Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 624 от 12.05.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2054/2022
Вид
Решение № 624
Подписан
12.05.2023
В сила
12.05.2023
Състав
Даяна Калинова Топалова

Цитирани разпоредби

  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.81, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20221100902054 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че сключил с ответника Договор РД-38-4/30.10.2019 г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане на републиканските пътища по обособени позиции на територията на Североизточен район, стопанисвани от АПИ, за обособена позиция 5 – ОПУ - Силистра, по силата на който се задължили да изпълнят дейности по поддържане на републиканските пътища, изпълнението на които се удостоверява със сертификати за изпълнени работи, въз основа на който изпълнителят издава фактура. Твърди, че издал сертификати за изпълнени дейности по договора и фактури на обща стойност 15 286 973.07 лв., които били приети от ответника и е подписано споразумение на 08.11.2021 г. за установяване на извършената работа, с което е уговорено и плащане на възнаграждението в срок до 30.11.2021 г. за извършените работи и в срок до 31.07.2022 г., за работите, които следва да се завършат до 30.06.2022 г. Ответникът заплатил със забава дължимото възнаграждение, поради което дължи договорна лихва за забава ( чл.5.2 от споразумението ) поради неплащане на уговорените падежи, която лихва, съгласно посочената клауза се дължи, считано от падежа на всяко отделно вземане, съгласно чл.6, ал.3 от договора, в размер 30 000 лв., предявен частично, както следва:

По Сертификат № 58/2021 г. и издадената въз основа на него Фактура № 0000014070/09.12.2021 г. на стойност 3 873 258.64 лв. с ДДС от неплатен остатък в размер на 1 936629.32 лв. с ДДС обезщетение за забава върху посочения остатък в размер на 1936629.32 лв. с ДДС за периода, считано от 10.01.2022 година до 08.11.2022 година в 1 размер на 163012.67 лева, от който претендира частично сумата 2000 лева.

По Сертификат № 59/2021 г. и издадената въз основа на него Фактур а № 0000014071/09.12.2021 г. на стойност 1 218318.54 лв. ДДС от неплатен остатък в размер на 609 159.27 лв. с ДДС обезщетението за забава върху посочения остатък в размер на 609159.2 лв. с ДДС за периода, считано от 10.01.2022 година до 08.11.2022 година в размер на 51275.01 лева, от който се претендира частично сумата от 2000 лева.

По Сертификат № 60/2021 г. и издадената въз основа на него Фактура № **********/09.12.2021 г. на стойност 1 957 491.60 лв. с ДДС от неплатен остатък в размер на 978 745.80 лв. с ДДС обезщетение за забава върху остатъка в размер на 978745.80 лв. с ДДС за периода от 10.01.2022 година до 08.11.2022 година в размер на 82384.36 лева, от който се претендира частично сумата от 2000 лева.

По Сертификат № 61/2021 г. и издадената въз основа на него Фактура № 0000014073/09.12.2021 г. на стойност 510614.70 лв. с ДДС от неплатен остатък в размер на 255307.35 лв. с ДДС обезщетението за забава върху посочения остатък в размер на 255307.35 лв. с ДДС за периода от 10.01.2022 година до 08.11.2022 година в размер на 21490.09 лева, от който се претендира частично сумата от 2000 лева.

По Сертификат № 62/2021 г. и издадената въз основа на него Фактура № 0000014074/09.12.2021 г. на стойност 599678.40 лв. с ДДС от неплатен остатък в размер на 299839.20 лв. с ДДС обезщетението за забава върху посочения остатък в размер на 299839.20 лв. с ДДС за периода от 10.01.2022 година до 08.11.2022 година в размер на 25238.48 лева, от който се претендира частично сумата от 2000 лева.

По Сертификат № 63/2021 г. и издадената въз основа на него Фактура№ 0000014075/09.12.2021 г. на стойност 1 495529.62 лв. с ДДС от неплатен остатък в размер на 747764.81 лв. с ДДС обезщетението за забава върху посочения остатък в размер на 747764.81 лв. с ДДС за периода от 10.01.2022 година до 08.11.2022 година в размер на 62941.91 лева, от които се претендира частично сумата от 2000 лева.

По Сертификат № 64/2021 г. и издадената въз основа на него Фактура№ 0000014076/09.12.2021 г. на стойност 2 461223.18 лв. с ДДС от неплатен остатък в размер на 1 230611.59 лв. с ДДС обезщетение за забава върху посочения остатък в размер на 1230611.59 лв. с ДДС за периода от 10.01.2022 година до 08.11.2022 година в размер на 103584.76 лева, от който се претендира частично сумата от 2000 лева.

По Сертификат № 66/2021 г. и издадената въз основа на него Фактура № 0000014155/03.02.2022 г. на стойност 3 437865.60 лв. с ДДС от неплатен остатък в размер на 1 718 932.80 лв. с ДДС обезщетението за забава върху посочения остатък в размер на 1718932.80 лв. с ДДС за периода от 06.03.2022 година до 08.11.2022 година в размер на 118424.84 лева, от който се претендира частично сумата от 2000 лева.

По Сертификат № 45/2021 г. и издадената въз основа на него Фактура № 0000014058/09.12.2021 г. на стойност 29937.60 лв. с ДДС от неплатен остатък в размер на 14968.80 лв. с ДДС обезщетение за забава върху посочения остатък в размер на 14968.80 лв. с ДДС за периода от 10.01.2022 година, което до 08.11.2022 година в размер на 1259.97 лева, 2 от който се претендира частично сумата от 1000 лева.

По Сертификат № 46/2021 г. и издадената въз основа на него Фактура № 0000014059/09.12.2021 г. на стойност 77616 лв. с ДДС от неплатен остатък в размер на 38808 лв. с ДДС обезщетението за забава върху посочения остатък в размер на 38808 лв. с ДДС за периода от 10.01.2022 година до 08.11.2022 година в размер на 3266.60 лева, от който се претендира частично сумата от 1000 лева.

По Сертификат № 48/2021 г. и издадената въз основа на него Фактура№ 0000014060/09.12.2021 г. на стойност 3 416388.13 лв. с ДДС от неплатен остатък в размер на 1708194.07 лв. с ДДС обезщетение за забава върху посочения остатък в размер на1708194.07 лв. с ДДС за периода от 10.01.2022 година до 08.11.2022 година в размер на 143784.50 лева, от който се претендира частично сумата от 2000 лева.

По Сертификат № 50/2021 г. и издадената въз основа на него Фактура№ 0000014062/09.12.2021 г. на стойност 1 936398.71 лв. с ДДС от неплатен остатък в размер на 968199.36 лв. с ДДС обезщетение за забава върху посочения остатък в размер на 968199.36 лв. с ДДС за периода от 10.01.2022 година до 08.11.2022 година в размер на 81496.63 лева, от който се претендира частично сумата от 2000 лева.

По Сертификат № 51/2021 г. и издадената въз основа на него Фактура № 0000014063/09.12.2021 г. на стойност 1 996205.83 лв. с ДДС от неплатен остатък в размер на 998102.92 лв. с ДДС обезщетение за забава върху посочения остатък в размер на 998102.92 лв. с ДДС за периода от 10.01.2022 година до 08.11.2022 година в размер на 84013.72 лева, от който се претендира частично сумата от 2000 лева.

По Сертификат № 52/2021 г. и издадената въз основа на него Фактура № 0000014064/09.12.2021 г. на стойност 1 109868.02 лв. с ДДС от неплатен остатък в размер на 554934 лв. с ДДС обезщетение за забава върху посочения остатък в размер на 554934 лв. с ДДС за периода от 10.01.2022 година до 08.11.2022 година в размер на 46710.68 лева, от който се претендира частично сумата от 2000 лева.

По Сертификат № 55/2021 г. и издадената въз основа на него Фактура № **********/09.12.2021 г. на стойност 1 123969.60 лв. с ДДС обезщетение за забава върху посочения остатък в размер на 561984.80 лв. с ДДС за периода от 10.01.2022 година до 08.11.2022 година в размер на 47304.17 лв., от който се претендира частично сумата от 2000 лева.

По Сертификат № 56/2021 г. и издадената въз основа на него Фактура № 0000014068/09.12.2021 г. на стойност 2 117 647 лв. с ДДС обезщетение за забава върху посочения остатък в размер на 1058823.50 лв. с ДДС за периода от 10.01.2022 година до 08.11.2022 година в размер на 89124.77 лева, от който се претендира частично сумата от 1000 лева.

По Сертификат № 57/2021 г. и издадената въз основа на него Фактура № 0000014069/09.12.2021 г. на стойност 3 211934.96 лв. с ДДС от неплатен остатък в размер на 1 605 967.48 лв. с ДДС обезщетение за забава върху посочения остатък в размер на 1605967.48 лв. с ДДС за периода 10.01.2022 година до 08.11.2022 година в размер 135 179,74 лв., от който се претендира частично сумата от 1000 лева.

Ответникът, с отговора на исковата молба, твърди, че с решение на Народното събрание на Република България, прието на 20.04.2022 г., е установен нов ред за извършване на плащания по договори за извършване на поддържане на републиканската пътна мрежа, сред които и процесния. Съгласно т.1 от това решение ответникът следвало да заплати 50 на сто от всичките си финансови задължения, възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани до момента на влизане в сила на решението, възлагани въз основа на 3 договори за поддържане на републиканските пътища, в изпълнение на което заплатил на ищеца половината от сумата. Съгласно т.2 от същото решение останалите 50 на сто от всички финансови задължения, следва да се заплатят след решение на Народното събрание въз основа на доклад, изготвен от междуведомствената работна група за установяване на изпълнените дейности и становище на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Счита, че до осъществяване на посочения ред за плащане на задълженията и доколкото решенията на Народното събрание са задължителни за всички е в обективна невъзможност да изпълни, съгласно чл.81, ал.1 ЗЗД.

В допълнителната искова молба, ищецът твърди, че с обявяване на решението на Народното събрание за противоконституционно следва да се приеме, че този закон не е произвел действие. При тези твърдения иска съдът да осъди ответника да заплати съдебно предявените суми и направените по делото разноски.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа, че макар и решението на Народното събрание да е обявено за противоконституционно, от приемането му до подаване на исковата молба, е действало, поради което е била налице обективна невъзможност и лихви не се дължат. В хода по същество, в евентуалност твърди, че падежите следва да се определят, съобразно уговореното в споразумението, т.3.3. и т.3.4, съответно на 30.06.2022 г. и 30.07.2022 г. за фактура № „...14155”. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът извежда съдебно предявените права при твърдения, че е кредитор на вземане за лихва за забава върху главница за възнаграждение за поддръжка на републикански пътища по Договор РД-38-4/30.10.2019 г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане на републиканските пътища по обособени позиции на територията на Североизточен район, стопанисвани от АПИ, за обособена позиция 5 – ОПУ - Силистра, която лихва за забава е уговорена в чл.5.2 от споразумение от 08.11.2021 г. към договора, с което споразумение работата е приета и са уговорени падежи на задължението за плащане на възнаграждението.

По делото е безспорно, а е и признато от ответника, с извършеното в хода на процеса плащане, че в полза на ищеца е възникнало вземане за заплащане на възнаграждение по всеки един от посочените по – горе сертификати, в посочения размер, както и че това вземане е погасено чрез плащане след крайния срок на периода, за който се претендира лихвата за забава.

Спорни по делото са два въпроса: Първият, е относим към факта на настъпване на забавата на ответника през процесния период, доколкото, преди настъпване на уговорените със споразумението падежи, е наложен мораториум за плащане, с решение на Народното събрание на Република България, прието на 20.04.2022 г. , което решение е обявено за противоконституционно с решение № 15 от 28.11.2022 г. по к. д. № 10/2022 г., обн. в ДВ, бр.

4

97 от 06.12.2022 г., едва след изтичане на крайната дата на периода, за който се претендира лихвата. Вторият спорен въпрос е за периода, през който се дължи лихва за забава, с оглед уговорените нови падежи в споразумението.