Решение № 100 от 03.04.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. гр. Добрич, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жечка Н. МарГ.а Томова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20233200500094 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод жалба с вх.рег.№ 20323 от 21.11.2022г. по регистратурата на Районен съд – Добрич, подадена от „Водоснабдяване и канализация - Д.” АД с ЕИК 204219357, гр. Д., бул. “Тр.м.**, чрез изпълнителния директор Т. Г., срещу решение № 1026 от 03.11.2022г. по гр.д.№ 3645/2021г. по описа на Районен съд - Добрич, с което са отхвърлени предявените от дружеството - въззивник срещу П. К. Г. с ЕГН ********** от с. Т., общ. К., ул. “П.**, искове за признаването за установена дължимостта на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 697/02.07.2021г. по ч. гр. дело № 2119/2021г. по описа на Районен съд Добрич: - сумата от 530,17 лева, представляваща сбор от стойността на консумирана питейна вода за периода от 27.11.2018г. до 09.04.2021г. за обект на адрес с. Т., общ. К., ул. “П.**; - сумата от 52,46 лева, представляваща законната лихва върху главното задължение за периода от 31.03.2019г. до 23.06.2021г.

В жалбата се съдържат оплаквания, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон предвид събраните по делото доказателства и установените по делото факти. Според въззивника, приетото от районния съд противоречи на действителното правно положение. Съдът неправилно приел, че липсват положени от потребителя подписи в отчетните карнети, които представляват хронологична последователност на отчетите, поради което консумацията за конкретния 1 период се изчислява като разлика между отчетеното количество на съответната дата и отразеното за предходния период. Съгласно чл. 6 от Общите условия потребителите са длъжни да осигуряват достъп на инкасаторите за отчитане на средствата за търговско измерване, които са тяхна индивидуална собственост. На основание чл. 23, ал. 3 от ОУ при невъзможност за отчитане на водомерните поради отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитане в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от последното отчитане. Пропускайки да оспори начислените количества, потребителят е останал обвързан от посоченото в карнетните листи и след изтичане на шестмесечния срок възраженията му били преклудирани. Ползваните в имота В и К услуги се отчитали ежемесечно, в т.ч. и чрез таблетно устройство, т.нар. електронен карнет. На основание чл.

23, ал. 4 от ОУ в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет не се изисквал подпис на потребителя, а бил достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство, който е послужил при изготвяне на част от представените по делото фактури. При постановяване на решението първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ОУ и е достигнал до погрешни правни изводи, неотчитайки извършения отчет от електронния карнет. Изразходваните количества питейна вода били реално отчетни по водомер (а не служебно начислени), като показанията били записани в приложени по делото карнетни листи, справката извлечение и фактурите. Решението било неправилно и незаконосъобразно, защото не били налице сочените различия между констативните протоколи, карнетите и издадените фактури. Настоява за отмяна на решението, уважаване на исковете и присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор особеният представител на въззиваемия счита въззивната жалба за неоснователна, а решението за правилно, обосновано, съобразено с материалния закон и процесуалните правила, съответно на събрания доказателствен материал. Съдът правилно приел, че ищецът е представил заверен препис от карнет /на лист 98 от делото/, който обаче обхваща различен от процесния период - от 01.01.2015г. до 31.12.2016г.; намиращият се на лист 99 карнет се отнася до друг абонат; дори и да се приеме, че първата част от този втори карнет се отнася за имота на ответника, то в него липсват каквито и да е положени подписи за клиент/потребител; нещо повече - на едни и същи редове са нанасяни показания за коренно различни периоди. Правилно и обосновано било приетото от съда, че тези карнети не се ползват с материална доказателствена сила, тъй като в графата „подпис на клиента" няма положени такива, а също и че от представените от ищцовото дружество карнети се установяват противоречиви обстоятелства, които не кореспондират със записаното в справките и издадените констативни протоколи. Ищецът сам се отказал от събиране на други 2 доказателства – свидетели или експертиза. Решението не било постановено при неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 23, ал.4 от ОУ. Доставянето и потреблението на питейна вода в процесния имот не било установено в условията на пълно и главно доказване от ищеца, поради което правилно съдът отхвърлил предявените искове. Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на възнаграждение за оказаното процесуално представителство.

При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на 17.01.2023г., жалба с вх.рег.№ 20323 от 21.11.2022г. по регистратурата на Районен съд – Добрич е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалването и е допустима.

При служебната проверката на обжалваното решение по чл. 269, изр. първо от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо, като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо, по предявен допустим иск.

По правилността на съдебния акт, с оглед изложените в жалбата оплаквания, доводите на въззиваемия и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Съдебното производство е образувано по повод подадена от „Водоснабдяване и канализация - Д.” АД искова молба, с която против П. К.

Г. са предявени искове по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 203 от ЗВ вр. чл.79 и чл. 86 от ЗЗД за признаването за установена дължимостта на следните суми, за които по ч.гр.д.№ 2119/2021г. по описа на Районен съд – Добрич е издадена заповед № 697/02.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК: - 530,17 лева, представляваща сбор от стойността на консумирана питейна вода за периода от 27.11.2018г. до 09.04.2021г. за обект на адрес с. Т., общ. К., ул. “П.**; - 52,46 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горните суми за периода от 31.03.2019г. до 23.06.2021г. Претендирани са разноските в заповедното и исковото производство съдебно - деловодни разноски.

В обосноваване на исковете ищецът е изложил обстоятелства, че ответникът е негов абонат, за което има открита индивидуална партида; операторът е изпълнявал точно задълженията си за водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчните води от имота, като и ежемесечно е отчитал потреблението на длъжника, съответно надлежно е отбелязвал в карнета съществуващата консумация, но потребителят не е заплатил дължимите суми по договора за процесния период.

Особеният представител на ответника е оспорил исковете като допустими, но неоснователни и недоказани по основание и размер. Конкретно е възразил, че между страните няма сключен договор, по силата на който да е възникнало задължение за ответника за заплащане на индивидуално изразходвана вода в имота – ответникът не е потребител на ВиК услуги, на 3 негово име няма открита партида в дружество, няма доказателства да е собственик или ползвател на имота; оспорил е инкасатор на ищцовото дружество надлежно да е отчитал потреблението и да е отбелязвал в карнета съществуващата консумация; посочил е, че водомерът, посредством който е измервано и отчитано потреблението, не е индивидуализиран в исковата молба, както и че при липсата на доказателства за реално отчитане на показанията, се касае за служебно начислявана консумация; заявил е, че по делото не са представени карнета и съставените фактури, от които да се направи извод за дължимите суми, както и, че издадените от ищцовото дружество фактури не са връчени на ответника; оспорил е дължимостта на обезщетение за забава; навел е и възражение, че ако са възникнали задължения, те са погасени по давност; възразил е по действието спрямо ответника на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора-ищец. При доводите за неоснователност на исковете, особеният представител на ответника е оспорил и дължимостта на претендираните от ищеца разноски в заповедното и исковото производство, включително и поради липсата на доказателства за тяхното извършване.

С писмено заявление от 05.08.2022г., по повод възраженията в отговора на исковата молба, ищецът е представил заверени преси от всички документи, от карнети и от издадените фактури относно партида с клиентски **, с титуляр П. К. Г. за обект находящ се в с. Т., общ. К., ул. „П.**, както и е направил следните уточнения: партида с клиентски ** за процесния обект е открита на 01.01.1980г. на името на К. Г. с ЕГН **********; през юли 2009г. е извършена промяна в информационната система по подадени от П. К. Г. данни и от същия месец до сега титуляр на партида с клиентски ** е П. К. Г.; в представената справка – електронен карнет фигурира промяна от 28.01.2016г., която се състои в премахване на знака „№“ в информационната система на дружеството. Ищецът е посочил, че съгласно чл. 71, ал. 2 от ОУ в срок до 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласно с тях, имат право да внесат пред оператора заявление, в което да предложат различни условия, а при приемането им те се отразяват в допълнително писмено споразумение, но такова заявление от страна на ответника не е било подадено. За доказване ежемесечното отчитане от служителите на дружеството и за това, че начисленото количество вода представлява реално изразходено, а не служебно, ищецът е представил справка от електронния карнет за клиентски ** за обект находящ се в с. Т., ул. „П.**, общ. К. с титуляр П. К. Г.. Конкретизирани са номерата на водомера - сериен номер *** и на ВиК пломбата му - № ***. Заявено е, че дружеството е предоставило на своите потребители възможност да си направят регистрация на сайта му, от където могат да се запознават с издадените фактури, както и че съгласно чл.

34, ал. 1 от ОУ възражения срещу определената дължима сума за използваните ВиК услуги могат да се правят писмено пред ВиК оператора в 30 - дневния срок за плащане на фактурата, но подадени такива от ответника няма. Посочено е, че обезщетението за забава в претендирания размер от 4

52,46 лв. е начислено в съответствие с чл. 44 от ОУ - считано от първия ден след настъпването на падежа и е в размер на законната лихва.

В съдебното заседание ищецът, чрез упълномощен юрисконсулт, е заявил, че не поддържа заявеното в исковата молба доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

С първоинстанционното решение исковете са изцяло отхвърлени. Съдът е приел, че представяният от ищеца препис от карнет за абонат ** обхваща различен от процесния период – от 01.01.2015г. до 31.12.2016г., а другият представен карнет е за различен абонат, като дори и да се приеме, че първата част от този втори карнет се отнася за имота на ответника, то в него липсват положени подписи за клиент/потребител, а наред с това на едни и същи редове са нанасяни показания за коренно различни периоди. Приел е липсата на доказателства за реалното отчитане на показанията на водомера и поради противоречия между отразеното в констативните протоколи, посоченото в карнетите и в издадените фактури за потребена вода. Така е намерил исковете за недоказани.

Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.