Решение № 196 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100500248 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 14352/24.08.2023г. изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 41275/17.11.2023г. по гр.д. № 42894 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 169-ти състав е прогласен за нищожен на основание на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПотр.Кр., чл. 26 ал.1 пр. 2 от ЗЗД вр. с чл. 21 от ЗПотр.Кр. сключения между П. П. М., ЕГН ********** и Ф.Б.”ЕООД, ЕИК **** договор № 1083496/05.11.2021г. за предоставяне на потребителски кредит, като Ф.Б.”ЕООД, ЕИК **** е осъдено да заплати на адвокат Д. В. М. на основание на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 480лв., представляващи възнаграждение за процесуално представителство на ищцата П. П. М. по делото.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 249847/08.09.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Ф.Б.”ЕООД, ЕИК **** в частта, в която исковете са уважени . Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.

1

Посочило е, че ГПР бил коректно посочен в договора, той включвал всички действителни разходи по кредита. ЗПК не изисквал самата формула да бъде посочена в договора, а само изчисленията по нейните правила следвало да се посочат в договора. Липсата на детайлно описание в договора как е формиран ГПР не било основание да се приеме, че договор е нищожен. Изчисляването на процента на разходите по нормативно определената формула изисквало математическа подготовка много над тази на нормалния специалист, поради което и описанието на математическите операции едва ли щяло да доведе до необходимата яснота. Цялостното оскъпяване на кредита било ясно посочено и това било достатъчно. Компоненти за изчисления на кредита били посочени в чл. 1-3 от договора. Ищецът можел да обезпечи задълженията си по договора за кредит по начин , различен от поръчителство с Фератум Банк.

Последното не било задължително. Кредитодателят следвало в ГПР да включи само известните му допълнителни разходи. Така кредитодателят не само че нямал задължение, но нямал и право да включи в ГПР договореното между ищеца и поръчителя възнаграждение. Тази сума не била известна на кредитодателя преди да бъде избран от кредитополучателя начина на обезпечение. Кредитодател имал право да иска обезпечение. Договорките между кредитополучателя и поръчителя нямали отношение към договорките между кредитодателя и кредитополучателя за възнаграждението на кредитора.

Отношенията между поръчителя и кредитополучателя и уговореното между тях възнаграждение не следвало да се включва в ГПР.

Направеният от ищеца избор за обезпечението и включването на същия в чл. 5 от договора за кредит било следствие на преддоговорните отношения между страните, но това не означавало, че кредитодателят преди този избор знаел условията, при които поръчителят се съгласил да даде обезпечението. Така информация кредитодателят имал само ако е избрано поръчителство чрез Фератум Банк, който бил търговски партньор на кредитодателя.

Възнаграждението за поръчителя можело изобщо да не се дължи, това не била такса, събирана от кредитодателя и не следвало да се включва в ГПР.

Уговарянето на задължение за обезпечаване на кредита не било неравноправна клауза. Преддоговорната информация включвала изискването за предоставяне на обезпечение. Балансът между правата и задълженията на страните предвид рисковете за дружествата , предоставящи малки потребителски кредит , предпоставял уговаряне на механизъм за допълнителна гаранция за връщане 2 на предоставения кредит. Претендирал е разноски.

Въззиваемият- ищец П. П. М., ЕГН ********** е оспорил жалбата.

Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Посочил е, че договорът за кредит сочел само абсолютния размер на ГПР, но не и методиката, по който е определен. В договора следвало ясно да се посочат всички разходи, които потребителят ще направи във връзка с кредитното правоотношение. В случая не ставало ясно кои разходи са включени в ГПР и защо то е по-висок от ГПЛ. Договор за кредит бил недействителен и поради противоречие с чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК изискващ посочването на условията за издължаване на кредита, нямало погасителен план, отговарящ на условията за такъв.Както договорната лихва, така и таксата за поръчителство следвало да бъдат посочени с оглед на тяхната периодичност, а това не било направено.

Това правело невъзможно да разбере какво включва всяка погасителна вноска по основание и размер. Сумата, която се претендирала по договора за гарант следвало да се включи в ГПР, а това не било направено. Включването на същата щяло да доведе до надвишаване на допустимия размер на ГПР. Това били суми по управлението на кредита, заобиколена била разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК . Възнаграждението по договора за поръчителство било разход за допълнителна услуга, която била задължителна, тази сума била предварително известна на кредитодателя. Посочване в договора за кредит на ГПР който не бил действително прилагания било заблуждаваща търговска практика и един от елементите, на които можело да се обоснове извод за неравноправния характер на договорните клаузи Не било установено че договор би се сключил без недействителните й части – за ГПР, нито можело да се замести с повелителни норми на закона , така целият договор бил нищожен. В този смисъл била и приложимата за случая норма на чл. 22 от ЗПК. Претендирала е разноски, процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв., като се съобрази че е регистриран по ЗДДС.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 164415/08.08.2022г. по регистъра на СРС, изпратена на 04.08.2022г. от П. П.

М., ЕГН ********** срещу Ф.Б.”ЕООД, ЕИК ****, с която е поискала от 3 съда да прогласи за нищожен на основание на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.

22 от ЗПотр.Кр. и чл. 26 ал.1 пр. 2 от ЗЗД вр. с чл. 21 от ЗПотр.Кр. сключения между П. П. М., ЕГН ********** и Ф.Б.”ЕООД, ЕИК **** договор № 1083496/05.11.2021г. за предоставяне на потребителски кредит. Навела е твърдения , че сключеният между страните договор не отговарял на изискванията на чл. 22 вр. с чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, евентуално клаузата по чл. 5 от договора за сключване на договор за гаранция била неравноправна, накърнявала добрите нрави, не била уговорена индивидуално. Договорът за кредит не сочел приложимия лихвен процент и условията за прилагането му по правилата на чл. 11, т. 9 от ЗПК. Не било посочено дали този лихвен процент е фиксиран или е променлив. Не били посочени и условията за издължаване на кредита по реда на чл. 11, т.11 от ЗПК, погасителен план сочещ брой на вноски, разпределението им за различните неизплатени суми дължими при различни лихвени проценти. Договорът за кредит не отговарял и на изискването на чл. 11, т.10 от ЗПК, изискващ посочване на разходите и на допусканията при изчисляването му. Не ставало ясно при ГЛП от 10,22% как е формиран ГПР от 49,03%, не била разписана ясно методиката за определянето му , какви разходи са включени. ГПР не бил и коректно посочени, защото при определянето му не били включени разходите по договора за гаранция, ако те били включени щял да се надвиши допустимия максимален размер на ГПР по чл. 19 от ЗПК Събирането на сумите по договора за гаранция били част от управлението на договора за кредит, тя била пряко свързана с договора за кредит, известна била на кредитодателя и била задължително условие за получаването на кредита. Посочването на ГПР, който не е реалния било заблуждаваща търговска практика, подвеждала потребителя за спазването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Нищожността на клаузата за ГПР водела до нищожност на целия договор, защото не можела да бъде заместена от повелителни норми, а договор не би бил сключен без тази клауза.

Претендирала е разноски, процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Ответникът Ф.Б.”ЕООД, ЕИК **** е оспорило исковете. Посочило е, че преди сключване на договора за кредит на ищеца била предоставена цялата необходима информация за сключването му. Лихвеният процент бил фиксиран и възраженията на ищеца основани на променлив лихвен процент били неоснователни. Сумата по договора следвало да се върне с еднократно 4 плащане, тоест на една вноска и погасителен план не е било нужно да се посочва Ясни били условията по плащането й. Възнаграждението на 3-то лице по договор за гарант не се дължало на ответника и не можело да бъде посочено в погасителен план. ГПР бил коректно посочен, формирането му било императивно установено и изчислено съобразно формулата по приложение № 1 към ЗПК. Нямало изискване самата формула да се посочи в договора.

Ищецът можел да избере друг начин за обезпечаване на задълженията си по договора за кредит , различен от договор с Фератум Банк.

Елементи относими към ГПР били посочени в договора. Ищецът имал право да се откаже от договора при установяване необходимост от обезпечаване на задълженията си. Предоставяне на поръчителство от Фератум Банк не било условие за сключване на договора за кредит. Ищецът можел да избере друг начин за обезпечаване на задълженията си. Клаузата на чл. 5 от договора за кредит била индивидуално уговорена Кредитодателят не бил длъжен , а и нямал право да включи цената по договора за гаранция в ГПР, тази сума не му била и известна преди ищецът да избере начин на обезпечаването на задълженията си. След избора за ищеца за начина на обезпечаване на задълженията му по договора за кредит бил оформен договора за кредит, но това не означавало, че кредитодател знае условията по договора за поръчителство. Необходимостта от обезпечение на кредитора била резултат от оценката на кредитоспособността на потребителя, договарянето на предоставянето на обезпечение било законосъобразно. Претендирало е разноски.

С определението по насрочване на делото районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са сключили договора за предоставяне на кредит № 1083496/05.11.2021г., обезпечен с договор за гаранция, сключен между ищеца и „Фератум Банк”.

По делото е приет договор за кредит № 1083496/05.11.2021г., преддоговорна информация-стандартен европейски формуляр, погасителен план, Общи условия, съгласно които на 05.11.2021г. Ф.Б.”ЕООД се е задължило да предостави на П. П. М. потребителски кредит в размер на 650лв., срещу задължение на потребителя за върне сумата да плати възнаградителна лихва от 10,22% годишно на 5 месечни вноски с конкретно посочен падеж и размер на същата, посочено е каква част от вноската е за главница и каква част е за възнаградителна лихва, общ размер на плащания е 5

716,43лв-сбор от главница и от възнаградителна лихва. Посочено е, че общият размер на 66,43лв., което е възнаградителната лихва, като ГПР е 49,03%, изчислен по правилата на Общите условия и включва разходите, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 5 от договора кредита се обезпечава с поръчителство, предоставено от Фератум Банк в полза на кредитодателя и с одобряването от кредитодателя на предоставеното в него полза обезпечение, същото не може да се отмени от поръчителя и от кредитополучателя. В тази клауза е посочено, че кредитополучателят знае, че може да посочи физическо лице за поръчител или предложеното юридическо лице за поръчител, като тези лица следва да са одобрени от кредитодателя и всеки одобрен от последния поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя за получи кредит при еднакви условия. Съгласно чл. 9 от договора кредитополучателят може да се откаже от договора в срок от 14 дни от сключването му, като в този случай дължи връщане на получената сума по договора и лихва от получаване на сумата до връщането й. В преддоговорната информация са посочени данни за главница от 650лв, лихва от 66,43лв., погасителен план като тези по договора, но в раздел 3- Разходи по кредита възнаградителна лихва е посочена като фиксиран годишен процент от 40,56% и ГПР от 49,03%, като при изчислението на последния е посочено че е взет предвид фиксирания лихвен процент, като е допуснато че договора ще остане валиден за срока на договора и че страните ще изпълнят задълженията си по него. В тази преддоговорна информация е посочено, че не се изисква задължително сключване на договор за допълнителна услуга или договор за застраховка, нито има разходи по откриване обслужване на банкова сметка, на кредитна карта, че няма задължение за сключване на договор за гаранция с посочено от кредитодателя лице, но ако тази възможност бъде избрана то разходи на кредитополучател ще са 310,57лв и те не се включват в ГПР. В чл. 8.1 от ОУ у посочено, че лихвата по договора за кредит се изчислява в процент от отпусната сума, като е различна в зависимост от срока на договора, той е фиксиран и съгласно чл. 7 от ОУ може да се промени само при промяна на курса на евро към лев стане различен от 1,95583 или при девалвация на българския лев, в които случаи суми се променят така, че стойността на подлежаща за връщане сума в евро е равна на стойността им в евро по курка на БНБ към деня на предоставяне на кредита. В Стандартния европейски формулуяр в т. 8 е посочено, че 6 изискването за договора е да се предостави поръчителство, като то се смята за изпълнено чрез предоставяне на подписан от кредитополучателя договор за предоставяне на гаранция/поръчителство.