Решение № 1205 от 07.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1205 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ЖЕНИ П. ЖЕЛЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110200126 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран жалба от ,,***“ ЕООД, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.***, бул.,*** чрез упълномощен защитник против Наказателно постановление № 22 - 2500591 издадено на 04.12.2025г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда“ – София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева за административно нарушение по чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

В жалбата се съдържат оплаквания, касаещи материално правната и процесуално правна незаконосъобразност на наказателното постановление.

Навеждат се доводи за опорочаване на издаването на АУАН и липсата на повторност като квалифициращ признак на описаното нарушение. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което наказателното производство да бъде отменено или алтернативно да намали размера на наложеното наказание към предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят ,,***“ ЕООД - редовно призовано, се представлява от упълномощен защитник, който поддържат жалбата и предлагат да се уважи. Претендира разноски.

1

Административно наказващият орган – Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда“ – София – редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който оспорва жалбата като счита същата за неоснователна. В пледоарията си акцентира върху доказаността на нарушението. Претендира разноски.

При извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

След анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 14.08.2025г. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обект ,,***“, находящ се в град ***, стопанисван от дружеството – жалбоподател от страна на главен инспектор при Дирекция ,,Инспекция по труда“ С. Л. и А. Б. било установено лицето М. А. П., с ЕГН7 ********** да полага труд като хигиенист. На място лицето собственоръчно попълнило декларация, в която посочило че работи от 14. 08.2025г. в горепосочения обект на ,,***“ ЕООД като почиства прозорци и маси, с определено работно време от 14:00ч. до 15:00ч. В декларацията лицето посочва, че няма сключен трудов и граждански договор. В тази връзка на лицето било предложено да бъде обявено съществуването на трудово правоотношение между него и работодателя ,,***“ ЕООД, което било отказано.

До приключване на проверката, а и до настоящия момент, в Дирекция ,,Инспекция по труда“ – София не е представен трудов договор в писмена форма между работодателя ,,***“ ЕООД и М. А. П. Действията на служителите при ДИТ били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР 2532743 от 07.10.2025г. за периода от 14.08.2025г. до 07.10.2025г.В т.10 от протокола била описана фактическата обстановка, констатирана във връзка с М. А. П. Протоколът би връчен на упълномощен представител на търговското дружество. На същата дата бил съставен АУАН, който бил връчен на същия управител и в присъствието на свидетеля Н. В.. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

2

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради което и съдът възприе същата като обективно осъществена. Същата се потвърждава от показанията на двамата свидетели - очевидци на деянието в лицето на разпитаните С. Л. и А. Б., които съставили и подписали Протокол за извършена проверка от 07.10.2025г. и Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство от 14.08.2025г. В показанията си свидетелите детайлно описват своите субективни възприятия свързани както със самата проверка, така и с констатираната от тях липса на сключен трудов или граждански договор между ,,***“ ЕООД и лицето М. П..

Последната е забелязана да извършва трудова дейност в обекта и след саморъчно попълнена декларация е налице признание, че няма валидно трудово правоотношение с дружеството – жалбоподател. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, включително и тези на Н. В., който е бил единствено свидетел по съставянето и връчването на АУАН, като обективни и верни. Същите намират потвърждение и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В случая не е налице несъответствие между отразените факти и правна квалификация, обуславящи наличие на съществено процесуално нарушение.

При описване на фактическата обстановка както в АУАН, така и в обжалваното НП, е налице яснота и прецизност, касаеща изпълнителното деяние.

Видно от описаната фактическа обстановка в АУАН и НП е, че както актосъставителят, така и административно наказващият орган детайлно са описали всички признаци, свързани с административното нарушение.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът счита, че със своето поведение ,,***“ ЕООД е извършило административно нарушение по чл.62, ал.1 от 3

Кодекса на труда.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез бездействие. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е допуснал до работа лице, което е упражнявало работна сила, без да е имало сключен договор. Правилно е приложен материалния закон, като противоправното поведение на дружеството е субсумирано под нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ . Разпоредбата н а чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Съгласно чл. 62, ал.

1 от КТ договорът се сключва в писмена форма. Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ. Видно от събраните в съдебното производство доказателства е, че към момента на проверката М. А. П.не е имала сключен трудов или граждански договор. Това обстоятелство не е спорно по делото. Не е спорно и че същата е полагала труд в процесния обект. В съдебното производство е установено, че лицето е декларирало в писмена форма, че полага труд като почиства маси и прозорци.

От субективна страна отговорността на жалбоподателя – юридическо лице е обективна и безвиновна.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че са налице допуснати процесуални нарушения, свързани със съставянето на АУН. Както беше посочено фактическата обстановка описва всички детайли, свързани с обективната страна на изпълнителното деяние.

По отношение на материалния закон обаче следва да се възприеме оплакването в жалбата, че нарушението не е било извършено повторно. Видно от отразеното както в наказателното постановление, така и в изисканото Наказателно Постановление № 14 – 2500184 от 03.09.2025г. издадено от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр.*** и влязло в законна сила на 02.10.2025г. е, че сегашното нарушение е било извършено преди влизане в сила на предходното наказателно постановление.

Разпоредбата на чл. 416, ал.8 от Кодекса на труда изрично регламентира като повторно нарушение онова, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за такова от същия вид. Настоящото нарушение, за което ,,***“ ЕООД е 4 подведено под административна отговорност, е извършено на 14.08.2025г., която дата се потвърждава като от АУАН и НП, така и от декларацията на М.

П.. Следователно към момента на извършване на деянието не е влязло в сила Наказателно Постановление № 14 – 2500184 от 03.09.2025г. издадено от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр.***, независимо че е санкционирало жалбоподателя за същото нарушение. Поради тази причина и настоящото деяние следва се преквалифицира като съдът приложи закон за по – леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението. За него се предвижда налагането на санкция при прилагане на разпоредбите на чл.414, ал.3 от КТ, която предвижда глоба или имуществена санкция от 1 500 до 15 000 лева. Тъй като нарушението е било установено в деня на проверката и липсват данни за трайно полагане на труд от страна на лицето М. П. без сключен трудов или граждански договор, като същевременно не са налице изключителни или многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства, а и към момента на деянието не е имало влязло в сила друго наказателно постановление, размерът на наложеното наказание следва да бъде изменен към минимума. Като справедлив и отговарящ на целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН съдът намира за справедливо редуцирането на имуществената санкция от 15 000 лева на 2 000 лева/ 1 023,01 евро или като изменени наказателното постановление, намалявайки размера на административното наказание.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

С оглед изхода на делото и направените от страна на процесуалния представител на административно наказващия орган претенции за присъждане на разноски, ,,***“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр. София 86, 92 евро представляваща разноски за упълномощен юрисконсулт, както и по сметка на СРС сумата от 02,55 евро държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.7 от ЗНН, съдът РЕШИ:

5

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22 - 2500591 издадено на 04.12.2025г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда“ – София, с което на ,,***“ ЕООД, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.***, бул.,***, като на основание чл.414, ал.3 от КТ намалява размера на наложената имуществена санкция от 15 000 лева на 2 000 лева/1 023,01 евро за извършено административно нарушение по чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА ,,***“ ЕООД, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.***, бул.,***, ет.2 да заплати по сметка на Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр. София сумата от 86, 92 евро, представляваща разноски за упълномощен юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от 02,55 евро, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните пред АССГ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6