Решение № 78 от 15.05.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Монтана, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20251630200197 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 5027364, издаден от ОД на МВР – M. на М. П. Г. от гр.M., е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 ЗДвП.

Недоволен от така издадения Електронен фиш е останал наказания П. и обжалва същия с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Твърди, че неправилно е ангажирана отговорността му за нарушение, което е погасено по давност.

Поддържа, че към датата на връчване на ЕФ, е изтекъл давностния срок, посочен в чл.80, ал.1, т.5 от НК. По същество се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа доводите изложени в жалбата, като моли за отмяна на издадения ЕФ и присъждане на разноските в производството.

Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на жалбоподателя, както и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, т.к. е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

1

Н а 30.06.2021г. мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата, TFR1-М 630, заснемала автомобилите, които се движат с превишена скорост, както и автомобила, собственост, по регистрация, на жалбоподателя.

В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че на 30.06.2021г. в 10.38 часа в гр.Бойчиновци, ул.Иван Вазов, в района на бившия комбинат, с посока на движение от гр.Бойчиновци към с.Ерден, при ограничение на скоростта от 40 км./ч. за населено място, въведено с пътен знак В-26, било заснето движение на лек автомобил „Л.“, с рег. № ХХХХХ, със скорост от 59 км./ч. – над разрешената скорост от 40 км./ч. за този участък в населеното място. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К №5027364, в който като нарушител бил вписан водача – жалбоподател, собственик на

МПС, арг.л.8 от делото, за констатирано нарушение на чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189 ал.4 във вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева.

Електронният фиш е съставен на 16.07.2021г. и е връчен на жалбоподателя на 05.02.2025г., арг. л. 7 и л.32 от делото. Жалбоподателят П. не е упражнил правата си по чл.189, ал.5 и ал.6 ЗДвП.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на издадения Електронен фиш съдът приема следното:

Според Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. по т.д.№ 1/2014г. на ОСС на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на НК намира приложение и в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН, като тези разпоредби са приложими и за абсолютната, и за обикновената давност.

В процесния казус специалните давностни срокове по чл.34 ЗАНН са неприложими, тъй като те регламентират съставянето на АУАН и издаването на наказателни постановления, а електронния фиш не е нито едното, нито другото. Препращащата разпоредба на чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася до електронните фишове. Разпоредбата на чл.85а от ЗАНН предвижда,че доколкото в този закон няма особени правила при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа.

С оглед на гореизложеното, относно института на погасителната давност за административнонаказателно преследване, по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, са приложими разпоредбите на общата част на НК, в частност срокът по чл.80, ал.1, т.5 от НК, който е три години.

При изложените по горе обстоятелства съдът намира, че е изтекла предвидената в хипотезата на чл.81, ал.2 вр. с чл.80, ал.1, т.5 НК и във вр. с чл.11 ЗАНН давност за наказателно преследване.

2

В процесния случай административнонаказателното преследване е било възбудено със съставянето на ЕФ, което действие прекъсва давността по чл.81, ал.2 НК, т.к. е срещу конкретно лице и за конкретно деяние. ЕФ срещу жалбоподателя М. П., за нарушение извършено на 30.06.2021г., е издаден на 16.07.2021г., т.е. в срока по чл.80, ал.1, т.5 НК. Съобразно разпоредбата на чл.81, ал.2 НК след свършване на действието, прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност. След издаването на ЕФ ОДМВР M. е предприела действия по връчването му на нарушителя и е връчено на последния на 05.02.2025г.

С оглед на горното, от последното прекъсващо давността действие – 16.07.2021г., до датата на връчване на електронния фиш на 05.02.2025г., е изминал срок по-дълъг от три години.

Следователно, изтеклата към 05.02.2025г. тригодишна давност за преследване по чл.81, ал.2 вр. с чл.80, ал.1, т.5 НК вр. с чл.11 ЗАНН има за последица отпадане на възможността спрямо нарушителя да може да бъде завършено започналото административнонаказателно преследване с реализиране на отговорността му за констатираното административно нарушение.

В срока по чл.80, ал.1, т.5 НК не са били предприети никакви действия от надлежните органи спрямо лицето, срещу което е насочено наказателното преследване, което означава че обикновената погасителна давност е изтекла още на 16.07.2024г. Съдът приема, че връчването на ЕФ на 05.02.2025г. не е прекъсване на давността, тъй като същото е извършено след изтичане на срока по чл.80, ал.1, т.5 НК.

В случая не следва да намери приложение абсолютната давност по чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1 т.5 НК, тъй като срокът на абсолютната давност за преследване (четири години и шест месеца) е обвързан единствено с началния момент на започване на давността за преследване – датата на довършване на престъплението/нарушението, а не с датата на някое от действията, които я прекъсват. Абсолютната давност за преследване е приложима само когато не е изтекла обикновената давност. Чрез института на абсолютната давност за преследване се създава гаранция за необосновано бездействие на компетентните органи по реализиране на наказателна, съответно административнонаказателна отговорност на дееца. Затова и разпоредбата на чл.81, ал.3 НК предвижда, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК.

С оглед на гореизложените мотиви настоящия състав приема, че издадения електронен фиш е незаконосъобразно съставен и следва да бъде отменен изцяло, поради изтичане на срока за наказателно преследване в хипотезата на чл.81, ал.2 вр. с чл.80, ал.1, т.5 НК и вр. с чл.11 ЗАНН.

Претендират се разноски от жалбоподателя, които съобразно изхода на делото и чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да бъдат присъдени в тежест на 3 административно наказващия орган в размер на 450 лева, включващи адвокатско възнаграждение и пътни разноски.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.2 т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №5027364, издаден от ОД на МВР – M., с което на М. П. Г. от гр.M., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, ИЗЦЯЛО като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА ОДМВР M. ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Г. от гр.M., ЕГН ********** разноските по делото в размер на сумата от 450.00 (четиристотин и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4