Решение № 2647 от 18.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2647 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110121648 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена от „С.в.“ АД искова молба и уточняваща такава /л.134/ срещу А. Н. Д., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 899.64 лева – главница, представляваща стойност на потребена вода от ответника в имот, находящ се в /адрес/, за периода от 26.07.2018 г. до 24.06.2021 г., ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 32.21 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 05.10.2018 г. до 01.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67158/2021 г., по описа на СРС, 119-ти състав.

В исковата молба ищецът излага твърдения за наличие на облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води) в обект, находящ се в /адрес/, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения и развива подробни съображения в тази насока. Излага, че липсват документи относно техническата годност на общия и индивидуалните водомери в сградата. Сочи, че липсват доказателства за реално потребено количество вода. Оспорва клаузата от ОУ за рекламация като неравноправна, респ. нищожна. Оспорва изпадането в забава. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Във възражението по чл. 414 ГПК е формулирано възражение, че част от вземането на ищеца е погасено по давност.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите.

За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

От заключението на вещите лица по допуснатата и изготвена комплексна експертиза се установява, че процесният имот е водоснабден, общото количество на доставена вода през исковия период е 331.75 куб.м, като непогасените задължения са в размер на 899.64лв.

Спорът между страните е концентриран върху това, налице ли е облигационна връзка между ищеца и ответника с предмет ВиК услуги през исковия период.

Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите.

В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от наредбата.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставени ВиК услуги за имот, находящ се в /адрес/.

За установяване качеството „потребител на ВиК“ услуги по отношение на ответника, ищецът е представил копие на Справка от Агенцията по вписвания чрез отдалечен достъп до данните на ответника.

Ответникът е оспорил изрично представената справка с доводи, че същата не е документ установяващ, че ответникът е носител на правото на собственост върху процесния апартамент.

Настоящият съдебен състав намира, че принципно справката по лице от Агенция по вписванията – Служба по вписванията представлява годно 2 доказателствено средство относно принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот по следните съображения:

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 от Правилника за вписванията удостоверенията се отнасят до: а/ за определени лица; б/ за определени недвижими имоти; в/ за определено време. Според нормата на чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка е документ, годен за установи притежанието на правно на собственост.

В случая обаче, процесната справка /л. 7 / е носител на информация единствено за вписана възбрана върху процесния недвижим имот – находящ се в /адрес/, поради което настоящият съдебен състав намира, че представената справка от Агенция по вписванията – Служба по вписванията в конкретно разглеждания случай не представлява годно доказателство, удостоверяващо титулярството в правото на собственост върху процесния апартамент. В тази насока съдът съобрази приетото в т. 5 на Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения на ВКС, дадени с цитираното Тълкувателно решение, вписаната по персоналната партида на едно физическо лице обезпечителна мярка "възбрана" на недвижим имот ще породи правно действие, ако длъжникът действително е собственик на възбранения имот, като съгласно чл. 453 ГПК, извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на ищеца; когато имотът в действителност не е собственост на ответника по обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик независимо дали е вписана възбрана; когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване. Като краен извод ОСГТК на ВКС приема, че в обезпечителното производство е безпредметно да се изследва собствеността на имота, върху който се иска налагане на възбрана. Съобразявайки така приетото от ВКС и като отчете, че вписването на възбрана върху процесния имот не е обусловено от предварителна проверка за принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника по обезпечението, настоящият съдебен състав намира, че представената справка от Агенция по вписванията – Служба по вписванията, не установява при условията на пълно и главно доказване качеството на ответника на собственик на процесния имот, а оттук качеството на последния на потребител на В и К услуги.

На следващо място от справката в АС е видно, че за ответника А. Д. е наложена възбрана върху ½ идеални части, а не върху целия имот.

С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно правоотношение между страните по делото. Не са представени доказателства нито за това, кой е носител на 3 правото на собственост върху процесния имот, респективно на ограниченото вещно право на ползване, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор между страните.

По изложената аргументация исковата претенция с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите се явява неоснователна доколкото ищецът не доказа, че ответникът през исковия период е притежавал качеството „потребител на ВиК услуги“ за процесния имот.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед извода за неоснователност на главния иск, като неоснователна следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за мораторна лихва.

По разноските:

При този изход на спора, на основание на основание чл. 38, ал. 2 вр ал. 1, т. 2 ЗАдв., ищецът следва да заплати на адв. И. А. Н. от САК възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника в заповедното и исковото производства в общ размер на 600.00лв. , от които 200.00лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 400.00лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство.

По отношение размера на адвокатското възнаграждение в заповедното производство, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

Осъществените от адв. Н. процесуални действия в хода на заповедното производство се ограничават до депозиране на възражение по чл. 414 ГПК.

В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл.

7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника, в този смисъл – определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г., Определение № 1821/23.08.2021г. на СГС, постановено по гр.д. № 7006/2021г.