Решение № 1609 от 22.12.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1609 гр. П., 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220101674 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.310 и сл. от ГПК във вр. с чл.357 и сл.от Кодекса на труда.

Образувано е по искова молба от Т. И. А. с ЕГН ********** от град В., ул.“П.“№9-Б, чрез пълномощника д-р Р. П. със съдебен адрес град П., ул.“П. М.“№9, Офис център ет.2, офис 11 срещу Областна дирекция на МВР-П., Булстат ***** гр.П., пл.“С.“№3, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищцата е работила над 21г. в системата на МВР, като от 22.03.2022г. по трудово правоотношение (ЛРТТТ) заема длъжността „системен оператор"с място на работа „Администрация - РУ' към РУ В. при ОД МВР-П..Не са й налагани дисциплинарни наказания. Има една парична награда.На 08.02.2025г. и бил връчен въпросник с рег.№ 3 12р-3436/07.02.2025г. за обяснение защо е извършвала справки в информационните фондове на МВР, с изброени имена на 88 български граждани /без други идентифициращи данни/, 73 чуждестранни граждани /без други идентифициращи данни/, и трима служители на РУ В., със срок за отговор до 12.02.2025г.Твърди се, че на 11.02.2025г. ищцата дала обяснение по зададените осем въпроса и приложила документи и докладни записки. На 21.03.2025г. и била връчена покана за даване на писмени обяснения с рег.№ 312р-4448/19.03.2025г. за извършени справки в ИИС „Справки” за периода 11.01.2024г. - 25.09.2024г., във връзка с извършена проверка от тричленна комисия по посочената по-горе заповед от 19.11.2024г., с изброени 590 справки за лица и срок за отговор до 25.03.2025г. На 25.03.2025г. ищцата дала обяснение с УРИ № 312р-4976/25.02.2025 г. На 13.03.2025г. и била връчена Заповед № 1

3123 -562/07.03.2025г., с която на основание чл.330,ал.2,т.6 във вр.с чл.187.,ал.1,т.8, чл.188,т.З, чл.186, чл.193, чл.194 и 195,ал.З от КТ е наложено дисциплинарно наказание ,,уволнение“, считано от датата на връчване.

В мотивите на заповедта е изложено, че по сведения на служителите на РУ В. Б. Б. и С. Д. и извършена справка за периода 01.01.2024г. - 01.10.2024г., ищцата извършила без служебна необходимост и без това да е в изпълнение на служебните й задължения 748 справки в системата за периода 29.01.2024г. - 25.09.2024г., с което била нарушила чл.

187,ал. 1,т.8 от КТ (злоупотреба с доверието на работодателя) във вр.с т. 13 от Вътрешните правила за ползване на информационните фондове на МВР /В11ПИФ-МВР/(утвърдена със Заповед № 1,-1825/04.09.2012г. на МВР).Твърди се, че процесната заповед е незаконосъобразна, необоснована и издадена в нарушение на процедурните дисциплинарните правила. Поддържа се, че ищцата не е злоупотребила с доверието на ,, работодателя ”- не е допуснала нарушение по чл. 187,ал. 1,т.8 от КТ. В длъжностната характеристика на ищцата влизало задължението да прави справки в Системата, както по своята пряка дейност, така и в помощ на останалите служители от РУ- В.. Според работодателя излизало , че за 9 месеца тя не е работила по длъжностна характеристика, а самоволно е правила справки, за да злоупотреби с доверието му и не си е изпълнявала трудовите задължения. Поддържа се в исковата молба, че в обясненията си от 25.02.2025г. ищцата е посочила добросъвестно колко и кои справки в Системата са извършени, без да имат пряка връзка със служебната работа.С резултатите от тези справки тя не е нарушила интересите по сигурността на МВР по такъв начин, че користно да злоупотреби с доверието на работодателя.Останалите справки са извършени в резултат на действително възложената й работа, съгласно длъжностната характеристика , в интерес на работата и служителите на РУ- В.. Според наказващия орган всички тези справки са извън служебните й задължения, което е невъзможно и невярно.Дори и да е допуснала самокритично и добросъвестно описаните опущения в работата си, тежестта на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на нарушението, съгласно критериите по чл.189,ал.1 във вр.с чл.190,ал.1,т.4,пр.1 и ал.2 от КТ, тъй като ищцата няма други нарушения, а само награда. Твърди се, че е нарушен чл.ЗЗЗ,ал. 1 ,т.З във вр.с чл.330.ал.2,т.6 от КТ във вр. с чл.1, ал.1, т.6 от Наредба №5 от 20.02.1987г/ наричана по- долу наредбата. Ищцата страда от заболяването „захарен диабет“, за което има особена закрила и работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 333, ал. I, т.З и ал.2 от КТ да поиска и получи предварително писмено разрешение от Инспекцията по труда П. (ИТ) за уволнението й на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ и мнението на ТЕЛК, за да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание.Ответникът е бил длъжен служебно и предварително да се информира за здравословното състояние на ищцата, да поиска 2 информация и документи от нея дали се ползва от някаква особена закрила (чл.2,ал.2 от Наредбата), които да представи пред Т Е Л К за мнение (чл.З от Наредбата) и след получаването на такова (чл.4 от Наредбата) да отправи писмено искане за разрешение от Инспекцията по труда , едва след което може да пристъпи към издаване на заповед за уволнение, ако получи такова разрешение (чл.5- чл.6 от Наредбата). Ответникът не е изпълнил описаните процесуални действия и не е получил разрешение от Инспекцията по труда за дисциплинарното уволнение на ищцата , въпреки заболяването й «захарен диабет».Това нарушение е достатъчно основание по чл.344,ал.3 от КТ уволнението да бъде признато за незаконно, без да се разглежда трудовия спор по същество.На следващо място се твърди, че е нарушен чл.194, ал.1 от КТ .В мотивите на заповедта наказващият орган е изложил съображения, че следва да се има предвид само 1-годишния срок за погасяване възможността за налагане на дисциплинарно наказание, като приема, че справките за периода 29.01.2024г. -25.09.2024г. се погасяват на 21.03.2025г. Ответникът приема,че е спазен 2-месечния срок, тъй като бил получил информацията за извършените справки в Системата от ищцата едва на 11.01. 2025г.Тези съждения на работодателя са неоснователни, защото той е известен за извършените справки още на 11.12.2024г., а е наложил наказанието на 13.03.2025г. (чл.195,ал.2 от КТ).

Настъпила е погасителната давност, дори и да се приеме, че известяването му е станало на 11.01.2025г., когато твърди, че е получил информация за извършените справки.Следователно наложеното наказание е в нарушение на чл.194,ал.1, пр.

1 от КТ, тъй като е погасено по давност - наложено след изтичане на 2месечния давностен срок. Твърди се, че след уволнението ищцата е останала без доходи. Брутното и трудово възнаграждение за месец февруари 2025г.е било 2078.78лв.За период от 6 месеца (от 13.03. до 13.09.2025г.) се дължи обезщетение по чл.225,ал. 1 от КТ в размер на 12472.68лв, ведно със законната лихва.

Моли се съда да постанови решение, с което да се признае за незаконно и да се отмени уволнението, извършено със Заповед № 3123-562/07.03.2025г, да се възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност“ „Системен оператор“ с място на работа „Администрация –РУ“ към В. при ОД на МВР-П. и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 12 472.68лв. представляваща обезщетение за оставането и без работа поради незаконно уволнение за срок от 6 месеца, считано от 13.03.2025г до 13.09.20245г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба23.04.2025г. до окончателното изплащане. Претендират се сторените по делото разноски.С исковата молба са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорват като неоснователни предявените искове. Твърди се, че е спазена процедурата за 3 налагане на дисциплинарното наказание“ уволнение“ като съобразно разпоредбата на чл.193 от КТ на 21.02.2025г ищцата е поканена да даде писмени обяснения. В поканата са посочени дата, място и начин на извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Посочен е и срок, до който е следвало да се представят писмените обяснения . Твърди се, че е спазена разпоредбата на чл.195 от КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Сочи се, че е спазена и разпоредбата на чл.194 от КТ досежно сроковете за налагане на дисциплинарното наказание. Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

Тези срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в законовоустановения отпуск. В периода от 11.01.2024г до 11.02.2025г ищцата е ползвала 18 дни отпуск поради временна неработоспособност и 35 дни платен годишен отпуск , тоест общо 53 дни – едногодишният срок за налагане на наказанието изтича на 05.03.2025г.

Оспорва се твърдението, че ищцата не била извършила вменените и нарушения на трудовата дисциплина, така както са описани в процесната заповед. Поддържа се, че в хода на проверката безспорно било установено, че ищцата като системен оператор в „Администрация-РУ“ към Районно управление –В. е имала достъп до ИИС“Справки“. Такъв и е предоставен със Заповед рег.№312з-738/30.03.2023г. на директора на ОД на МВР-П..

Съгласно т.13 от Вътрешните правила за ползване на информационните фондове в Министерството на вътрешните работи чрез

Интегрирана информационна система“Справки“, утвърдени със Заповед №Iз-1825/04.09.2012г. служител, получил достъп до автоматизираните информационни фондове на МВР , носи отговорност за извършените от него дейности за ползването и разпространението на получената чрез ИИС“Справки“ информация. Въпросната разпоредба е цитирана и във всяка приложена по проверката заповед, с която на ищцата е предоставян достъп до различни системи. Твърди се, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението. Твърди се, че ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина като в периода 11.01.2024г до 25.09.2024г. в град В. в кабинета си в РУ-В. , ползвайки служебния си компютър и предоставяния и с горевизираната заповед достъп е извършила 748 справки в ИИС“Справки“ в нарушение на чл.13 от Вътрешните правила за ползване на информационните фондове в Министерството на вътрешните работи чрез ИИС“Справки“. Без да има служебна необходимост и без това да е в изпълнение на служебните и задължения виновно е нарушила свои основни трудови задължения, произтичащи от разпоредбата на чл.126, ал.1,т.9 от КТ , а именно – При изпълнение на работата, за която се е уговорил работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието, съставомерно по чл.187, ал.1т.8 от КТ- злоупотреба с доверието на предприятието“ .

Оспорва се твърдението, че е нарушена защитната норма на чл.333, ал.1,т.3 от КТ . В наличната медицинска документация, съхраняване при работодателя, няма данни ищцата да страда от заболяване, попадащо под защита, за което да се иска предварително разрешение от Инспекцията по труда и ТЕЛК. Към момента да издаване на уволнителната заповед нямало данни ищцата да страда от заболяването „ захарен диабет“. Представеното 4 медицинско удостоверение е след датата на уволнението и не е издадено от лекар специалист, а от общо практикуващ лекар. Моли се предявените искове като неоснователни да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски по реда на чл.78, ал.8 от ГПК. Прави се възражение за прекомерност на разноските на ищцовата страна. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа предявените искове.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.Ответникът, чрез пълномощника си, поддържа възраженията, изложени в писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, след спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна.