Определение № 266 от 20.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. Ловеч, 20.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500083 по описа за 2025 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 1420/16.12.2024 г., по ч.гр.д. № 764/2024 г. на Районен съд Троян, с което съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Д.

Х. К..

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от районния съд е изграден извод за неизпълнение на дадените указания, че от съдържанието на уточняващата молба, заявлението и приложените към него документи е налице ясно означения на всяко от вземанията, че размерът на отпуснатия ресурс съставлявал сбор от предоставените заемни средства на длъжника и сумите, предоставени за заплащане на застрахователни премии по избрани от длъжника застраховки. В частната жалба се излагат съображения, според които застрахователните премии не са взети предвид при изчислението на ГПР, като се поддържа, че застраховките са сключени по желание на кредитополучателя, декларирал избора на тази допълнителна услуга. В частната жалба се прави признание за извършени от длъжника плащания по договора, като се посочва, че общият размер на предложеното изпълнение е 2 019,11 лв., с която сума кредиторът погасил съответните части от главницата, договорната лихва и наказателната лихва. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземанията по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (06.01.2025 г.), същият е изтекъл на 13.01.2025 г. - в който ден частната жалба е подадена. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с 1 последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 453,28 лв. – главница; 8,53 лв. – договорна лихва и 5,15 лв. – обезщетение за забава, както и за разноските по делото и за юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени множество документи, сред които договори за банков кредит с анекси, извлечение от счетоводните книги, писма за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора и фактури за извършените услуги по връчването на поканите. Според приложения договор за потребителски кредит, заявителят предоставил кредит на длъжника, който се задължил да върне сумата с начислените оскъпявания на 18 месечни вноски, всяка в размер на 149,76 лв., при ГПР 48,13 % и ГЛП 40,92%., като в чл. 7.1 е означено, че общият размер на кредита от 1990,06 лв. се формира като сбор от заемните средства – 1600 лв. и две застрахователни премии – едната в размер на 179,82 лв., а другата в размер на 210,24 лв. В чл.

7.2.2 от договора е установена уговорка, според която когато потребителят пожелае да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към застрахователна програма, частта от средствата, дължими за застрахователната премия, от кредитора за сметка на потребителя по банкова сметка на застрахователния посредник.

С разпореждане от 03.10.2024 г. съдът е указал на заявителя да отстрани констатираната нередовност на заявлението, като уточни размера на главницата, доколкото в договора се посочва, че общо дължимата сума е 2 295,50 лв., а на длъжника е предоставена сума от 1 600 лв., както и с оглед липсваща яснота върху какъв размер от главницата е начислена договорната лихва - дали само върху чистата главница или и върху сумите по застрахователните премии.

След постъпване на уточняваща молба е постановено обжалваното разпореждане № 1420/16.12.2024 г., по ч.гр.д. № 764/2024 г. на Районен съд Троян, с което заявлението на частния жалбоподател е отхвърлено изцяло. За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд е счел конкретният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото потребителят е задължен да сключи договори за застраховка, че с договора са нарушени изискванията на чл. 19, ал. 4 ГПК.

Разпореждането е правилно като краен резултат.

Правилна е преценката на районния съд относно недействителността на процесния договор за потребителски кредит. Законосъобразен е изводът на съда за неравноправния характер по смисъла на чл. 143 ЗЗП на уговорката в договора за заплащане на застрахователна премия по застрахователния договор. В заявлението и приложените към него документи е видно, че в претендираната главница от 1990,06 лв. е включена и застрахователната премия, платена от кредитната институция на застрахователя. Уговорката в договора за кредит, установяваща заплащане на застрахователни премии по застрахователния договор (чл. 7.1 и 7.2.2), е неравноправна по смисъла на чл.

143 ЗЗП. Тя е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид 2 съотношението в размерите на сумите по главницата с тези, по заплащаните застрахователни премии. С клаузата, установяваща поемане на задължение за заплащане на застрахователни премии, чрез включването им в размера на подлежащата на връщане главница, както и с установения от нея механизъм за директното им превеждане от кредитора на застрахователя, на кредитополучателя е наложено да приеме уговорките на застрахователния договор, с които не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора за потребителски кредит (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). Предвидената в чл. 19 от договора факултативна възможност за сключване на договор за застраховка е привидна, защото заявлението за установяване на договорни отношения е с предварително установено от кредитора съдържание, доколкото в него се съдържа и реквизит за заявено желание и за дадено съгласие за сключване на застраховка/и, чието попълване се свежда до поставяне на отметка в едно от двете полета „да“ или „не“, без възможност за собственоръчно изписване на текст, в съответствие с или изразяващ такова желание. При така установения начин за попълване на заявлението, не би могло да се приеме, че кандидатстващият за кредит е изявил ясно и несъмнено желанието си и за сключване на договор за застраховка с конкретни характеристики относно същественото му съдържание, в частност цената на дължимите застрахователни премии.

Законосъобразен изводът на районния съд, че с оглед недействителния характер на договора за потребителски кредит, потребителят не дължи лихви и други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). Направената от районния съд преценка за недействителността на процесния договор за потребителски кредит, съответства на тълкуването, дадено в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС, според което чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

При наличието на неразривна връзка между кредитното и застрахователното правоотношение, в резултат на която ползването на допълнителната услуга – застраховка, е обусловило сключването на процесния договор за потребителски кредит, се налага извода, че дължимите застрахователни премии в случая представляват разход, пряко свързан с договора за кредит и същите следва да намерят отражение при изчисление на ГПР по кредита. При отчитането на тези суми като несъмнен разход действителният ГПР би бил по-висок. В този смисъл вписаното в процесния договор не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, 3 вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето, съгласно чл. 22 ЗПК.

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). Заявителят няма право на претендираните със заявлението договорната лихва и законна лихва за забава, доколкото те са начислени върху всяка от вноските, включваща както дължимата част от вземането за връщане на заетата по кредита сума, така и съответната част от вземанията за заплащане на застрахователни премии.

В случая общият размер на предложеното от длъжника изпълнение е 2 019,11 лв., която сума надхвърля размера на подлежащата на връщане чиста стойност на кредита от 1 600 лв., с оглед на което тя е изцяло погасена. Ето защо заявлението се явява неоснователно както са сумата по главницата, така и за договорната лихва и законната лихва за забава.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като краен резултат.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1420/16.12.2024 г., по ч.гр.д. № 764/2024 г. на Районен съд Троян, с което съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Д. Х. К..

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4