Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260028 от 24.08.2020, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 195/2020
Вид
Решение № 260028
Подписан
24.08.2020
В сила
12.09.2020
Състав
ИВАН ХРИСТОВ РЕЖЕВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

260028 Година

24.08.2020 Град С.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти юни Година

2020 в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 195 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ.

Ищецът

З. твърди в исковата си молба, че на 08.01.2019 г. автомобил - серия 1, с рег.

№ -, собственост на А. и управляван от водача Д.С.К., при движение по заснежен участък от четвъртокласен местен път -, между О. и С., О., на около 1 км от табелата на село О., попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което били увредени предна и задна десни джанти. Свидетел на това ПТП бил пътуващият в автомобила П.Г.Г.. Собственикът на увредения автомобил - А., имал сключен договор за застраховка „пълно каско” с ищеца, за което била издадена застрахователна полица № 5С***, която била валидна за периода 12.11.2018 г. - 12.11.2019 г. Поради това от водача Д.С.К. постъпило при ищеца заявление от 10.01.2019 г. за изплащане на застрахователно обезщетение. В същото застрахованият избрал да бъде обезщетен чрез ремонт в автосервиз, посочен от застрахователната компания. Тъй като, според чл. 6, т. 4 от Наредба № Із - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Гаранционния фонд, не се посещавали от органите на МВР и не се съставяли документи за повреди на МПС, които не били причинени от друго ППС, водачът и свидетелят на ПТП подписали декларация пред застрахователя за настъпването на застрахователното събитие. По искане на застрахователя с изх. № 06090/16.10.2019 г., водачът дал и допълнително обяснение от 28.10.2019 г., с което уточнил мястото на ПТП. От страна на ищеца бил изготвен опис на претенция № 50-05040-00032/19 от 10.01.2019 г., според който, били повредени предна и задна десни стоманени джанти, които били за подмяна. С възлагателно писмо от 14.01.2019 г. ремонтът на автомобила бил възложен на автосервиз -. След извършване на ремонта, отстранилият повредите автосервиз издал фактура № **********/12.06.2019 г. на стойност 238.33 лева без ДДС. Съгласно изготвения от застрахователя доклад по щета № 470418191901662 от 11.09.2019 г. било определено застрахователно обезщетение в размер на 238.33 лева и то било платено на собственика на увредения автомобил А. с преводно нареждане от 13.09.2019 г. При тези обстоятелства за ищеца възникнало регресно вземане по чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ срещу собственика на пътя, на който станало ПТП - О., тъй като четвъртокласната пътна мрежа се ремонтирала и поддържала от съответната община, в която се намирала. Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 238.33 лева за главница от заплатено застрахователно обезщетение по посочената имуществена застраховка, за нанесената имуществена вреда на горепосоченото застраховано трето лице, и законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

Ответникът

О. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в представена от пълномощника му писмена защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

От показанията на свидетелите

К. и Г., преценени съвкупно с повторното заключение на назначената по делото съдебно–автотехническа експертиза, се установява, че на 08.01.2019 г., около 8-9 часа, в с. О., свидетелката К., служител на третото лице А., управлявала по посока с. С., собствения на същото трето лице л.а. „- 116D” с рег. № **, в който се возел и свидетелят Г., с когото от зимата на 2018 г. живеели в с. О. на съпружески начала, и същия ден отивали на работа в С., като на около километър преди табелата за край на с. О., на улицата в същото село пред къщата на фирма „Р.“, попаднала в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно, която не забелязала поради заснежяването му, въпреки, че знаела за нея, и поради това не могла да я избегне, в резултат на което ПТП са причинени на същия автомобил имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предната и задна стоманени негови десни джанти, което му увреждане се намира в пряка причинно-следствена връзка с посочения механизъм на това ПТП, видно от т. 1, 2 и 9 на ПЗСАТЕ (л. 63-64).

Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и Г., защото са непосредствени и не противоречат, а се подкрепят от останалите доказателства и ПЗСАТЕ, което оправдава напълно доверието, с което съдът се отнася към тяхната достоверност (чл. 172 ГПК). Вярно е, че поради непрецизно описание в декларациите на тези свидетели пред ищеца на това застрахователно събитие и допълнителните обяснения от 31.10.2019 г. на свидетелката К. за същото, ищецът е посочил в исковата си молба, че причинилата ПТП дупка се намира на пътя между О. и С., на около километър от табелата на първото село, а не в него, както се установи по делото от показанията на същите свидетели и ПЗСАТЕ, и пълномощникът на ищецът уточни след това с молбата си от 24.06.2020 г. по делото (л. 2, 5, 7 и 68). Но също така е вярно, че това не представлява противоречие на тези показания с декларациите на тези свидетели пред ищеца, защото в графата „Място на ПТП“ на декларацията на свидетелката К. е посочено, че мястото на ПТП е именно в „с. О. посока С.“, каквото е посочено и в декларацията на свидетеля Г., че „на 08.01.2019 г. е присъствал на ПТП, настъпило с. О.“ (л. 4-5). Въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника на ответника, това не води и до недоказаност на предявения иск, нито представлява нередовност на исковата молба, с която е предявен, нито пък посочената молба на пълномощника на ищеца представлява изменение на посочените в исковата молба обстоятелства, на които ищецът е основал този си иск, а само пояснение на точното място на ПТП, което процесуалния закон допуска (чл.

143, ал. 2 ГПК). Съдът възприема и ПЗСАТЕ, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, с изключение на т. 8 от същото, в която вещото лице е заключило, че при движение през светлата част на денонощието, подобно произшествие можело да бъде избегнато, за което било достатъчно водачът да се съобразял с нископрофилните гуми на автомобила и намалял скоростта в момента на преминаване през дупката, защото в тази му част същото противоречи на даденото след това в същата точка заключение на вещото лице, че в условията на прясно навалял сняг, дълбочината на дупките не може да бъде определена от водача на МПС (л. 64).

Съдът не възприема и първоначалното заключение на същата експертиза, защото е необосновано, доколкото вещото лице само признава в съдебно заседание, че при изготвянето му не е взело предвид и свидетелките показания и посетило посоченото в тях място на ПТП (чл. 202 ГПК).

Неоснователни при това положение се явяват възраженията по същество на пълномощника на ответника, че поради липса на съставен от службите за контрол на МВР протокол за процесното ПТП, не бил установен по делото механизма му и причинната връзка между същото и вредите, за които е изплатено претендираното с иска обезщетение. Само в предвидените в чл.

125 ЗДвП случаи, службите за контрол на МВР са задължени да посещават мястото на ПТП и издават протокол за това си посещение по чл. 125а, ал. 1 ЗДвП, а случаят не е такъв. При него се установи от показанията на свидетелите и т. 9 от ПЗСАТЕ, че макар и процесното ПТП да е с един участник, увреденото при същото МПС се е придвижило на собствен ход до посочения в показанията на свидетелката К. ***, оставяйки по пътя свидетеля Г. на работа, въпреки причинените от произшествието вреди на това МПС, защото гумите, с които е било оборудвано същото МПС, позволяват движение с понижено налягане на въздух или „без въздух“ със скорост не по-висока от 80 км/ч, на кратко разстояние, а в този случай службите за контрол на МВР, не само не са длъжни според чл. 125 и 125а ЗДвП, но и не посещават мястото на ПТП, и не съставят за това протокол съгласно приложимата в случая норма на чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ИЦ към ГФ (ДВ бр. 8/2009). А в такива случаи и със свидетели ищецът може да доказва механизма на процесното ПТП и причинната му връзка с настъпилите вреди, стига показанията им да са непосредствени и да не противоречат, а подкрепят от останалите доказателства, какъвто е случая (чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 6.3 от общите условия на процесната застраховка).

При него съдът намери за установен по делото горепосоченият механизъм на процесното ПТП и причинната му връзка с настъпилите вреди именно от съвкупната преценка на показанията на свидетелите К. и Г., които, макар и съжителстващи на съпружески начала, а свидетелката К. и служител на застрахования собственик на увредения автомобил, са очевидци на това ПТП, а показанията им са не само непосредствени и се подкрепят от останалите доказателства и кредитираната част от ПЗСАТЕ, но и по делото липсват други доказателства, които да ги опровергават, поради което съдът ги кредитира (чл.

172 ГПК).

От представената застрахователна полица е видно, че със същата между ищецът, като застраховател и собственикът А. на увредения при процесното ПТП горепосочен л.а., е бил сключен договор за имуществена застраховка „Пълно Каско” на същия автомобил, който е бил в сила към момента на процесното ПТП (л. 3). Поради това е покривал причинените му при същото имуществени вреди. Поради това с представеното по делото заявление от 10.01.2019 г., подписано от свидетелката К., към което са приложени и представените по делото декларации на същата и свидетеля Г. за настъпване на процесното застрахователно събитие, застрахованият собственик А. е поискал от ищеца да му заплати застрахователно обезщетение за причинените му при същото вреди (л. 4-5). По това заявление ищецът изготвил представения опис на претенция от 10.01.2019 г., в който вписано, че при огледа е констатирано, че при процесното ПТП са увредени предна и задна стоманени джанти на застрахования лек автомобил (л. 8).

На

14.01.2019 г,. с представеното възлагателно писмо, ищецът възложил ремонта му на Ф. (л. 9). Последният подменил при същия увредените му джанти с нови, за плащане на който му ремонт в размер на 238.33 лева, издал, по указания на ищеца във възлагателното писмо, представената по делото фактура от 12.06.2019 г. на името на увредения застрахован собственик А. (л. 9-10). С представения доклад по щета от 11.09.2019 г. ищецът определил същата сума от 238.33 лева, като размер на застрахователното обезщетение, което следва да плати на застрахования собственик А. (л. 11). От представеното по делото преводно нареждане се установява, че ищецът е платил това обезщетение от 238.33 лева на този собственик на 13.09.2019 г. (л. 12). След плащането му, изпратил до свидетелката К. представеното писмо от 16.10.2019 г., с което поискал същата да му посочи с оглед регресната му претенция точното място на причиналата ПТП дупка, поради което същата свидетелка му е дала на 31.01.2019 г. и представените по делото обяснения (л. 6-7).

Неоснователни са при това положение доводите на пълномощника на ответника в писмената му защита, че ищецът в нарушение на собствените си общи условия заплатил това обезщетение, без да му били представени посочените в същата защита писмени доказателства и без да извършел проверка на обстоятелствата, при които било настъпило ПТП, и оглед и заснемане на мястото му, и на увреденото МПС (л.

75). Тъкмо противното е уговоР. в чл. 6.3 от общите условия, при които е сключена процесната застраховка, че за щети по гумите, джантите и декоративните тасове на автомобила, в случаите, когато уврежданията са резултат през преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят обезщетява до две увредени гуми и/или джанти и/или тасове в срока на действие на полицата, след представяне на писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощен водач на МПС, а именно такива писмени свидетелски показания на свидетеля Г. са представени пред ищеца за процесното ПТП (л. 52).