Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 237 от 26.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 114/2025
Вид
Решение № 237
Подписан
26.04.2025
В сила
03.06.2026
Състав
Емилия Дончева, Вера Коева, Милена Каменова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 40 · Закон за защита на животните
  • чл. 41, ал. 1 · Закон за защита на животните
  • чл. 42 · Закон за защита на животните
  • чл. 47, ал. 1 · Закон за защита на животните
  • чл. 47, ал. 3 · Закон за защита на животните
  • чл. 48 · Закон за защита на животните
  • чл. 49 · Закон за защита на животните
  • чл. 50 · Закон за защита на животните
  • чл. 50, т. 2 · Закон за защита на животните
  • чл. 59 · Закон за защита на животните
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Б., 26.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20251200500114 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 29777/31.12.2024г., подадена от община Б. срещу Решение № 949/13.12.2024г., постановено по гр.№ 1644/2024г. по описа на РС Б..

С въззивната жалба решението се обжалва изцяло, като недопустимо, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.

Твърдението за недопустимост на съдебния акт се обосновава с тезата, че искът е предявен срещу ненадлежна страна, поради липса на доказателства и направено т съда неверен фактически извод, че ищцата е била ухапана от безстопанствено куче. Сочат се подробни аргументи, че кучето не е безстопанствено, за което в решението липсвало изложени мотиви, въпреки оспорването от жалбоподателя в тази насока. Изтъкват се подробни съображения относно предприетите от страна на общината действия, като се описват конкретни такива по ограничаване популацията на безстопанствените кучета, поради което се оспорва извода на съда за бездействие от органите на 1 общината и основание за ангажиране отговорността на въззивника. Поддържа се твърдението, че в случая не се касае до непредизвикана агресия. Описва се възможен механизъм на настъпване на ухапването в резултат на действия от страна въззиваемата страна и разхожданите от нея две кучета. В тази връзка от въззивника се сочи, че в решението липсват мотиви и аргументи за тези оспорвания и твърдения, които се сочи, че били направени своеверменно с отговора по иска, но липсва обсъждането им в съдебния акт. Сочи се липса на аргументи и на направеното своевременно оспорване на представеното съдебно -медицинско удостоверение. Оспорват се размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се сочи, че същото не е съобразено критерия за справедливост. Във връзка с оспорения механизъм и начин на възникване на инцидента от въззивника се прави искане за допускане и назначаване на етологична експертиза на три броя кучета - двете на ищцата и кучето, за което се твърди, че е причинило процесното нападение, като вещото лице, със специални знания в съответната област, да отговори на поставени в жалбата въпроси. От въззивника се твърди, че тези оспорвания и доказателствени искания са били направени своевременно в срока за отговор на исковата молба, но не са били уважени от съда, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор от насрещната страна, която определя въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че в мотивите на обжалваното решение съдът е изтъкнал аргументи по основателността на иска. Поддържа се тезата за доказаност на факта на безстопанственост на кучето, ухапало въззиваемата, както и механизма на настъпване на процесния инцидент, описан отново в отговора по жалбата, както и с посочване и описване на причинените телесни увреждания, техния вид и размер. С конкретни аргументи се оспорва твърдението жалбоподателя за липса на бездействие във връзка ограничаване на популацията на безстопанствените кучета на територията на общината, както и твърдението, че се касае до предизвикана от кучетата на ищцата агресия. Присъденият размер обезщетение се определя за съответно на критериите за справедливост.

Възразява се по доказателственото искане на въззивника за допускане на етологична експертиза, като се сочат конкретни мотиви. Не се прави искане за събиране на нови доказателства. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител, 2 поддържа подадената жалба и доводите в нея.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована се явява лично и чрез пълномощник. Поддържат отговора и по същество искат потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Във въззивната жалба жалбоподателят изрично поддържа оплакване за необоснованост и неправилно установен, но релевантен факт – механизма и начина на възникване на процесния инцидент. Във връзка с това оспорване се сочи процесуално нарушение от първоинстанционния съд като не е уважил доказателствено искане, направено от страната в преклузивния срок по чл.131 ГПК - за допускане на експертиза, която да изследва поведението на трите кучета, участвали в инцидента и установяване на вероятния механизъм на настъпването му.

Ето защо и предвид мотивите в т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивната инстанция е уважила доказателственото искане на жалбоподателя и допуснала изготвянето на поисканата от въззивната страна съдебно- етологична експертиза на три броя кучета - двете на ищцата и кучето, за което се твърди, че е причинило процесното деяние, като вещото лице, със специални знания в съответната област, да отговори на поставени в жалбата въпроси.

Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Окръжен съд Б., след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира следното:

Производството е образувано по искова молба от М. Л. К., с която против Община Б. е предявен осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 950 лв. - частичен иск от общ иск в размер на 50 000 лева, представляваща неимуществени вреди - претърпени болки, страдания, стрес и неудобства, причинени на 09.03.2024 г., следствие на ухапване от безстопанствено куче, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.

В исковата молба ищцата сочи, че на 09.03.2024г. около 8:15-8:20 часа 3 излязла на разходка с двете кучета на дъщеря й, порода „мини шпиц" и „пинчер", като сочи, че винаги ги разхождала на каишка в района на блока, където живеела- ж.к. „Е." 215, вх.В. След като завила покрай блока по улица „Б.К.", между блок 215 и срещу блок 216 в далечината на около 100 - 150 метра на разклона за с.Д. видяла голямо куче с размери на „немска овчарка", цялото рижаво на цвят, с къс косъм, което се затичало към ищцата, приближила се до нея и кучета й, захапало кучето порода „мини шпиц", подхвърлило го във въздуха, след което го изплюло на повече от метър от него, като ищцата установила, че му бил разкъсан предният десен крак и се виждала костта. След нападението над „мини шпица" агресивното животно я нападнало, като същата започнала да викала за помощ и да се борил за живота си, като кучето я захапало за крака, за лявата ръка, свалило я на земята, захапало и китката на дясната й ръка, като борбата продължила около 10 минути, през което време крещяла неистово за помощ. Съседът й на втория етаж, И.Б.Б., чул виковете й, погледнал през прозореца и видял същата на земята как се борила с огромното куче. Същият се приближил към ищцата, като държал лопата в ръка, в резултат на което кучето се изплашило и избягало, а междувременно на помощ й се притекли и други хора. Сочи, че съседката от блок 216, Соня Олекова Александрова сигнализирала на тел. 112, като на място дошла линейка, която я транспортирала до „Спешното" в Поликлиниката, където била насочена за прием в „Отделение по ортопедия и травматология" на МБАЛ „Б.". Излага, че й били направени две операции на всяко от местата ухапано от кучето на датите: 09.03.2024 г. и на 12.03.2024 г., като извършените операции и нараняванията били описани в издадената й Епикриза, като: Разкъсно-контузна рана около 5/5 см. в областта на латералната повърхност на дясното бедро; Разкъсно-контузна рана в областта на дясната китка с размери около 4/2 см., затруднени движения в дясна гривенна става; Разкъсно-контузна рана около 2/2 см. в областта на ляв лакът;

Охлузна рана на лявото коляно с размери около 2/1 см. Заявява, че от болницата била изписана на 14.03.2024 г., с назначени два контролни прегледа на 21.03.2024 година и на 28.03.2024 г., и с препоръки: „Да щади оперираните крайници. Да спазва лекарските препоръки и назначения. Да спазва рехабилитационната програма. Амбулаторно проследяване. Сваляне на конците на 14 ден". Конците, които следвало да й свалят били над 25 броя, като до 27.04.2024 г. била в болничен. Сочи, че й били поставени 5 ваксини 4 срещу бяс - на 12.03.2024 г., на 15.03.2024 г„ на 19.03.2024 г., на 26.03.2024 г. и на 09.04.2024г., както и че на 16.05.2024 г. й бил извършен и преглед от д-р К.А. - специалист по съдебна медицина, който потвърдил, че причинените й рани са от нападение на едро куче, като описал обективната находка в Съдебномедицинско удостоверение №27/2024 година за пред съда. Подала сигнал до РП- Б. във връзка с инцидента, за което била образуваната преписка 2497/2024 г. по описа на РП-Б., по която й било отказано образуването на досъдебно производство, тъй като не се установява неполагане на грижи от страна на собственик на гръбначното животно, предвид обстоятелството, че кучето е бездомно и причинените й телесни наранявания не субсумират състав на сочените и изискуеми по смисъла на закона телесни повреди.

Поддържа, че от момента на нападението на 09.03.2024г. до 27.04.2024 г. била в болничен, като трудно се възстановявала и все още изпитвала болки. От друга страна сочи, че наред с причинените й физически травми изпитвала и сериозни душевни страдания, като не можела да свикнела с огромните белези, които вместо да избледнявали станали по- релефни и грозни. Излага, че посещавала и консултации във връзка с разстройство в адаптацията - за овладяване на напрегнатост, тревожност при припомняне на събитието и страхови изживявания, разстроен сън, вследствие на нападението от безстопанственото куче, като и било изписано и лечение с медикаменти.

Заявява, че с писмо заведено с входящ №94-00-783/20.05.2024 г. поканила Община Б. доброволно да уредят отношенията си във връзка с инцидента.

Ответникът оспорва предявения иск. Излага доводи, че вредите не са били нанесени от безстопанствени и бездомни кучета. Сочи, че бил изпълнил задълженията си по ЗЗЖ, като излага подробни съображения в тази връзка.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният иск частично като е присъдил сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от ухапване от безстопанствено куче на 09.03.2024г., ведно със законната лихва от увреждането до изплащането.

Видно от лист за прием на пациент в СПО /л.5- РС/ на 09.03.2024г. в 9:08 м. ищцата е посетила спешния кабинет в МБАЛ Б., като е установено, че се касае до пациент , ухапан от бездомно, с раксъноконтузни рани в областта на ляво коляно, дясна китка, ляв лакът и дясно бедро.

5

От епикриза, издадена от отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ Б. се установява, че за периода от 09.03.2024г. до 11.03.2024г. ищцата е била хоспитализирана в отделението с описано обективно състояние: наличие на разкъсно – контузна рана с размери 5/5 см. в областта на латералната повърхност на дясно бедро, обилно кървящи, наличие на разкъсно – контузна рана в областта на дясна китка с размери около 4/2 см., затруднени движения в дясна гривнена става, кърви обилно, наличие на разкъсно – контузна рана около 2/2 см. в областта на ляв лакът, обилно кървяща, трофиката и инервацията дистално от полетата на увреда са запазени. Наличие на охлузна рана на ляво коляна с размери около 2/1 см. проведено е лечение с местна анестизия, извършена промивка на раните с антисептични разтвори, като е ревизирана раната на дясната китка, открито е засягане на сухожилието на флексор карпи улнарис и разкъсване на фасцията на предмишницата. Раните са третирани с антисептични разтвори и е поставена превръзка. Поставени са и шевове.

За периода от 09.03.2024г.-27.04.2024г. въззиваемата страна е била в болнични, а на дати – 22.03.2024г. й е издаден амбулаторен лист за консултация по повод на ухапване от куче, като в амбулаторния лист са описани открита рана на бедро, травма на друг флексорен мускул и сухожилие на ниво предмишница, открита рана на лакътя и остра стресова реакция. На същата дата на въззиваемата страна й е издаден амбулаторен лист за преглед при психиатър при поставена диагноза – разстройство в адаптацията.