Решение № 289 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110207800 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *****, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в **************, представлявано от П. М. П. – управител, чрез адв. В. П., срещу Наказателно постановление № 821325 – F812909/31.03.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност, за което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1300,00 (хиляда и триста) лева.

В жалбата се релевират доводи в подкрепа на обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона.

Конкретно се поддържа, че при съставяне на АУАН и на процесното наказателно постановление не са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като фактическата обстановка, отразена в тях, не съвпада с 1 действителната такава. На следващо място се твърди, че между посочения като свидетел М. Б. Н. и дружеството – въззивник не е съществувала никаква форма на контакт или търговски отношения, а дейността на дружеството не включва продажба на гуми втора употреба, респективно и твърдяното нарушение е в пълно противоречие с реалната търговска практика на дружеството. Счита се, че приложеният документ с подпис и печат, за който се твърди, че удостоверява заплащане на сумата от 968,00 лева за закупени гуми втора употреба, не е издаван от дружеството, нито е подписван от упълномощено от дружеството лице, още по – малко от управителя му.

Аргументират се основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. Последната, в дадения ход по същество, пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление по съображенията, развити в жалбата. Моли да се присъдят на доверителя й направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк.С., която изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира се възражение за прекомерност по отношение размера на претендираните разноски на насрещната страна.

Софийският районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с подаден сигнал до НАП от свидетеля М. Б. Н. за извършена на 11.01.2025 г. покупко – продажба на гуми и извършен монтаж в офис на дружеството *****, ЕИК ******** – автоцентър, находящ се в ***********, за която не му бил издаден документ, освен написана на ръка касова бележка от кочан, на 10.02.2025 г. около 11:20 часа, служители от ЦУ на НАП, сред 2 които и свидетелят М. М. В., извършили проверка в търговския обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – автоцентър, стопанисван от дружеството *****, ЕИК ********.

В хода на проверката проверяващите установили, че в обекта има монтирано и регистрирано в НАП фискално устройство модел DATECS DP 150 с индивидуален номер DT768707 и номер на фискална памет 02768707, регистрирано с потвърждение в приходната администрация с номер 4407722/10.04.2020 г. В хода на проверката бил съставен протокол за извършена проверка сер.AA № 0205755/10.02.2025 г., където били отразени констатациите на проверяващите органи от НАП.

След това проверката продължила по документи, като на 05.03.2025 г. в ***** във връзка с фактите и обстоятелствата, обективирани в Протокол за извършена проверка сер.AA № 0205755/10.02.2025 г. бил извършен преглед на КЛЕН за периода от 10.01.2025 г. до 13.01.2025 г. и било установено, че за извършеното плащане на сума в размер на 968,00 лева за покупка на 11.01.2025 г. на автогумаджийски услуги и гуми втора употреба в търговски обект - автоцентър, находящ се в *********** и стопанисван от *****, които свидетелят М. Б. Н. потвърдил, че е заплатил, и която сума била описана в издадена ръчна касова бележка от кочан, не била издадена фискална касова бележка от монтираното и регистрирано в НАП фискално устройство.

Констатациите от извършената проверка били обективирани в протокол № 1582281/05.03.2025 г.

Въз основа на посочените обстоятелства, на 05.03.2025 г. свидетелят М.

М. В., на длъжност "инспектор по приходите" в ЦУ на НАП, съставил АУАН № F812909/05.03.2025 г. срещу *****, ЕИК ******** за извършено административно нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № 821325 – F812909/31.03.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, за извършено нарушение на чл.

118, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност, за което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1300,00 (хиляда и триста) лева.

3

Препис от наказателното постановление бил връчен на представляващия дружеството П. М. П. на 28.04.2025 г. лично и срещу подпис, който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител М. М. В. и показанията на свидетелите М. Б. Н. и Т. Д. П..

От показанията на свидетеля М. М. В. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля М. В. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло. От показанията на св. В. е видно, че в хода на извършената проверка от служителите на НАП е установено, че за сумата в размер на 968,00 лева, която свидетелят М. Б. Н. потвърдил да е заплатил на дружеството – въззивник, не е издаван фискален бон на основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. От визираните свидетелски показания е изводимо също така, че при проверка на касовата наличност в проверявания обект и снетата информация на фискалното устройство не са били установени несъответствия, като свидетелят няма съхранен спомен относно обстоятелството дали в процесния обект на проверка, а именно – автоцентър, стопанисван от дружеството – жалбоподател, изобщо се предлагат за продажба гуми втора употреба, последното обяснимо предвид характера на изпълняваните от свидетеля служебни задължения и множеството идентични по своя вид проверки на различни търговски обекти.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля М. Б. Н., доколкото същият се явява пряк свидетел на действията на служители на дружеството – 4 жалбоподател, свързани с неиздаването на касов бон при извършена покупка, тъй като именно той се е ползвал от предоставяните от дружеството – жалбоподател услуги, за които е заплатил и сумата от 968,00 лева. Тези показания изясняват фактите, интересуващи процеса и то по начин, който не оставя съмнение в добросъвестността на лицето, което ги излага. При внимателния им анализ не се отчете непоследователност, непълнота или съществено противоречие. Прецизната им проверка не сочи на предубеденост или съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на време, място и начин, по който са се осъществили процесните събития. На тяхна база се изяснява, че за извършените в търговския обект на въззивника услуги Н. е заплатил, при това на свидетеля П., сумата в размер на 968,00 лева, за което му била съставена единствено „бележка“, която същият е представил в оригинал по делото и за което е сигнализирал органите на НАП за осъществяване на надлежна проверка.

Показанията на свидетеля Т. Д. П. са информативни в частта им досежно обстоятелствата, че на дружеството – жалбоподател е била извършена проверка от служители на НАП по повод на издадената ръчна касова бележка, посочена от свидетеля като „бележка“, поради което и в тази им част, като кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, се ползват от съда с доверие. В останала им част обаче, а именно – че такъв документ никога не е бил издаван, както и че свидетелят Н. не е посещавал сервиза, в който същата полага труд по силата на трудово правоотношение, показанията на свидетеля се явяват изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал, представляват по съществото си изграждане на защитна версия и като обрисуващи недостоверно факти и обстоятелства от значение на делото и представляващи несигурна доказателствена основа, не се ценят с доверие и не се ползват от съда при формиране на фактическите му изводи. В тази връзка е необходимо да бъде акцентирано върху изрично посоченото от свидетеля, че служителите в магазина, т.нар. от нея „гумаджии“ и „монтажници“, всъщност попълват „работна бележка“, в която описват извършените от тях дейности със съответен автомобил, което се намира в противоречие с изложеното, че когато им е била предявена процесната ръчна касова бележка, съдържаща именно посочените реквизити – извършени дейности по автомобил на свидетеля Н., служителите от сервиза не я „разпознали по никакъв начин“. На следващо място, впечатление прави 5 несигурността в изявленията на визирания свидетел относно обстоятелството, посещавал ли е свидетелят Н. търговския обект, посочвайки „не съм го виждала в сервиза като цяло“, което се намира в пълно противоречие с показанията на свидетеля Н., кредитирани от съда, още повече, че изводимо от показанията на последния е, че именно П. е приела плащането на процесната сума. Не на последно място, изводимо от показанията на св. П. е, че въпреки официалното работно време на сервиза, стопанисван от дружеството – въззивник, се е случвало сервизът да работи и в събота, като отново изявлението й е маркирано с посочената вече несигурност в отговорите й, а именно – че тя „по принцип не работи в събота“.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.