Решение № 2404 от 10.06.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2404

Велико Търново, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар М.Н. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ канд № 20267060600502 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

Касаторът, Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново, е обжалвал като неправилно решение №40 от 27.03.2026 година, постановено по АНД №448/2025 година по описа на Горнооряховският районен съд. Оплакванията са з неправилно приложен материален закон –касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Ответникът по касация, Земеделски производител Т. А. Т. от [населено място], чрез адвокат Р. А. от ВТАК, в отговора на касационната жалба и в представената молба, която има параметрите на писмена защита, отрича основателността на касационната жалба с подробно изложени аргументи.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление №04000000675 от 18.06.2025 година на Директора на ОБДХ – В.Търново, с което на Т. А. Т., в качеството и на земеделски производител, на основание чл.131, ал.1, т.1 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер от 2000 лева. С решението си съдът е осъдил ОБДХ – Велико Търново да заплати разноски на Т. в размер от 409, 03 евро.

За да постанови този резултат ВТРС е приел от фактическа страна, че на 27.01.2025 година н ОДБХ – Велико Търново постъпил сигнал за предлагане на храни – зеленчуци, буркани с мед, без етикети, домашно производство в Г. О. до магазин „Макс Марк“ на пазарска маса с надпис „Зеленчукови градини в Долна Оряховица“. Съответно, на следващият ден служители на дирекцията са извършили проверка на маса №4 на Общински пазар, [улица], на пазарска маса №4 към този пазар, над която имало посоченият надпис, и която била на земеделската производителка. Установено било, че на тази маса се предлагат за продажба плодове /ябълки, тикви/ и зеленчуци /картофи, чесън и лук/, като освен това се предлагали и стъклени буркани пл„челен мед – 4 броя от по 700 мл, на които липсва етикет. Т. не била установена на място, а извикана по телефона от друг земеделски производител. При пристигането си тя подписала протокола в качеството си на присъствала на проверката. На 10.02.2025 година и е изпратена покана за съставяне на АУАН, който бил съставен на 19.02.2025 година. Срещу него е подадено възражение. Издадено е и процесното пред съда НП, в което е посочено, че са допуснати нарушения на чл.1, т.1, буква “а“, чл.5, ал.2, т.1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от Наредба №26 от 14.10.20210 година за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. Според дадените пред съда показания на свидетелите И. и Агатов /служители на ОДБХ – В. Търново/ са посочили, че при проверката на място е присъствал С. Г., установили са посочените буркани с мед, като Г. обяснил, че на въпросната маса предлагат стоките си и той и ЗП Т., но документацията била в Т.. Потвърдено е от показанията на свидетелите, че не може да се установи чия е стоката. След като Т. била отговорното лице за предлагането, тя подписала констативния протокол /приложен по преписката/. По тази причина АУАН бил съставен против нея като претендиран нарушител. Самата жалбоподателка е обяснила пред съда, че в деня на проверката не е продавала на масата, като на нейно място бил С. Г., като чак след обаждането на последния тя е отишла на място на проверката.

От правна страна съдът е приел в мотивите към решението си, че АУАН и НП са съставени от компетентни по материя и степен органи, но са допуснати съществени нарушения на административно наказателните правила и е нарушен материалния закон.

В решението е посочено, че всъщност проверяващите не са констатирали кой е действителният субект на нарушението, доколкото не е станало ясно кой именно продава въпросните буркани с мед.Всъщност не е било изяснено и дали става въпрос за мед, доколкото въпросните буркани не са иззети и не са отваряни, а и нестава ясно дали върху тях е липсвало отбелязване на цена или не. В тежест на административно наказващият орган е да установи действителният субект на нарушението с всички доказателствени способи, което в процесният случай не е било сторено. По същество съдът е посочил, че не става ясно от постановлението, което е оспорено, в какво се изразява деянието на Т.. Съдът е констатирал, че сочените от наказващият орган като нарушени разпоредби на чл.1, т.1, буква “а“, чл.5, ал.2, т.1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от Наредба №26 от 14.10.20210 година касаят производителите на пчелен мед и пчелни продукти, като по преписката липсват доказателства, установяващи това качество за Т..

Настоящата инстанция намира, че решението е правилно, като мотивите на съда, които следва да се споделят изцяло на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, подлежат на допълване.

В конкретният случай, видно от съдържанието на оспореното пред районният съд наказателно постановление, претендира се, че ответницата по касация, като земеделски производител, е нарушила посочените по - горе правила от Наредба №26 от 14.10.20210 година за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход /Наредбата/, което осъществява състава на чл.131, ал.1, т.1 от ЗХ.

Правилно съдът е приел, че наказателното постановление е издадено в разрез с императивното правило на чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото няма нито едно сигурно и безспорно доказателство, което да установява, че към момента на проверката ЗП е извършило конкретното деяние. Изложеното в АУАН, а и в констативния протокол досежно лицето, което е установено да предлага въпросните буркани с мед не сочи безспорно като извършител Т..

Извън изложеното от съда досежно съставомерността на неспазването на разпоредбите от Наредбата, които на основание чл.227, ал.1, изречение второ от АПК не следва да се преповтарят с оглед правилността им, следва да се констатира и, че процесното НП е формално и материално правно незаконосъобразно и на други основания.

Претендира се наличието на административно наказателният състав на чл.131, ал.1, т.1 от ЗХ, както се установява от съдържанието на процесното НП. Според тази разпоредба „Налага се глоба или имуществена санкция в размер [рег. номер] 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което наруши разпоредби на Регламент № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите;“. За да е формално законосъобразно наказателното постановление при така формурираният административно наказателен състав, следва в постановлението изрично да се посочи коя конкретна разпоредба на описаният в диспозицията на нормата Регламент, на която административно наказателно отговорното лице е подчинено, е нарушена, и в какво точно се състои това нарушение. В случая е посочено неспазването на национален подзаконов правен акт, към който състава на нормата обаче не отпраща. Следователно няма как да се претендира извършването на нарушение за неспазване на посочените правила от наредбата по конкретният приложен от административно наказващият орган състав.

Най – сетне незаконосъобразно на ЗП - физическо лице, е наложена имуществена санкция. В ЗХ няма специална норма, която да придава на физическото лице – земеделски производител качеството на административно наказателно отговорно лице, спрямо което може да се прилага имуществена санкция. Следователно в случая важат общите правила, разписани в разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН.

Няма данни по делото Т. да е едноличен търговец, поради което същата има качеството на наказателно отговорно лице по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗАНН, като за нея отговорността е лична и спрямо нея следва да се прилагат наказанията, предвидени в чл.13, ал.1 от ЗАНН, а не имуществена санкция.

Правилното решение следва да се остави в сила.

При този изход на спора на ответницата по касация се следват разноски за ефективно заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 400 евро. Следва разноските да се поемат от ОБДХ- Велико Търново по аргумент от чл.7 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните.

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №40 от 27.03.2026 година, постановено по АНД №448/2025 година по описа на Горнооряховският районен съд.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново да заплати на Т. А. Т. от [населено място], разноски за касационната инстанция в размер от 400 евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�