Разпореждане № 1660 от 06.05.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1660 гр. Разград, 06.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330100779 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 410 и сл. от ГПК.

Депозирано е заявление от „Агенция за събиране на вземания ” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу К. П. Г. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. С, общ. Са, Ж.К. С № ***, ет. **, ап. ** и отразения в заявлението: гр. С, Ж.К. С, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, общ. Са, обл. С (столица), задължения по Договор за потребителски кредит № 3-1-11765-324565 от 15.11.2024 г., а именно: 511,29 EUR главница за периода от 14.12.2024 г. до 14.11.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 23.04.2026 г. до окончателното изплащане; 105,08 EUR договорна лихва за периода от 14.12.2024 г. до 14.11.2025 г.; 57,83 EUR мораторна лихва за периода от 15.12.2024 г. до 23.04.2026 г., както и разноските по делото.

За да се произнесе, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.11.2024 г. между К. П. Г. с ЕГН ********** и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕООД е сключен Договор № 3-1-11765-324565 за потребителски кредит тип „Кредитна линия – На момента“. Минималната сума, която може да бъде усвоена по кредита, е 300 лв., при кредитен лимит 2000 лв. и лихвен процент по кредита 36 %. Според заявлението кредитополучателят е усвоил сума в размер на 1000 лв. и се е задължил да върне сумата по кредита на 12 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 100,46 лв., при обща дължима сума по кредита 1205,52 лв. В Приложение № 1 към договора е посочен ГПР в размер на 42,97 %.

С договора е предвидено обезпечение чрез поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество. На същата дата между длъжника и „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен договор за възлагане на поръчителство, по силата на който дружеството е поело задължение да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Съгласно представения погасителен план за възнаграждението за обезпечението кредитополучателят се е задължил да заплаща по 147,54 лв. месечно за срок от 1

12 месеца, или общо 1770,48 лв.

Срокът на договора е изтекъл на 14.11.2025 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит от страна на кредитополучателя, същите били изпълнени от солидарно отговорния длъжник „Кредит Гаранция“ ЕООД. Заемополучателят не възстановил изплатените суми.

На 10.06.2025 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.06.2025 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и "Кредит Гаранция" ЕООД, по силата на който вземането на "Кредит Гаранция" ЕООД срещу К. П. Г., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 3-1-11765324565 и договор за поръчителство и двата от дата 15.11.2024 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на "Кредит гаранция" ЕООД с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ККМГ/100886213 от дата 19.06.2025 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,

Въз основа на така изложените твърдения и представените доказателства съдът намира следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, както и дали е налице обоснована вероятност за това. Настоящият договор има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК, поради което съдът дължи служебна проверка за съответствието му с императивните изисквания на закона.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, включително всички разходи, комисиони, възнаграждения и други плащания, които потребителят следва да извърши във връзка с договора за кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

В случая възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство представлява разход, пряко свързан с договора за кредит и известен на кредитодателя към момента на сключване на договора. Същото е следвало да бъде включено при формиране на ГПР, но не е сторено. В договора е посочен ГПР в размер на 42,97 %, без в него да е включено възнаграждението за обезпечението в размер на 1770,48 лв.

На практика при усвоена главница от 1000 лв. потребителят следва да върне общо 2976 лв., включващи задълженията по кредита и възнаграждението за обезпечението. От съдържанието на договора и приложенията към него е видно, че действителният ГПР значително надвишава нормативно допустимия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК и не съответства на обявения в договора. По този начин е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за ясно и точно посочване на годишния процент на разходите и общата дължима сума от потребителя. Съдът намира, че чрез въвеждането на възнаграждение за обезпечение, формално уредено в отделен договор, но икономически неразривно свързано с договора за кредит, е направен опит за заобикаляне ограниченията на закона относно максимално 2 допустимия размер на ГПР.

Клаузите относно възнаграждението за обезпечението създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните и са във вреда на потребителя, поради което е налице обоснована вероятност същите да са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Предвид изложеното съдът приема, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита, но не и договорна лихва, мораторна лихва или други разходи по кредита.

С оглед изложеното заявлението следва да бъде уважено единствено за претендираната непогасена главница в размер на 511,29 EUR, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, а в останалата част – отхвърлено.

По разноските:

Съразмерно на уважената част от заявлението следва да бъдат присъдени разноски в размер на 8,69 EUR за държавна такса и 19,38 EUR за възнаграждение за юрисконсулт.

Предвид гореизложеното, Районен съд – Разград

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 ГПК в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Зорница Сергеева Банкина, заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. П. Г. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. С общ. С, Ж.К. С № ***, ет. **, ап. ** и отразения в заявлението: гр. С, Ж.К. С, бл. ***, вх. *, ет.*, ап.**, общ. С, обл.

С (столица), за следните суми: 511,29 EUR (петстотин и единадесет евро и 29 евроцента), представляващи непогасена главница по Договор № 3-1-11765324565 за потребителски кредит тип „Кредитна линия – На момента“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.04.2026 г. до окончателното изплащане, както и за направените разноски по делото: 8,69 EUR (осем евро и 69 цента) за държавна такса и 19,38 EUR (деветнадесет евро и 38 цента) за възнаграждение за юрисконсулт.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Зорница Сергеева Банкина, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. П. Г. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. София, общ. Столична, Ж.К. С № **, ет.**, ап.** и отразения в заявлението: гр. София, Ж.К. С***, бл. ***, вх. *, ет. *, ап.**, общ. С, обл. София (столица), за следните суми: 105,08 EUR (сто и пет евро и 8 цента), представляващи договорна лихва за периода от 14.12.2024 г. до 14.11.2025 г.; 57,83 EUR (петдесет и седем евро и 83 цента), представляващи мораторна лихва за периода от 15.12.2024 г. до 23.04.2026 г., както и съдебни разноски над определения от съда размер.

3

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя на основание чл. 413, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4