Решение № 1877 от 11.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1877 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Въззивно гражданско дело № 20211100506473 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 58904 от 05.03.2020 г., постановено по гр.д. № 77981 по описа за 2017 г. на СРС, III ГО, 82-ри състав, съдът признава за установено, че ответницата П. С. А. дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ сумата в размер на 255,19 лева, включваща сума за дялово разпределение и представляваща ½ част от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, с абонатен № 235427, за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 05.06.2017 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. д. № 36796/2017 г. по описа на СРС, 82 състав, била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. С решението е отхвърлен предявения от ищеца срещу ответницата по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск, че последната дължи на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 30,10 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. - 16.05.2017 г. и сумата в размер на 15,04 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. - 16.05.2017 г. С крайния съдебен акт са отхвърлени изцяло искове срещу ответника Д. К. А., предявени на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за 1/4 част от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, с абонатен № 235427, за сумата в размер на 69,15 лева - стойност на доставена от дружеството и неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., сумата от 20,68 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за 1 сумата в размер на 85,26 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. - 16.05.2017 г., и сумата в размер на 5,02 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. - 16.05.2017 г. С решението на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П. С. А. е била осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски за исковото и заповедното производство в общ размер на 290,58 лева. Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е бил осъден на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 от ЗА да заплати на адвокат С.А.К. сумата от 45,09 лева и на адвокат Н. И.

И. сумата от 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.

С въззивна жалба, уточнена с молба с вх. № 5736/23.06.2021 г., ответницата П. С. А. е обжалвала решението в частта, в която е признато за установено, че жалбоподателката дължи сумата в размер на 255,19 лева, представляваща претендирана главница за топлинна енергия в размер на 192,14 лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., и претендирана главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. В жалбата като единствено оплакване е посочено, че в Общите условия на ищеца липсвала уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение. Твърди се, че след като тези суми нямали уговорен падеж, същите се дължали след поканата от кредитора до длъжника на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, а доказателства за отправена покана относно заплащане на сумите, претендирани за дялово разпределение по делото нямало. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на претендираните суми в тази част. Направено е искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД. Не е постъпило и становище от третото лице – помагач „Т.С.” ЕООД.

Решението в отхвърлителните части относно ответниците П. С. А. и Д.

К. А. е влязло в сила.

С Определение № 20065077/11.03.2021 г., постановено по гр.д. № 77981 по описа за 2017 г. на СРС, III ГО, 82-ри състав, е оставено без уважение искането на адвокат К. И. Б. с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Срещу определението е постъпила частна жалба от адвокат Б., уточнена с молба с вх. № 5735/23.06.2021 г. В молбата е направено искане за отмяна на обжалваното определение и за осъждане на ищеца да заплати в полза на адвокат Б. сумата в размер на 5,41 лева, представляваща пропорционално на отхвърлената част от претенцията адвокатско възнаграждение за заповедното производство на основание Договор за правна помощ и съдействие и чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК. В частната жалба са изложени доводи, че исковата претенция е отхвърлена и за сумата в размер на 45,14 лева на адвокат Б. се дължи възнаграждение в посочения размер за заповедното производство. Посочва се, че е било направено искане за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 324,00 лева във възражение по чл. 414 от ГПК, като са били представен и договор за безплатна правна помощ и 2 съдействие и списък по чл. 80 от ГПК, в който е бил вписан описаният характер на исканите разноски. Твърди се, че с оглед изхода на делото се дължал хонорар пряко на адвоката, който се претендирал съобразно Наредба № 1/2004 г.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД. Не е постъпило становище от третото лице – помагач „Т.С.” ЕООД.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не са се явили лично и не са били представлявани.

Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Предвид инвокираните с жалбата възражения, въззивният съд счита, че решението се явява правилно в обжалваните части.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът е ограничен при проверката касателно правилността на първоинстанционния съдебен акт от изрично наведените в жалбата оплаквания. В настоящия случай те касаят дължимостта на лихвата върху сумата за услугата дялово разпределение.

Следва да се отбележи, че решението се обжалва в частта, в която съдът е признал за установено, че се дължат сумите за главница за топлинна енергия и услугата дялово разпределение по отношение ответницата-жалбоподател.

Районният съд е отхвърлил иска за лихвата върху главницата за услугата дялово разпределение, след като е стигнал до извода, че по делото не са представени доказателства за момента на изискуемост на вземането за услугата дялово разпределение за процесния период и че не е доказана основна предпоставка от фактическия състав на исковете по чл. 86 от ЗЗД.

Въпреки това в жалбата се излагат единствено доводи касателно недължимостта на лихвата върху сумата за дялово разпределение. Доводите на районния съд за отхвърляне на тази претенция са същите по своя смисъл на изложените във въззивната жалба. Оплакванията в жалбата не са относими към мотивите на съда, за признаване за установено дължимостта на главниците. Други оспорвания и по-специално – по отношение на изводите на районния съд, за да уважи исковете в обжалваната част, не са били направени във въззивната жалба.

Предвид това, съдът счита, че решението на районния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд счита за неоснователна частната жалба. За да постанови обжалваното определение, районната инстанция е посочила, че страната има 3 право на разноски за адвокатски хонорар само за един адвокат. Това следва и от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съобразно посочената разпоредба съдът в решението си е присъдил разноски само за един адвокат, защитавал ответницатата в исково производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – в полза на адвокат С.А.К.. В настоящата хипотеза, ответницата П. С. А. е била представлявана от различни адвокати в заповедното (адвокат Б.) и в исковото производство (адвокат К.). Доколкото обаче исковият процес се явява продължение на заповедното производство, съдът правилно е приложил ограничението по чл. 78, ал. 1 от ГПК и е присъдил разноски в полза само на единия адвокат за безплатна предоставена правна помощ, а именно на този, който е извършил защита в исковото производство, в рамките на което е бил постановен акт по смисъла на чл. 81 от ГПК. Обстоятелството, че са били представени отделни договори за правна помощ и съдействие и списък по чл.

80 от ГПК, не променя посочените изводи.

Предвид това, съдът счита, че съдът правилно е отказал да измени решението си в частта за разноските и обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора пред въззивния съд на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемото дружество се следват разноски. Съдът счита, че такива обаче не следва да бъдат присъждани предвид липсата на процесуална активност от страната. „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД не е депозирало нито отговор на въззивната жалба, нито отговор на частната жалба. В открито съдебно заседание въззивнаемото дружество не е изпратило процесуален представител, за да го представлява. По делото е била депозирана единствено една бланкетна молба с типичните за този вид спорове общи доводи. Съдът счита, че същата не доказва сторени по делото съществени процесуални усилия, обуславящи присъждането на адвокатски хонорар за въззивното съдебно произовдство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58904 от 05.03.2020 г., постановено по гр.д. № 77981 по описа за 2017 г. на СРС, III ГО, 82-ри състав, в обжалваната част, с която съдът е признал за установено, че ответницата П. С. А., ЕГН **********, дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ сумата в размер на 255,19 лева, включваща сума за дялово разпределение и представляваща ½ част от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул.

„*******, с абонатен № 235427, за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., за която сума по ч. гр. д. № 36796/2017 г. по описа на СРС, 82 състав, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 20065077/11.03.2021 г., постановено по гр.д. № 77981 по описа за 2017 г. на СРС, III ГО, 82-ри състав.

Решението в в отхвърлителните части относно ответниците П. С. А. и Д.

4

К. А. не е било обжалвано и е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач „Т.С.” ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5