Решение № 361 от 03.08.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Варна, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20263100900528 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по жалба подадена от Т. И. Ф., с ЕГН **********, в качеството й на заявител по заявление за вписване на “Алтеа Психотерапия“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Трети Март“ №11, вх.“А“, ет.5, ап.20, против Отказ с рег.

№20260609160240/15.06.2026г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление с вх.№20260609160240 от 09.06.2026г. за първоначално вписване /учредяване/ на еднолично дружество с ограничена отговорност.

С жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваният отказ, като се поддържа се, че при преценката за наличието на предпоставките за извършване на исканото вписване ДЛР е тълкувало неправилно закона. Оспорват се изводите на длъжностното лице, че исканото вписване не може да се извърши, тъй като част от завеният предмет на търговеца включва дейности по психотерапия, които попадат под особен разрешителен режим, регламентиран в Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и съответните подзаконови нормативни актове, на които дружеството не отговаря.

Сочи се, че действащото законодателството не приравнява всяка форма на психотерапевтична дейност към медицинска дейност, която се осъществява задължително в лечебно заведение. Твърди се, че липсва нормативна уредба и общо правило, според което психотерапията като родово понятие, да е поставена изцяло под режима на лечебните заведения, като не е предвидена и изрична забрана за осъществяване на психотерапевтични и консултативни дейности извън структурата на лечебните заведения, доколкото същите не представляват медицинска помощ по смисъла на закона.

1

При условията на чл.25, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ от Агенцията по вписванията не е постъпил отговор.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лицезаявител по чл.15, ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ, в срока по чл.25, ал.1 от ЗТР.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това, са следните:

С Отказ с рег.№20260609160240/15.06.2026г. длъжностното лице по регистрацията при АВ, е отказало вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност, а имено регистрация на “Алтеа Психотерапия“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Трети Март“ №11, вх.“А“, ет.5, ап.20, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Т. И. Ф., с предмет на дейност: дейности по психотерапия, психология, психологически изследвания и консултиране, консултации, тренинги, семинари, тиймбилдинг, обучения, както и всякакъв друг вид дейности и услуги, незабранени със закон, а за тези за които е необходимо разрешение /след лиценз/-след издаването му.

В мотивите към отказа е прието, че е заявен за вписване предмет на дейност, който включва дейности по психотерапия, която дейност попада под особен разрешителен режим, регламентиран в Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и съответните подзаконови нормативни актове, на които дружеството не отговаря.

За да се произнесе съдът, взе предвид следното:

Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/ и платена ли е дължимата държавна такса.

Противно на възприетото в отказа на ДЛР, в българското законодателство няма специален закон за психичното здраве, съответно за психологичната дейност и терапия, като базовата правна уредба е част от Закона за здравето, в който обаче се регламентира предимно задължителното лечение и реда за реализирането му. В Закона за лечебните заведения се съдържа регламентацията относно видовете лечебни заведения, включително тези за 2 извънболнична медицинска помощ, за болнична медицинска помощ и за продължаващо лечение и наблюдение. Не е налице обаче нормативна рамка относно доброволното лечение, като психотерапевтичната професия в България е саморегулираща се такава и се осъществява на база професионални сдружения, най значимото от които е Българската асоциация по психотерапия, която полага усилия за регламентирането, регулирането и утвърждаването на психотерапията като професия и води единен регистър на психотерапевтите. В този смисъл извода на ДЛР, че част от заявените дейности от търговеца попадат под особен разрешителен режим, е неправилен.

Дори обаче да се приеме, че в случая е налице приложима нормативна рамка, то част от предмета на дейност на дружество, който евентуално би се намирал в разрешителен режим, е поставен под условие, а имено “след получаване на лиценз“, като това обстоятелство, е изрично заявено. Така заявеният предмет на дейност, едновременно обозначава обстоятелството, че дружеството не разполага със съответният лиценз, поради което не може да въведе в заблуждение трети лица за наличие на правоспособност за предоставяне на въпросните дейности и същевременно манифестира пред съответните компетентни органи намерението на дружеството да придобие лиценз за упражняване на дейността. Ето защо не може да бъде споделен извода на ДЛР, че за вписване на процесният условен предмет, е необходимо да се ангажират доказателства за това, че дружеството отговаря на нормативните изисквания.

В заключение съдът намира, че няма пречка за извършване на исканото вписване, съответно че атакуваният отказ следва да бъде отменен.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Отказ с рег.№20260609160240 от 15.06.2026г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление с вх.№20260609160240 от 09.06.2026г. подадено от Т. И. Ф., с ЕГН **********, за вписване на “Алтеа Психотерапия“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Трети Март“ №11, вх.“А“, ет.5, ап.20.

УКАЗВА на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване на обстоятелствата заявени със Заявление с вх.№20260609160240 от 09.06.2026г.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

След стабилизиране на настоящото решение, препис от същото да се изпрати на Агенция по Вписванията, за сведение и изпълнение.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3