Решение № 42 от 03.07.2024, Районен съд - Козлодуй

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Козлодуй, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Административно наказателно дело № 20241440200109 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от И. И. М., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ***, чрез пълномощник адв. М. С., съдебен адрес: гр.Козлодуй, сграда на АПК, ет.2, срещу Наказателно постановление № 23 -0288-000630/27.11.2023г. на Началник РУ "Козлодуй“ към ОД на МВР – Враца, с което на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 50 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП. Жалбоподателят възразява, че в обжалваното НП не е посочена категорията на управляваното МПС, както и че не са доказани всички елементи от вмененото нарушение. Посочва, че е извършена незаконосъобразно проверката.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. По същество излага съображения за незаконосъобразност на извършената проверка. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна – Началник РУ "Козлодуй“ към ОД на МВР – Враца, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

1

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 31.10.2023г. около 15:00часа в гр.Козлодуй, жалбоподателят И. И. М. управлявал лек автомобил марка - *********, собственост на Слави И.

Мандри лов ЕГН ********** от град Козлодуй, по улица Христо Ботев до СУ "Св. Св. Кирил и Методий“, без поставен обезопасителен колан по време на движение, с който автомобила е оборудван.

Полицейските служители С. Д. и Н. И., заемащи длъжността „младши автоконтрольор”в РУ Козлодуй били наряд. Същите били извън автомобила, непосредствено до пътното платно и работили по пътното движение.

Жалбоподателят минал покрай тях с ниска скорост, тъй като там имало спящ полицай. И двамата видели, че жалбоподателят е без поставен обезопасителен колан. Първия път не бил спрян от полицаите, но когато след няколко минути се върнал, минавайки пред тях, свидетелят С. Д. го спрял на паркинга за проверка. На въпроса му защо не е поставил колан и жалбоподателят отговорил, че бил сънен и не се е усетил.

Свидетелят С. Д. е категоричен, че е видял жалбоподателя без поставен колан два пъти, като втория път му указал със стоп палка да спре зад полицейския автомобил, като не съм губил визуален контакт с него..

Жалбоподателят бил със свалени стъкла на прозорците. Същата фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на другия свидетел Н. И..

Безспорно е, че двамата свидетели са възприели, че жалбоподателят не е с поставен обезопасителен колан.

Предвид извършените констатации, свидетелят С. Д. съставил Акт за установяване на административно нарушение АУАН Серия ОА № 865950/2023г., на жалбоподателя в негово присъствие и в присъствието на колегата си Н. И. за извършено нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С. Д. и Н. И., които описват извършената проверка и сторените при същата констатации. Съдът кредитира показанията на свидетелите полицейски служители, доколкото същите са логични, последователни и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото - НП№ 23-0288-000630/2023г., АУАН Серия ОА № 865950/2023г., копие от Заповед № 8121 з-1632/02.12.2022г. на Министъра на МВР, Жалба с вх.№ 288000-2674/22.04.2024г. на И. И. М. от гр.Козлодуй срещу НП№ 23-0288-000630/2023г., по описа на РУ-Козлодуй.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № 8121 з-1632/02.12.2022г. на Министъра на 2 вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

От правна страна съдът намира следното:

По отношение нарушението по чл. 137а ал.1 ЗДвП:

Съобразно посочената разпоредба: „водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани“. В ал.2 на чл. 137а ЗДвП са предвидени изключенията от посоченото правило, като е регламентирано кои лица могат да не използват обезопасителни колани. От приетата по делото фактическа обстановка по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, без да е поставил обезопасителен колан. В тази връзка от негова страна бяха ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията, че водача е бил с поставен колан по време на движение, такива са както личните обяснения на жалбоподателя, така и показанията на свидетеля В. К., който твърди, че е пътувал в автомобила. Същите заяват, че от тръгването им от кафене „Жокерс" в град Козлодуй, до паркирането им на паркинга пред СУ „Св. Св.Кирил и Методий" гр.Козлодуй, водача е бил с поставен колан. И двамата изразяват категоричност, че при потегляне са поставили коланите си, тъй като колата е нов модел и при непоставен колан, издава звук, което е дразнещо. Свидетеля К. дава подробни обяснения, в които заявява, че жалбоподателя е спрял и паркирал автомобила, като след привеждане на автомобила в покой са свалили коланите си и едва след това е извършена проверката. В обратна насока са показанията на полицейските служители С.

Д. и Н. И.. Съдът приема за достоверни показанията на служителите на АНО, в частта в която твърдят, че са видели водача да управлява лекия автомобил без поставен колан по време на движение, тъй като автомобила е бил със свален преден прозорец, което се доказва и от личните обяснения на М., който заявява, че прозорецът на автомобила е бил отворен до средата. Както бе посочено съдът кредитира техните показания, като намира, че същите се намират напълно незаинтересовани от изхода на спора. Доколкото не са установени изключенията от правилото на чл. 137а ал.1 ЗДвП, то несъмнено жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение.

В тази връзка не се споделят направените възражения в хода по същество на спора относно констатираната недоказаност, водеща до липса на посочения елемент от фактическия състав на нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

В описанието на фактическата обстановка изрично се посочва, че се касае за лек автомобил, който съобразно нормата на чл. 149 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП 3 несъмнено попада в категория М1.

По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен.

Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

В настоящия случай се касае за формални нарушения, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самите деяния не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил вменените му административни нарушения.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Наложените санкции са в определения от закона размер.

По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки.

При този изход на спора на страните не следва да се присъждат разноски по делото.

Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

23

-0288000630/27.11.2023г. на Началник РУ "Козлодуй“ към ОД на МВР – Враца, с което на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, на И. И. М., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ул."Беласица" № 1, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 50 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Враца на основанията предвидени в Наказателно процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Да се публикува съгласно чл. 4, ал.2, т.2 от ВПОПСА в КРС.

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________ 5