Решение № 267 от 18.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. П., 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500099 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1295/30.10.2024 г., постановено по гр.д. № 4427/2023 г. Пазарджишкият районен съд е приел за установено по предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от пълномощника юрисконсулт М. против Е. Г. Д. ЕГН ********** с настоящ адрес: с. Г., обл. П., ул. „С.“ № 5 установителни искове по чл.422 ГПК, че Е. Г. Д., ЕГН **********, дължи сумите възлизащи на:

17000,00 лв. падежирала главница, възнаградителна лихва в размер от 1610,79 лв. за периода 15.10.2022 г. /падежната дата на първата вноска/ до 12.09.2023 г.

/датата на обявяване на договора за предсрочно изискуем/ и сумата в размер на 238,95 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.10.2022 г. до 26.09.2023 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, ведно със 1 законната лихва върху главницата считано от 26.09.2023 г. до окончателното изплащане - дължими на основание Договор за потребителски кредит № PLUS-********/ 19.09.2022 г. г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс “ клон България, които вземания са цедирани на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с приложение № 1 от 10.02.2023 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.22 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1732/28.09.2023 г. по ч.гр.д.

№ 3465/2023 г. на ПзРС, като е отхвърлил предявения установителен иск над размера от 17000,00 лв. до претендирания размер от 17063,16 лв. главница, за сумата над 1610,79 лева до претендирания размер от 5097,60 лв. възнаградителна лихва и за обезщетение за забава над размера от 238,95 лв. до претендирания размер от 1888,57 лв., считано от 16.10.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и предявените като евентуални осъдителни искове над размера от 17000,00 лв. до претендирания размер от 17063,16 лв. главница, за сумата над 1610,79 лева до претендирания размер от 5097,60 лв. възнаградителна лихва и за обезщетение за забава над размера от 238,95 лв. до претендирания размер от 2112,44 лв., считано от 16.10.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда , както и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане - като неоснователни.

Осъдил е Е. Г. Д., ЕГН ********** с настоящ адрес: с. Г. , обл. П., ул. „С.“ № 5, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д- р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от пълномощника юрисконсулт М. сумата в размер от 929,91 лв. - разноски в исковото 2 производство и сумата в размер от 437,78 лв. - в заповедното производство.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Е. Г. Д., ЕГН ********** с настоящ адрес: с. Г., обл. П., ул.

„С.“ № 5, с искане решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Жалбата е бланкетна и в нея жалбоподателката твърди единствено, че е била измамена и не е взела нито един лев. Няма формулирани доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Агенция за събиране на вземания“ с ЕАД с ЕИК 203670940 с искане решението на РСП. да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против ответницата Е. Г. Д. с ЕГН **********, ищецът „Агенция за събиране на вземания“ с ЕАД с ЕИК 203670940 е твърдял, че на 19.09.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България в качеството на кредитор и Е. Г. Д. в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № PLUS********, по силата на който кредиторът е предоставил на заемателя паричен заем в размер на 17 000 лв. при застрахователна премия в размер на 3 947,40 лв., а заемателят се е задължил да върне сума в общ размер на 26 145 лв. в срок до 15.09.2027 г., платима на 60 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 435,75 лв., съгласно погасителен план, посочен в 3 договора за кредит. Поради спиране на плащанията по кредита същият бил обявен за предсрочно изискуем, като уведомление за това било получено от ответницата на 12.09.2023 г.

С Приложение № 1 от 10.02.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вземанията по договора за потребителски кредит били прехвърлени на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, за което длъжникът бил уведомен с връчване на исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършената цесия. За дължимите суми по договора за потребителски кредит ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3465/2023 г. по описа на Районен съд - П.. Против заповедта за изпълнение постъпило възражение от длъжника, поради което ищецът предявил иск за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение, както следва: главница в размер на 17 063,16 лв. за периода от 15.10.2022 г. до 15.09.2027 г., по отношение на която е била обявена предсрочна изискуемост на 12.09.2023 г., договорна лихва в размер на 5 097,60 лв. за периода от 15.10.2022 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 12.09.2023 г. (дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост) и обезщетение за забава в размер на 1 888,57 лв. за периода от 16.10.2022 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задълженията. В случай, че не бъдат уважени предявените установителни искове изцяло или частично, ищецът е предявил осъдителни искове против ответника за заплащане на следните суми: главница в размер на 17 063,16 лв. за периода от 15.10.2022 г.

4 до 15.09.2027 г., договорна лихва в размер на 5 097,60 лв. за периода от 15.10.2022 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 12.09.2023 г. и обезщетение за забава в размер на 2 112,44 лв. за периода от 16.10.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задълженията.

Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Е. Г. Д. е подала писмен отговор, в който моли за отхвърляне на предявените искове. Отрича да е получила пари по договора за кредит. Твърди, че е била измамена от кредитни посредници, които са получили цялата сума по банковия кредит и не й дали нито лев. За това било образувано ДП № 5070/2023 г. и се извършвало разследване. Представя протокол за уведомяване на пострадал. С молба от 12.02.2024 г. ответницата уточнява, че схемата за измама, за която твърди в отговора на исковата молба, е извършена от трети лица - кредитни консултанти, които не са банкови служители и банката няма вина за измамата, която претърпяла. Заявява, че не прави възражение за унищожаване на договора поради измама.

Установява се от доказателствата по делото, че Е. Г. Д. и третото за спора лице - „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България /праводател на ищеца/ - са били обвързани от валидно договорно правоотношение, възникнало по силата на сключен на 19.09.2022 г. договор за потребителски кредит № PLUS-********/19.09.2022 г., представляващ по същество договор за заем /чл.240 ЗЗД/, регламентиран от Закона за потребителския кредит /в сила от 12.05.2010 г./. По силата на този договор дружеството - заемодател 5 предоставило на ответницата - заемател паричен заем в размер на 17 000 лв. срещу задължение на последната да върне заемната сума, ведно с възнаградителна лихва, на 60 равни месечни вноски от по 435,75 лв. всяка, с крайна падежна дата - 15.09.2027 г. Сумата е предоставена при договорен фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 11,09% и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 12,92%, като общият размер на дълга, включващ договорната /възнаградителна/ лихва и „такса ангажимент“ от 425 лв., е определен на 26145 лв.

Ответницата не е оспорила процесния кредитен договор, погасителния план и условията към договора, а от заключението на допуснатата по делото съдебно-почеркова експертиза безспорно се установява, че подписите в графа „Подпис на клиента“ на всяка от страниците на договора от 19.09.2022 г. са изпълнени от ответницата Е. Г. Д.. Пред районния съд ответницата изрично е заявила, че не прави възражение за унищожаване на договора поради измама, а поддържа само, че такава измама е извършена не от страна на заемодателя, а от трети лица, които взели кредитната сума без да й дадат от нея нищо.

Районният съд е приел, че тези възражения излизат извън предметния обхват на настоящия правен спор и биха имали значение в друго гражданско или наказателно производство против евентуалните извършители на измамата, но не могат да изключат договорната отговорност на ответницата. Въззивният съд изцяло се присъединява към този правен извод, тъй като единственият аргумент във въззивната жалба, с който жалбоподателката обжалва първоинстанционното решение, е, че е била измамена. Предвид факта, че Д. не е поискала от съда да установи факта на измамата в рамките на настоящото производство и не е поискала унищожаването на договора на това основание, дори и да е налице твърдяната от жалбоподателката измама, тя не може да я 6 освободи от договорната й отговорност.

Тъй като процесният договор е сключен в изискуемите от чл.9, чл.10 и чл.11 ЗПК форма /писмена форма/ и съдържание, и тъй като е установено по делото, че заемната сума е получена по декларирана в договора за кредит банкова сметка на името на ответницата Е. Г. Д., следва да се приеме, че същият е породил правни последици, в т.ч. задължение на жалбоподателката да върне заетата сума. Клаузите относно основното съдържание на договора съдържат ясна воля на страните и конкретен фиксиран размер на лихвата и ГПР, като потребителят се е съгласил с тях при подписване на договора.

Спазено е изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, според който договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12.

Уговореният годишен процент на разходите /ГПР/ не противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК /норма от императивен порядък/, тъй като не надвишава петкратния размер на законната лихва, поради което и в тази част не е налице недействителност на договора.

Не е налице основание за приемането и на извод за нищожност на договорната клауза относно лихвената конвенция между страните, за която съдът следи служебно, тъй като договореният годишен лихвен процент /ГЛП/ на възнаградителната лихва е в размер 11,09 % и не надвишава трикратния размер на законната лихва /към датата на сключване на процесния договор общо 30 %/, представляващ приложим критерий за необезпечените кредити.

Клаузата за възнаградителна лихва не противоречи и на добрите нрави и не е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Не се касае и за искане, основаващо се 7 на неравноправна клауза, за наличието на каквато при договори за потребителски кредит, включени в обхвата на ЗПК, съдът е длъжен също да следи служебно /за спазване императивните разпоредби на чл.19, чл.10а, чл.22 и чл.33 ЗПК/, съгласно изричната разпоредба на чл.7, ал.3 ГПК.