Решение № 1443 от 29.06.2023, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1443 гр. Бургас, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20212120108175 по описа за 2021 година

Производството е за делба по чл. 34 ЗС и е във втората фаза – по извършването.

С постановено по делото Решение № 264 от 14.02.2022г. по гр.д. № 8175/2021г. по описа на БРС, влязло в сила на 10.03.2022г., съдът е допуснал извършване на съдебна делба между В. С. В., ЕГН: ********** от гр. Б, ул. “ съдебен адрес гр. Б, ул. “ и М. И. К., ЕГН: **********, с адрес с. М, общ. Б, обл. Б, ул. “, на следния съсобствен на страните недвижим имот:

СГРАДА с идентификатор ..................... по КККР на село М , общ. Б, одобрена със Заповед № РД-18-22/24.03.2016г. на Изп. директор на АГКК, с адм. адрес – с.М, ул. “, разположена в ПИ с идентификатор ........................., със застроена площ от 90.40 кв.м., представляваща едноетажна жилищна сграда, състояща се от дневна с кухненски кът, две спални, баня с тоалетна и килер, ведно с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ......................по КККР на с.М , общ. Б, одобрена със Заповед № РД -18-22/24.03.2016г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 524 кв.м.; трайно предназначение на територията; урбанизирана; начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план 219, квартал 65, парцел LIII, при съседи:

.............................................................. при следните квоти: ½ идеална част за В. С. В. и ½ идеална част за М. И. К..

В съдебно заседание, ищецът, чрез своя процесуален представител – адв. К. пледира да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените от нея претенции по сметки, а тези на ответниците да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание, ответницата, чрез своя процесуален представител – адв. А. моли имота да й бъде възложен, по съображения, че същата упражнява родителските права. Моли да бъдат уважени предявените от нея претенции по сметки.

В исковата молба, ищецът твърди, че е сключил брак с ответницата на 25.08.2013г. Сочи, че ответницата е негова бивша съпруга, бракът с която е прекратен с влязло в сила Решение № 3271/28.11.2019г. постановено по гр.д. № 5600/2019г. по описа на БРС.

Твърди, че делбения имот е придобит за сумата от 36 500 евро, като сумата от 30 000 евро са изплатили чрез отпуснат ипотечен кредит, а сумата от 6500 евро представлявали негови лични средства, имащи извънбрачен произход. Твърди, че сумата представлява част от средствата, в общ размер от 19 209 лв. които получил в резултат на продажбата на десет земеделски имота, представляваща ниви, находящи се в с. С, която сделка била сключена на 25.04.2014г. /преди брака му с ответницата/. Заявил е възражение за лична трансформация на парични средства. Навел е твърдения, че ответницата считано от 09.12.2019г. ползва самостоятелно целия недвижим имот без 1 да заплаща наем за това. С оглед на това е предявил претенция срещу ответницата с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за уреждане на сметни отношения помежду им, а именно за осъждането на ответницата да му заплати сумата от 200 лв. до окончателното ликвидиране на съсобствеността.

Наведени са твърдения, че е извършил подобрения в размер на 15 000 лв. за монтирана термопомпена инсталация и в размер на 5000 евро за монтирано подово отопление, поради което с оглед правата им в съсобствеността иска ответницата да бъда осъдена да му заплати сума в размер на 12 389 лв.

В отговора на исковата молба ответницата признава, че ищецът е бивш неин съпруг, като твърди, че считано от 12.07.2019г. съпрузите се намират във фактическа раздяла.

Оспорва твърдението, че сумата от 6500 евро е заплатена с лични средства на ищеца.

Твърди, че тази сума не е участвала при придобиване собствеността на имота.

Твърди, че на 06.06.2016г. й бил отпуснат потребителски банков кредит от “СИБАНК” в размер на 35 000 лв. като на 01.09.2016г. заплатила сумата от 12 715 лв. на продавача по сделката “БАЛКАН НЕТ” по банков път. Твърди, че на 08.09.2016г. сключила и договор за банков кредит, обезпечен с ипотека като сумата от 98 800 лв. била преведена по нейна банкова сметка. От тази сума 58674, 90 лв. (30000 eвро) заплатила на 15.09.2016г. по банкова сметка на продавача Балкан НЕТ, с банков превод.

С оглед изложеното твърди, че имотът е закупен със средства получени от банков кредит теглен по време на брака и квотите им са равни.

В съдебно заседание на 11.02.2022г. ищецът е заявил, че оттегля претенцията си за частична трансформация на лични средства.

С решението в първата фаза делбата е допусната при равни квоти – по ½ ид.част за всеки от съделителите.

В първото по делото съдебно заседание, в срока по чл.349, ал.4 ГПК, с депозирана по делото молба вх. № 12076/05.04.2022г. ответницата е направила искане по чл.349, ал.1 ГПК в неин дял да бъде поставен допуснатия до делба имот, в качеството й на родител, на който му е предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака й с ответника деца. /л.77 по делото/

Със същата молба, ответницата е формулирала предявена срещу ищеца по делото претенция, при условията на чл.346 от ГПК, с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД за уреждане на сметни отношения помежду им, а именно за осъждане на ищеца да й заплати ½ от сумата от 23 866, 89 лв., представляваща сбора от заплатените от нея през периода юли 2019г. – 01.05.2022г. вноски по ипотечния и потребителски кредит, теглени по време на брака за закупуване и обзавеждане на делбения имот.

В молбата са наведени твърдения, че считано от месец юли 2019г. съпрузите се намират във фактическа раздяла, като за посочения по-горе период ищцата е заплатила сумата от 11 690.56 лв. по ипотечния кредит и сумата от 12 16, 33 лева по потребителския кредит.

С молбата ответницата е предявила при условията на чл.346 от ГПК претенция по сметки насочена срещу ищеца. Ответницата твърди, че след прекратяване на брака, през месец април 2021г. е извършила подобрения в дворното място – плевене, почистване на почвата, прекопаване, кантиране, закупуване и поставяне на хумус, изравняване на двора и затревяване за сумата от 1930 лв., с оглед което според правата им в съсобствеността, претендира ищеца да й заплати сума в размер на 965 лева.

С молбата от 05.04.2022г. ответницата е предявила при условията на чл.346 от ГПК, претенция по сметки насочена срещу ищеца. Ответницата твърди, че след прекратяване на брака е извършила подобрения в процесния имот чрез закупуване на необходимите материали и изграждане на охранителна алармена система на стойност 774 лева, поради което с оглед правата им в съсобствеността, претендира ищеца да й заплати сума в размер на 387 лева.

В съдебно заседание на 28.04.2022г. ответницата е оспорила претенцията на ищеца с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, предвид липсата на каквато и да било писмена покана. /л.136 от делото/

С молба вх. № 15458/04.05.2022г., ищецът, чрез своя процесуален представител – адв. К. е оспорил твърденията на ответницата, че са се намирали във фактическа раздяла от м.юли 2019г.

Твърди, че до датата 28.11.2019г. – датата на постановяване на съдебното решение за прекратяване на брака той и бившата му съпруга са обитавала семейното жилище. Твърди, че на 26.07.2016г. сключил договор потребителски кредит в размер на 50000 лв. като на 27.07.2016г. изтеглил сумата в брой, за да разплаща на майстори за довършителни ремонти по същата и за да имат средства за издръжка. Твърди, че всички довършителни работи по имота е плащал лично той. Оспорил е разходите извършени от ответницата свързани с поддръжката на двора и обезопасяване на къщата, с аргумента, че разходите са извършени без негово знание и съгласие. Прави възражение за 2 прихващане с неговия потребителски кредит изплащан от 28.11.2019г. /датата на прекратяване на брака/ до настоящия момент в размер на 17 309.81 лв.

Твърди, че първият потребителски кредит от 26.07.2016г. погасявал до 24.07.2017г., като изплатил сума в размер на 6761.20 лв. На 24.07.2017г. изтеглил втори кредит за текущо потребление в размер на 55 000 лв. като погасил изцяло първия кредит с остатък 45 511, 54 лв., като сумата, която вложил за довършване на съсобствения имот възлизала на 17 309.81 лв., представляваща сбор от месечните вноски за периода от м.декември 2019г. до м.април 2022г. /29 на брой/./л.139-141 по делото/

С определение № 2456 от 05.05.2022г. съдът е приел за разглеждане в настоящото производство предявените от В. В. против М. К. претенции по сметки за сумата от 2800 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от правото му да ползва съсобственото му жилище, за периода от м.декември 2019г. до м.април 2022г., както и за сумата от 6500 евро., представляваща заплатени средства по довършване на имота

С така цитираното определение, съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство предявените от М. К. против В. В. претенции по сметки за сумата от 11 933.45 лв., представляващи половината от заплатени суми по ипотечен кредит, за който се твърди, че е вложен в имота; сумата от 965 лв., представляващи половината от извършени подобрения, изразяващи се в плевене, почистване на почвата, прекопаване, кантиране, закупуване и поставяне на хумус, изравняване на двора и затревяване, сумата от 387 лв., представляваща половината от стойността за закупуване на необходимите материали и изграждане на охранителна алармена система. . /л.201-203 по делото/

С молба вх. № 17218 от 18.05.2022г. ответницата е оспорила твърденията на ищеца, че голяма част от отпуснатия му потребителски кредит е използван за разплащане на довършителни работи по къщата, както и твърдението му, че е погасявала вноските по двата нейни кредита, със средствата получени от ищеца от отпуснатия му потребителски кредит. Оспорени са твърденията на ищеца, че средствата от отпуснатите на нейни име кредити е използвала да за изплаща лек автомобил по лизингов договор. Възразила е и срещу направеното искане за прихващане, като е посочила, че същото не касае искане по сметки. /л.211-213 по делото/ С молба вх. № 17218 от 18.05.2022г. ответницата е уточнила по отношение на претенцията по сметки за сумата от 965 лв. за извършени подобрения, че същата се изразява във следните мероприятия:

- третиране на широколистни плевели с моторна пръскачка за 240 кв.м. на стойност 72 лв.

-прекопаване на ивица с дължима 69 м. и ширина 0,60 м. на стойност 89 лв.

-плевене и почистване на цветна ивица с дължина 8 м. и ширина 1.3 метра на стойност 35 лв.

-мулчиране срещу плевели със закупен МУЛЧ на площ 10 кв.м. – 164 лв.

- закупуване на хумус – 27 чувала на стойност 260 лв.

- закупуване на компост – 29 чувала – 290 лв.

-труд за поставяне на хумус и компост на площ 240 кв.м. – 20 лв.

-заплащане на труд и материали за затревяване на 240 кв.м. – 850 лв.

-закупуване на тор, труд за подхранване на 240 кв.м. 0 70 лв.

Ответницата твърди, че е уведомила ищеца за тези подобрения, тъй като преди фактическата им раздяла двамата като съпрузи са взели това решение, заради децата им.

По отношение на претенцията по сметки за сумата от 387 лв. е уточнила, че е извършила следните разходи:

- Контролен панел за зони – 124.76 лв.

-акумулатор – 19, 19 лв.

-пасивен инфрачервен датчик – 39.76 лв.

-магнитен датчик – 6, 86 лв.

-радиоприемник – 122, 02 лв.

-сирена – 16, 45 лв.

- безжичен ключ – 47, 99 лв.

-безжичен инфрачервен датчик – 115, 99 лв.

-заплатен труд за монтаж – 130, 39 лв.

Уточнила е, че за решението й да монтира алармена инсталация уведомила ищеца при поставянето й./л.216 – 218 по делото/

Бургаският районен съд, след като съобрази наличния по делото доказателствен материал и обсъди исканията и възраженията на страните, намира следното:

Представени са осем нотариални акта, обективиращи договори за покупко-продажба на земеделска земя, от които се установява че в периода 14.08.2008г. – 28.09.2009г. ищецът В. В. е закупил 10 земеделски земи в землището на с. Славянци, община Сунгурларе./л.224 – 232 по 3 делото/