Решение № 1575 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1575 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110167607 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. Г. М., Д. В. М. и Б. В. В., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата В. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1938,66 лева – главница, от която сумата 1910,06 лева, представляваща 4/6 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 28,60 лева, представляваща 4/6 части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата В. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 345,11 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2019 г. до 03.11.2022 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Д. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 484,67 лева – главница, от която сумата 477,52 лева, представляваща 1/6 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 7,15 лева, представляваща 1/6 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Д. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 86,28 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2019 г. до 03.11.2022 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Б. В. да заплати на ищеца сумата в общ 1 размер на 484,67 лева – главница, от която сумата 477,52 лева, представляваща 1/6 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 7,15 лева, представляваща 1/6 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Б. В. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 86,28 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2019 г. до 03.11.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците В. Г. М., Д. В. М. и Б. В. В. били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.

Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 43, находящ се в АДРЕС, с абонатен № 56865, през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Директ” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата, както следва: от ответницата В. Г.

М. – чрез адв. Д. Ч., от ответника Д. В. М. – чрез адв. С. К., и от ответницата Б. В. В. – чрез адв. И. Н.. Всеки от процесуалните представители оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. На първо място правят възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Оспорват наличието на годно правно основание за претендиране на суми за извършване на услугата дялово разпределение от потребителите, както и дължимостта на начислената мораторна лихва, тъй като никой от ответниците не бил изпаднал в забава по отношение на главницата. Процесуалните представители на 2 ответниците Д. М. и Б. В. възразяват, че двамата нямали качеството потребители на топлинна енергия, тъй като не били представени доказателства, че същите са собственици или ползватели на процесния имот при посочените в исковата молба квоти. Облигационно отношение било възникнало между ищеца и ответницата В. М., която била подала молбадекларация за откриване на партида на нейно име и същата била удовлетворена. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло кумулативно съединените искове. Всеки от процесуалните представители претендира присъждане на направените по делото разноски, както и на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Третото лице – помагач „Директ” ООД не изразява становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Соларова. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответниците В. Г. М., Д. В. М. и Б. В. В., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Депозирани са молби от всички процесуални представители, в които заявяват, че поддържат отговорите на исковата молба и направените в тях възражения.

Претендират направените в настоящото производство съгласно приложени към отговорите на исковата молба списъци по чл. 80 ГПК.

Третото лице – помагач „Директ” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

От представен по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че на 02.07.1990 г., въз основа на заповед № 269/16.05.1990 г. на председателя на ИК на ОбНС „Сердика“, апартамент № 43, находящ се в АДРЕС, било продаден на В. Й. М. и ответницата В. Г. М.. Съгласно т. 5 от договора, на основание чл. 18 от Закона за собствеността същият прехвърлял правото на собственост върху недвижимия имот, като нотариална форма не била необходима.

Със заявление-декларация вх. № 3983/31.10.2006 г., подадено до „Топлофикация София“ ЕАД, ответницата В. Г. М. изразила желание за процесното жилище да бъде открита партида на нейно име, като декларирала, че домакинството й се състои от 2 членове, а топлата вода щяла бъде заплащана по показания на регистриран водомер с прогнозна месечна база от 2 куб. м. Върху заявлението другият съсобственик – В. Й. М. писмено 3 изразил съгласие партидата да бъде прехвърлена на името на съпругата му. Под изявлението е положен подпис за съсобственика.

Видно от удостоверение № 7/29.05.2015 г., издадено от Столична община, район „Сердика“, ул. „202-ра“ се преименувала на ул. „И. С.“.

От удостоверение за наследници изх. № СОА24-ВУ51-171/27.02.2024 г., издадено от Столична община, се установява, че съсобственикът В. Й. М. починал на 04.10.2012 г. и оставил следните свои законни наследници: ответницата В. Г. М. (съпруга), ответникът Д. В.

М. (син) и Б. В. В. (дъщеря).

Не се оспорва и обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване.

Видно от 2 броя индивидуални справки за отопление и топла вода за периодите 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и 2 броя главни отчета съответно от 30.06.2020 г. и от 12.05.2021 г., в имота на ответниците през процесния период била разпределяна топлинна енергия за отопление от 2 броя радиатори с монтирани на тях уреди за дялово разпределение и една щранг-лира в банята на мощност, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от два водомера. Главните отчети съдържат подпис за потребител.

От представени по делото 2 броя известия за доставяне се установява, че изравнителните сметки за потребена топлинна енергия в сградата на АДРЕС на ул. „И. С.“ за отоплителни сезони 2019/2020 г. и 2020/2021 г. били получени от представител на етажната собственост съответно на 23.07.2020 г. и на 16.07.2021 г.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответниците да са изразили несъгласие с тях и да са предложили на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите 4 условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.