Решение № 489 от 10.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Варна, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900195 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба предявена от Х. М. В., с ЕГН **********, с адрес: ****, действащ чрез адв.Ж. Г., със съдебен адрес: ****, против “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане““ АД с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., с адрес за призоваване: ***, чрез адв.Т. С., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да заплати на ищеца сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат от телесни увреждания, получени в следствие от ПТП настъпило на 25.04.2022г., в гр.Бяла по ул.“Андрей Премянов“ на кръстовището с ул.“Трифон Милушев“, по вина на водача на лек автомобил “Ауди Кю5“ с рег.№*****, чиято отговорност към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2022г.-датата на инцидента, до окончателното изплащане на задължението. Претендират се деловодни разноски и се сочи банкова сметка за доброволно плащане на застрахователното обезщетение, а именно сметка с IBAN *****.

В исковата молба се твърди, че на 25.04.2022г., в гр.Бяла по ул.“Андрей Премянов“ на кръстовището с ул.“Трифон Милушев“, водача на л.а.“Ауди Кю5“ с рег.№***** нарушил правилата за движение визирани в чл.50, ал.1 от ЗДвП и е предизвикал удар с управляваната от ищеца електрическа триколка, съответно по непредпазливост е причинил телесни повреди на последния, изразяващи се в кръвоизливи под меките обвивки теменно-слепоочно 1 в ляво, малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и контузно огнище в левия слепоочен лоб на ляво мозъчно полукълбо, което поединично и в съвкупност определят разстройство на здравето временно опасно за живота. Твърди се, че за инцидента органите на полицията са съставили Протокол за ПТП с пострадали лица №639, в който водача на л.а.“Ауди Кю5“ с рег.№*****, е посочен за виновен за настъпване на произшествието.

Твърди се, че към момента на настъпване на процесното ПТП по отношение на въпросният автомобил, с ответната застрахователна компания е имало сключен договор за задължителна застраховка “ГО на автомобилистите“, валидна до 26.10.2022г. Сочи се, че с влязъл в сила акт постановен по АНД №4535/2022г. по описа на Районен съд Варна водача на л.а.“Ауди Кю5“ с рег.№***** е признат за виновен за настъпването на процесното ПТП. Твърди се, че в след инцидента ищеца постъпил за лечение в болнично заведение, като предвид причинените му телесни увреждания, за него е било невъзможно да става от леглото и да се справя сам с физиологичните си нужди. Ето защо е било нужно да има придружител и в тази връзка, са се редували роднини и приятели, за да обгрижват и обслужват пострадалият.

Твърди се, че поради търпените силни болки в главата, през по-голямата част от болничният престой се е налагало на ищецът да се дават допълнително болкоуспокояващи, за да облекчат състоянието му и за да може да заспива поне за кратко. Сочи се, че престоят в болница не бил достатъчен за излекуване на травмите, поради което лечението на ищеца продължило и след напускане на болничното заведение. Поддържа се, че в резултат от причинените увреждания, ищецът е търпял неописуеми болки и страдания, също така е бил в невъзможност да комуникира с околните. Сочи се, че по тази причина през първите месеци след инцидента, ищецът е избягвал да води каквито и да било разговори, с когото и да било, тъй като същите са го натоварвали физически и психически. Поддържа се още, че всеки разговор е коствал огромни усилия на ищеца и е предизвиквал главоболие у него, като го е връщал към преживеният ужас. Твърди се, че вследствие на това състояние на психическо разстройство, ищецът е получил безсъние и все още изпитва силни болки в главата, които му пречат да се съсредоточава и да върши ежедневните си домакински задължения. Твърди се още, че след произшествието, ищецът често изпада в стрес и получава пристъпи на паника. Също така когато покрай него преминават коли или при по-силен звук от двигател на автомобил или друго МПС, мисълта му, симптоматично се връща към момента на ПТП и преживените неописуеми болки от причинените му телесни увреждания. Поддържа се, че понастоящем когато на ищецът се наложи да пътува със собствената си ел.триколка, той изпитва непровокирани от нищо чувства на безпокойство, тревога и уплаха, които са отсъствали преди момента на настъпване на инцидента. Поддържа се, че произшествието е отключило у ищеца паническо разстройство и почти година, след настъпването му той не може да се възстанови напълно, като и към момента изпитва болки. Твърди се, че описаните психически травми допълнително и неминуемо рефлектират върху пълноценния начин на живот на ищеца. Сочи се, че на 02.02.2023г. ответният застраховател е бил уведомен за инцидента и уврежданията, като с писмо от 20.02.2023г. той е предложил споразумение за обезщетение, чиито размер не удовлетворява ищеца.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се 2 признава иска при условията на чл.237, ал.1 от ГПК до размера от 7500лв. и се поддържа становище за неоснователност на претенциите за разликата до претендираните 30000лв. Не се оспорва факта на настъпване на процесното ПТП и че към този момент отговорността на водача на лек л.а.“Ауди Кю5“ с рег.№*****, е била застрахована при ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност“ по силата на Застрахователна полица №*****, със срок на валидност от 30.10.2020г. до 29.10.2021г. Не се оспорва и че ищецът е предявил Застрахователна претенция с вх.№****г., по която ответното дружеството е образувало Преписка по щета №*** и в отговор с Писмо с изх.

№99-1277/20.02.2023г. е изразило готовност да заплати обезщетение в размер на 7500лв.

Оспорва се изключителната вината на водача на застрахования автомобил и размера на вредите търпени от пострадалия, като се поддържа, че твърденията на ищеца, касаещи физическото и психо-емоционалното му състояние не са подкрепени с доказателства по отношение на вида, времетраенето и характера на вредите, и на причинно-следствената връзка между увреждащо действие и всички посочени в исковата молба вреди. Поддържа се, че видно от представената медицинска документация, в резултат от проведеното болнично лечение ищецът се е възстановил, като няма данни да е извършвал последващо лечение, включително да е осъществил назначените му три контролни прегледа. Поддържа се, че размерът предложеното от застрахователят обезщетение /на признатата част от иска/ е съобразен с критериите за справедливост, отговаря на претърпените вреди и на интензитета на понесените болки и страдания, както и на степента на съпричиняване от страна на пострадалия. Оспорват се твърденията на ищеца, че в резултат от процесното ПТП е имал постоянна нужда от чужда помощ, включително и по време на болничния престой и че е претърпял неописуеми болки и страдания, и силно главоболие, а всяко общуване го е натоварвало неминуемо физически и психически. Сочи се, че ищецът е с прекаран в миналото исхемичен инсулт с остатъчна левостранна хемипареза, както и че понесените увреждания и травми, не обуславят твърдените от него последици. Поддържа се, че не е налице причинно-следствена връзка между травматичното увреждане, получено от ищеца в резултат от процесното ПТП и твърдяното от същия последващото, продължаващо и до днес, значително психично неразположение, което надхвърля обичайното за подобен род събития. Поддържа се още, че дори процесното събитие да е било особено стресогенно за ищеца, то с последващото си поведение, той е способствал за продължителността на периода, през който търпи вреди, тъй като не е взел никакви мерки за лечението си. Твърди се, че иска за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, е в изключително завишен размер от 30000лв., като претендираното обезщетение не е съобразено с критериите, обективирани в чл.52 от ЗЗД, със съдебната практика, със степента и характера на получените травми, както и с обществените представи за справедливост и степента на съпричиняване. На следващо място се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищецът, който на пътен участък, част от Европейски път Е87, е управлявал пътно превозно средство-триколка, представляваща индивидуално електрическо превозно средство по смисъла на § 6, т.186 от ДР на ЗДвП. Сочи се, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, триколката е тъмна на цвят и се е движила около 3 средата на дясната пътна лента, като водачът й е бил с черно яке и черен панталон без поставена светлоотразителна жилетка. Поддържа се, че с действията си пострадалият е нарушил разпоредбите на чл.80а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, тъй като при движение в тъмните часове на денонощието не е ползвал светлоотразителни елементи върху видимата част на облеклото си, позволяващи да бъде лесно забелязан и да се движи по изградената велосипедна инфраструктура, а при липса на такава-възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Твърди се, че поради тъмните и без светлоотразителни елементи дрехи на водача, триколката е станала практически невидима за водача на лекия автомобил, като освен това се е движила и на място, на което не е била очаквана. Ето защо се поддържа, че ищецът е допринесъл за осъществяване на процесното ПТП като не е взел достатъчно мерки да бъде забелязан на пътното платно от останалите участници в движението, въпреки нормативно установените правила за това. Наред с това се сочи, че ищецът е забелязал идващия отдясно автомобил и не е намалил скоростта си на движение, доколкото движението по път с предимство, не води до игнориране и несъобразяване с останалите участници в движението, още повече че няма данни и дали са били спазени изискванията на чл.79, т.4 и чл.80а, ал.2, т.1 от ЗДвП. С оглед горното се моли за отхвърляне на иска за плащане на обезщетение за претърпени неимуществен вреди над признатия размер от 7500лв. до претендираните 30000лв., като неоснователен и недоказан, или в условията на евентуалност размерът на обезщетението да бъде определен при отчитане процента на съпричиняване на вредоносния резултат. Относно акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху претендиралото застрахователно обезщетение, считано от 25.04.2022г., се поддържа, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ или с изтичането на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило поисканите доказателства.

С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба, като са доразвити съображения в подкрепа на претенцията. По конкретно се оспорват доводите на ответникът, че предходни заболявания на ищеца имат връзка с търпените болки и страдания, в следствие от получените травми при ПТП, като се сочи дори такива заболявания да са били налични, те по никакъв начин не се отнасят към състоянието му след датата на инцидента. Оспорва се възражението за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат, като се сочи, че ищецът е изпълнил всички вменени му от закона задължения като водач на ППС. Излагат се доводи за невярност на твърдението на ответника, че ищецът не е бил с поставена жилетка и че произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието. Сочи се, че ноторен факт е, че в района на ПТП към датата на настъпването му-25.04, слънцето залязва в 20:02 часа и още около час е достатъчно светло, за да може безпрепятствено и без нуждата от допълнително осветление или спомагателни средства да се извършва ежедневна дейност.