Решение № 118 от 10.11.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Търговище, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20253500500248 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 169 от 23.04.2025 година, постановено по гр.дело № 913/24 година по описа на Районен съд – Търговище, съдът е отхвърлил, предявените от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283 гр.София, чрез съдебен адресат адв. В. Г.-САК, против С. М. М. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“Т.“, № 11 установителни искове за съществуване на вземания в размер на 347.19 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор и сумата от общо 76.43 лв., за предоставени далекосъобщителни услуги, претендирани по Договор за мобилни услуги от 09.05.2022г. за номер ************, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 185/19.03.2024г., постановена по ч.гр.д.№ 373/2024г. по описа на РСТ.

Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283- ищец по делото, с която изразяват становище, че решението е неправилно. Съгласно, сключените между страните договори, ответникът дължи заплащането на абонаментни месечни такси и стойност на потребление на предоставени услуги срещу насрещното 1 задължение на оператора на мобилни услуги да предоставя достъп до далекосъобщителна мрежа и мобилен достъп до интернет с оглед извършването на телефонни разговори, изпращането на кратки текстови съобщения и пренос на данни при съответна скорост на връзката. Таксата се дължи ежемесечно, като в срока на действие на договора същата е дължима, предвид предоставяне на абоната на достъп до мобилната мрежа, поддържана от оператора чрез мобилен телефонен номер. Посредством този номер, абоната може да използва останалите мобилни услуги. Тези мобилни услуги се заплащат от абоната отделно от таксата, като стойността им се определя съгласно ценоразписа на търговеца и начислява съобразно реалното потребление от клиента. Месечната абонаментна такса е дължима за съответният отчетен месец, през който договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до мрежата на оператора и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите, уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план.

Твърдението е, че дружеството ищец е предоставило достъп до мрежата поддържана от него съгласно договора, докато ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща съответните абонаментни таски. С оглед горното са неправилни изводите на съда за недължимост, поради непредставени доказателства относно горните факти. Дори и да се приеме, че не е доказано, какви услуги са доставени извън месечния абонамент, то съдът е следвало да присъди дължимите и незаплатени месечни абонаменти, които се дължат на договорно основание и за които са представени съответните доказателства. По отношение на претендираната неустойка се твърди, че изводите на съда за нейната недължимост отново са неправилни. Неустойка се претендира за предсрочно прекратяване на договорен абонамент. Поради неплащане на задължението на абоната, същия е поканен да погаси задълженията си на 15.07.2022 г., като в поканата са посочени неплатените задължения, даден му е срок, в който да изпълни задълженията си. Уведомен е и, че след изтичане на срока договорите за мобилни услуги и за лизинг ще бъдат предсрочно прекратени, като ще бъде начислени неустойка и оставащите лизингови вноски по договорите за лизинг. Поради това, при предсрочното прекратяване на договорите дължи и неустойка. Съдът е отхвърлил исковете, без да съобрази доказателствата по делото. Моли се за отмяна на Р ешение 169/23.04.2025 г., постановена по гр.д.№ 913/25 г. по описа на РСТ , като 2 неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК. Претендират се разноски.

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна, представлявана от назначения особен представител, в който се излагат съображения, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Въззиваемата страна моли атакуваното решение на Районен съд – Търговище да бъде потвърдено със законните последици. Доказателствени искания не са направени.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява.

Ответната по спора страна, чрез адв.А., моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като извърши проверка съгласно изискванията на чл.262 от ГПК, констатира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Фактите по спора са следните:

Въззивникът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 185/19.03.2024 г. по ч.гр.д. № 373/2023 г. по описа на РСТ, за сумата от 347.19 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор и сумата от общо 76.43 лв., представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 09.05.2022 г. за номер ************.

Заповедта е издадена против С. М. М. с ЕГН **********9- въззиваема страна в настоящото производство. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането му по издадената заповед.

От приложения Договор за мобилни услуги от 09.05.2022 г., е видно, че между страните е сключен договор за мобилни услуги за номер ************ с абонаментна програма Тотал + 44,99 със срок на действие 24 месеца.

Потреблението на ответника е фактурирано под клиентски номер на абоната № **********. В договора е уговорено още предоставянето на мобилен апарат Realme C11 32 GB Blue с отстъпка от стандартната цена 274,91 лв. и с месечна лизингова вноска от 24,99 лв. Съгласно договора при прекратяване на същия преди изтичане на срока на действие по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му, абонатът дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от 3 прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

Приложени са фактури, съгласно които на ответника са издадени три фактури за потребление, а именно: фактура № *******15.05.2022 г. с начислени суми в размер на 35,55 лв. с ДДС за месечни абонаментни такси за ползвани услуги с падеж 30.05.2022 г., фактура № *******/15.06.2022 г. с начислени суми в размер на 35,89 лв. с ДДС за месечни абонаментни такси за ползвани услуги с падеж 30.06.2022 г. и фактура № *********/15.08.2022 г. с начислени суми в размер на 4,99 лв. за месечни абонаментни такси за ползвани услуги с падеж 30.08.2022 г. Поради прекратяването на договора е издадена и крайна фактура № *********/15.08.2022 за сумата от общо 347,19 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора и сумата от 76,43 лв. за предоставени далекосъобщителни услуги.

Установява се от представената покана за доброволно плащане, че ищецът е уведомил ответника за размера на задълженията му по договора, като със същата му е даден и срок, в който да погаси тези задължения. Освен това кредиторът го е уведомил и за последиците, изразяващи се в предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, което от своя страна ще породи задължение за неустойка. Поканата е връчена на длъжника, което се установява от приложеното удостоверение № 53-01-09/28.06.2024 година, издадено от „Български пощи“ ЕАД, в което е удостоверено, че пратката е доставена на посочения от подателя/„Йеттел България“ ЕАД/ адрес.

С оглед така установените факти съдът прави следния правен извод:

Ищецът е този, който чрез своите твърдения въвежда предмета на делото – в случая, основанието от което произтича вземането му. Твърди, че по договор за мобилни услуги, ответникът е останал задължен за сумата от 76.43 лв., представляваща стойността на месечен абонамент за периода 15.04.2022 г. до 14.06.2022 година. Договорът е прекратен едностранно, поради неплащане на дължимите по него месечни абонаменти, поради което ответникът дължи неустойка за предсрочно прекратяване, в размер на 374.19 лв. Тежестта на доказване на тези твърдения лежи изцяло върху ищеца, защото ответникът не може да бъде задължен да доказва отрицателни факти.

Установено е по безспорен начин, че ответникът е потребител на услуги 4 предоставени от ищеца. Договорът за мобилни услуги е подписан от ответника, в качеството на абонат, като задължението на доставчика по този договор е да осигури на абоната достъп до мрежата и ползването на определени услуги. От своя страна абоната дължи заплащане на абонаментни такси. Съгласно чл. 23 от Общите условия, които са неразделна част от договора, доколкото са връчени на абоната, цените, които потребителят дължи са следните: - цена за първоначално свързване, която включва разходи за осигуряване на достъп до мрежата; - месечен абонамент, който осигурява достъп да услугите, за които е сключен индивидуалния договор, като този абонамент се предплаща ежемесечно; - месечна цена за ползвани услуги, стойността на всички услуги, ползвани от абоната през месеца и месечна цена за ползвани допълнителни услуги. От това следва, че претендирания от доставчика абонамент се дължи за предоставяния достъп до мрежата, а не за използвани от абоната услуги, като проведени разговори, мобилен интернет и др. Този абонамент се дължи без оглед на това дали абоната е ползвал други услуги по договора, като в този смисъл задължението за заплащане на месечна такса не е обвързано от потреблението. В този смисълса неоснователни възраженията на въззиваемата страна, че не дължи изпълнение по договора, доколкото не е доказано, че въззивникът- доставчик на мобилни услуги му е предоставил такива съобразно условията по договора. Стойността на месечния абонамент е посочена в индивидуалния договор, подписан от потребителя. Установява се и от представените фактури. Фактурите са частни свидетелстващи документи и в това си качество имат формална доказателствена сила, като удостоверяват извършване на изявлението и неговото авторство / чл.180 от ГПК / без да доказват верността на вписаните в него други обстоятелства. В същото време са писмено доказателство по смисъла на ГПК, а константната съдебна практика, част от която е Решение № 47 от 08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 година на II т.о. на ВКС, е възприела становището, че фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба и да установи задължението, ако отразява съществени елементи от съдържанието на сделката- вид на закупената стока, стойност начин на плащане, имена на купувача и продавача, време и място.

Процесните фактури съдържат всички изброени реквизити. Следователно, съобразно вече изложеното представляват доказателство относно претендираното вземане.

5

Кредиторът претендира стойността на месечните абонаментни такси за предоставен достъп до мрежата чрез предоставения на потребителя мобилен номер, които са дължими от потребителя по силата на сключения договор, независимо дали са предоставени и ползвани далекосъобщителни услуги. Не се претендира стойността на ползвани далекосъобщителни услуги, както твърди виззиваемия. Тази цена е дължима и представлява таксата, заплащана от потребителя за достъп до мрежата, която осигурява възможност за ползване на услуги. Поради горното искът е основателен в установения размер.

Ищецът- виззивник претендира неустойка, която е образувана от трикратния размер на стандартната месечна вноска за абоната без вкл. ДДС и разликата между стандартната цена на полученото мобилно устройство и дължимата преференциална, общо в размер на 347.19 лв., от които 127.13 лв. е неустойката за предсрочно прекратяване на договора и 220.06 лв., за предоставено за ползване устройство, с отстъпка от стандартната цена, съгласно чл. 5 от договора за мобилни услуги.