Решение № 627 от 03.11.2022, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. Благоевград, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20211210102591 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. Е.

О., ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград, чрез пълномощник адвокат Ю.

А., със съдебен адрес гр. ..., адвокатска кантора Ю. А. против ..., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ..., представлявано от .....

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3 800, 00 лв. /три хиляди и осемстотин лева/, изплатена от ищеца на ГФ-София, представляваща обезщетение за претърпяна от ищеца загуба, доколкото същата е в пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на ответника като работодател да осигури нормални условия за изпълнение на работата на ищеца по трудово правоотношение в съответствие с нейния характер /да сключи задължителна застраховка „ГО“ към 07.08.2012г. за собствения му товарен автомобил марка „ДАФ“ с рег. № ... /, представляващо неосигуряване от страна на работодателя към момента на случилото се ПТП на горепосочената дата на нормални условия за изпълнение на упражняваната от ищеца високорискова дейност на шофьор, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на завеждане на иска.

Претендират се и сторените в исковото производство разноски.

Твърденията на ищеца са, че е работил по трудов договор с ответното дружество, съгласно който е бил назначен на длъжността „шофьор” втора категория с изпитателен срок, трансформиран с постоянен, че му е бил поверено МПС, което да управлява при изпълнение на длъжността му, че професията му е рискова, че е задължение да сключи застраховка „Гражданска отговорност” е единствено на работодателя. По време на 1 пътуване на курс до Италия на 07.08.2012 година, когато изпълнявал възложените от ответника задачи, е настъпило ПТП, при което е установено, че срокът на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” е изтекъл и не е подновен от ответника, че не бил предупреден за това от ответника. Твърди се, че ПТП-то е извършено при непредпазливост като срещу него е било образувано дело от „Гаранционен фонд”, бил е осъден да заплати щетите, които е заплатил. Твърди се, че предизвиканото ПТП е нормален производствено-стопански риск, че е налице недобросъвестно поведение на работодателя, който не му е осигурил по реда на чл. 127, ал. 1, т.

1 от КТ нормални условия на труд и не е сключил „Гражданска отговорност”.

С разпореждане № 491/28.02.2022 г. съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на поправената исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение е връчено на ответното дружество на 08.03.2022г. чрез адв. Димова-Николова.

Видно от данните по делото на 07.04.2022 е постъпил писмен отговор от ответното дружество. В същия се поддържа становище за нередовност на исковата молба, оспорва предявения иск като се иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се сторените по делото разноски.

Поддържа се в отговора, че не са налице предпоставки за възникване на обезщетение, че липсва неизпълнение на договорно задължение от страна на ответното дружество и че именно ищецът не е спазил правилата за движение по пътищата. Че негово задължение също е да носи документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност” и че работодателят му е осигурил условия в съответствие с характера на работата и в случай, че ищецът е счел, че работодателят не е спазил задължението е могъл да го сезира и да откаже извършването на работа. Че документите за МПС, което шофьорът управлява се съхраняват в самия автомобил. Оспорват се твърденията, че от претърпяната от ищеца загуба е можела да се предвиди от работодателя и че също може да се квалифицира като нормален производствено-стопански риск. Твърди, че работодателят няма никаква вина, че ищецът е предизвикал ПТП. Оспорват се твърденията в исковата молба. Твърди се и погасяване на иска по давност. Оспорва се същия и се иска отхвърлянето му.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител адв. А.. Поддържа се предявения иск, ангажира писмени доказателства, по същество изразява становище за доказаност и основателност на иска, като се иска уважаването му и присъждане на сторените по делото разноски с представен списък по чл.

80 от ГПК. Подробни съображения излага в писмена защита.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща законен представител, представлява се в съдебно заседание от редовно упълномощен 2 процесуален представител-адвокат Димова-Николова. Поддържа се подадения писмен отговор, ангажира писмени и гласни доказателства. По същество поддържа становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск, като се иска отхвърлянето му. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. Сторено е и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмена защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия по делото трудов договор № 1/08.02.2010г. е че между страните, считано от 09.02.2010г. е било налице валидно сключено трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал в ответното дружество длъжността „шофьор“. Трудовият договор е прекратен със Заповед № 7/10.06.2013г., считано от 10.06.2013г.

Установява се и че по време на действие на трудовото правоотношение между страните във връзка с изпълнение на трудовите си задължения ищецът е бил командирован със Заповед № 69/16.07.2012г. за извършване на превоз Гърция-Италия за периода от 16.07.2012г.-09.08.2012г.

Установява се от преписка по щета № 120221/17.05.2013г. по описа на Гаранционен фонд и от приобщеното като писмено доказателство по делото Решение № 92642/23.03.2021г., постановено по гр.д. № 960/2018г. по описа на РС-Благоевград, че на 07.08.2012г., около 13:00 часа, в близост до пункт за заплащане на магистрални такси в гр. Нола, Италия, е настъпило транспортно произшествие, като виновен за същото е ищецът С. Е. О., който управлявайки товарен автомобил "ДАФ“, ДКН ..., собственост на ответника ... ООД, не е спазил необходимата дистанция и е ударил отзад преднодвижещия се лек автомобил „Фиат Панда”, с рег. № DA 342 DS, собственост на ЕТ „Кафетерия Кардинале ди Мария Кашело“ и управляван от Чирило Бениамино, от гр.

Боскотреказе, Италия, в резултат на което за третото лице са настъпили имуществени вреди в размер на 3370,27 лв. С влязлото в сила на 27.05.2021г. съдебно решение ищецът е осъден да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ***, ет. 4 представляван от изпълнителните директори ... и С. ..., следните суми:

- 3370,27 лв. /три хиляди триста и седемдесет лева и двадесет и седем стотинки/, на основание чл. 288а, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 288, ал. 12 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ (нов) във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД – представляваща обезщетение, изплатено от ищеца на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „Фиат Панда”, с рег. № DA 342 DS, собственост на ЕТ „Кафетерия Кардинале ди Мария Кашело“, настъпили в резултат на ПТП от 07.08.2012г., около 13:00 часа, на пункт за заплащане на магистрални такси в гр. Нола, Италия, виновно причинено от ответника при управление на товарен автомобил "ДАФ“, ДКН ..., за който не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на 3 исковата молба в съда – 19.04.2018г., до окончателното погасяване.

- 610,47 лв. /шестстотин и десет лева и четиридесет и седем стотинки/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – представляваща направените от ищеца разноски в производството по гр. д. № 960/2018г. на РС – гр. Благоевград.

От приетите по делото доказателства се установява, че към датата и часа на настъпване на ПТП за управляваното от ищеца С. Е. О. превозно средство "ДАФ“, ДКН ... не е била сключена валидна ЗЗ „ГО“, като видно от справка от базата данните от Информационния център при Гаранционен фонд, сключената застрахователна полица № 07111890043963/11.07.2011г. за процесния товарен автомобил "ДАФ“, ДКН ... е била с валидност от 15.07.2011г. до 14.07.2012г. Видно от приетите, като писмени доказателства по делото заявки, товарителници и Заповед № 69/16.07.2012г„ изд. на осн. чл.215, във вр. с чл.121 от КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, ищецът няколко пъти е напускал границите на България в кратки международни курсове след изтичане на застраховката ГО преди настъпване на предизвиканото от него ПТП.

Видно от платежно нареждане от 18.05.2021г. и платежно нареждане от 17.08.2021г. ищецът е заплатил на Гаранционен фонд в изпълнение на съдебното решение сумата от общо 3 800, 00 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Свидетелят С. Н., който работи като механив в ответното дружество, сочи в показанията си, че познава С. О., с който са работили заедно във фирмата на ответника. Заявява, че ответното дружество притежава един брой товарен автомобил, като относно същия и организацията за предаване и съхраняване на документите, които са за товарния автомобил – лиценз, разрешително, талон, застраховка „Гражданска отговорност”, годишен технически преглед, същите се съхраняват винаги в автомобила, в жабката, защото камионът понякога тръгва в 3 часа през нощта, няма как да ги предават на шофьора и да ги взимат на всеки курс, стоят си в автомобила.

Сочи, че С. О. сам управлява този автомобил, а свидетелят е механик в сервиза. Знае къде се съхраняват документите, защото работи в тази фирма и е помагал на началника и знае всичко, което се случва във фирмата, че се съхраняват в жабката на автомобила, шофьорът ги съхранява там, лиценз, всичко е в папки в жабката и ги е виждал. Заявява, че когато някой от документите е с изтичащ срок, шофьорът трябва да уведоми управителя, за да го поднови, защото камионът стои на паркинг и няма достъп до него. Сочи още, че не са знаели за възникнало ПТП с този товарен автомобил, разбрали го от „Гаранционен фонд” доста след като било станало чрез писмо, в офиса пристигнало писмо от „Гаранционен фонд” за ПТП.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като ги обсъди внимателно по реда на чл. 172 ГПК и намира същите за основани на лични впечатления и подкрепени от доказателствата по делото.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявения иск е процесуално допустим – заявен е от процесуално 4 легитимирана страна, имаща правен интерес от това – ищцеаттвърди, че в резултат от противоправно действие на ответника е претърпяла имуществени вреди, чието възстановяване претендира.

Заявената искова претенция е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Основателността на този иск предполага кумулативно наличие на следните елементи: деяние в една от двете форми – действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да е извършено виновно. Последният елемент се презюмира / оборимата презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД /.

Ищецът основава претенцията си срещу ответника на обстоятелството, че същия не е изпълнил задължението си да сключи застраховка "Гражданска отговорност" за управляваното от него МПС, с оглед на което е станало причина ищецът да претърпи имуществени вреди в посочените размери, а именно заплащането на сумата от 3800, 00 лв. на Гаранционен фонд, тъй като в случай на сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" съответният застраховател би обезщетил увреденото лице и вредите не биха настъпили в правната сфера на ищеца, като ответникът е не е изпълнил нормативно установени задължения да му осигури нормални условия за работа вкл. застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл. 127, ал.