Решение № 673 от 14.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 580/2023
- Вид
- Решение № 673
- Подписан
- 14.12.2023
- В сила
- 13.12.2023
- Състав
- Еманоел Вардаров, Ангелина Богданова, Явор Данаилов
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 673 гр. В.Т., 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Еманоел Вардаров
Членове:
Явор Данаилов
Ангелина Богданова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20234100500580 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 771/08.06.2023 г., постановено по гр.д. № 623/2023 г. на ВТРС е отхвърлен предявеният от Ш. М. С. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Ш. М. С. не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД сумата от 1 007,80 лв. – главница по договора за потребителски кредит PLUS – 01074384/24.07.2007 г., сумата от 152,18 лв. – надбавка, представляваща печалба на кредитора, сумата от 465,78 лв. – мораторна лихва за периода от 20.09.2007 г. – 17.06.2011 г., ведно със законната лихва от 17.06.2011 г. до окончателното заплащане на главницата, както и сумата от 132,52 лв. – разноски по ч.гр.д. № 2663/2011 г. на ВТРС, за които е издаден изпълнителен лист от 20.10.2011 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20127250400111 по описа на ЧСИ В.Г., с рег. № 725.
Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 162 лева, представляваща разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Ш. М. С., чрез процесуалния си представител адв. Г. Г., с оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Навежда твърдения, че погасителната давност е изтекла след издаване на заповедта за изпълнение, поради което жалбоподателят счита, че не дължи сумите, признати с изпълнителния лист.
1
Отделно от това изтъква съображения, че районният съд неправилно е приложил ТР 3/28.02.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС и с това е допуснал нарушение на материалния закон. Сочи, че извършването на изпълнителни действия в рамките на прекратено изпълнително дело прекъсва давността спрямо вземането. По изложените съображения се иска от ВТОС да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК. Претендира разноските, направени в настоящото производство.
Въззиваемият ответник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, чрез процесуалния си представител – юрк. Н. В., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор по въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена изцяло, респ. обжалваното съдебно решение потвърдено изцяло като законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира направените съдебни разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция намира въззивната жалба за неоснователна, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
За да отхвърли предявения иск, ВТРС е приел, че вземанията на ответника срещу ищеца, от които: сумата от 1 007,80 лв. – главница по договора за потребителски кредит PLUS – 01074384/24.07.2007 г., сумата от 152,18 лв. – надбавка, представляваща печалба на кредитора, сумата от 465,78 лв. – мораторна лихва за периода от 20.09.2007 г. – 17.06.2011 г., ведно със законната лихва от 17.06.2011 г. до окончателното й заплащане на главницата, както и сумата от 132,52 лв. – разноски по ч.гр.д. № 2663/2011 г. на ВТРС, за 2 които е издаден изпълнителен лист от 20.10.2011 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20127250400111 по описа на ЧСИ В.Г., с рег. № 725, не са погасени по давност.
Не е спорно между страните, че в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД е издаден Изпълнителен лист от 20.10.2011 г. по ч.гр.д. № 2663/2011 г. по описа на ВТРС срещу Ш. М. С., за сумата от 1 007,80 лв. – главница по договора за потребителски кредит PLUS – 01074384/24.07.2007 г., сумата от 152,18 лв. – надбавка, представляваща печалба на кредитора, сумата от 465,78 лв. – мораторна лихва за периода от 20.09.2007 г. – 17.06.2011 г., ведно със законната лихва от 17.06.2011 г. до окончателното й заплащане на главницата, както и сумата от 132,52 лв. – разноски по ч.гр.д. № 2663/2011 г. на ВТРС, за които е издаден изпълнителен лист от 20.10.2011 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20127250400111 по описа на ЧСИ В.Г., с рег. № 725. Не спорят, че вземането на взискателя „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД е цедирано на 15.05.2015 г. по силата на договор за прехвърляне на вземания на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, за която цесия длъжникът е бил надлежно уведомен.
Според даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като същото съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Съществуващото противоречие е преодоляно с приемането на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г., постановено по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС съгласно диспозитива, на което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
При съобразяване на изложеното и доколкото изпълнително дело № 20127250400111 по описа на ЧСИ В.Г. срещу Ш. М. С. е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., настоящият състав намира, че давността за процесните вземания е прекъсната с образуването му на 27.01.2012 г., като новата петгодишна давност следва да се счита за започнала да тече от датата на приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС – 26.06.2015 г.
Съгласно даденото в т. 10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на 3 кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение.
От представеното в хода на първоинстанционното производство копие от изпълнително дело № 20127250400111 се установява, че след датата 26.06.2015 г. следващите изпълнителни действия, които съгласно даденото в т. 10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване са прекъснали давността са извършени на 12.04.2019 г., а именно чрез налагане на запор на сметките и банковите касетки на длъжника в „Първа инвестиционна банка” АД. В последствие съдебният изпълнител, на когото са възложени всички действия по чл. 18 ЗЧСИ, е изпратил на 11.12.2022 г. запорно съобщение на „Обединена българска банка” АД за наложен запор върху сметките и банковите му касетки. При съобразяване на изложеното, по делото се установява, че между всяко от извършените изпълнителни действия, които са прекъсвали давността, не е изминал период от 5 години, който да обоснове погасяването на процесните вземания по давност.
Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на 4 основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител трябва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделно дело и с това са нарушени канцеларските правила по водене на изпълнителните дела.
Разпечатката съдържа 29 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5fae5978-b62c-499e-897a-75910d67f9ec