Определение № 3616 от 10.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3616 гр. София, 10.07.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД И ВЪРХОВНИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, СМЕСЕН

ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Раденков

Членове:

Борис Илиев

Ерик Василев

Любка Петрова

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Частно касационно гражданско дело № 20258003101625 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по чл. 135, ал. 5 от АПК.

Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Пловдивския районен съд и Административен съд-Пловдив относно компетентния съд, който да разгледа исковата молба на Р. Б. И. против Областната дирекция на МВР-Пловдив.

Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира за установено следното:

Исковата молба е била подадена в Административен съд - Пловдив, който с определение №1207/10.02.2025г. по адм. дело № 2875/2024г. е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на РС-Пловдив. В мотивите към определението си административният съд е приел, че с оглед заявените от ищеца в исковата молба и в уточняващата молба фактически твърдения и отправеното до съда искане, предявените искове са с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, тъй като се претендират обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от действията на органите на МВР, действащи в случая като разследващи правозащитни органи във връзка с разкриване и събиране на доказателства за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК, при предприетото против ищеца наказателно преследване и образувано досъдебно производство за това престъпление.

След получаване на делото в Пловдивския районен съд е образувано гр. дело № 3130/2025г.

С определение № 5282/22.04.2025г. съставът па РС-Пловдив е повдигнал спора за 1 подсъдност, като е приел, че с подадената искова молба и всички уточняващи молби ищецът претендира осъждане на ответника да му плати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия (проверка за употреба на алкохол и наркотици; задържане за срок от 24 часа; обиск по реда на чл.80 ЗМВР, въз основа на проверката и задържането; отнемане на СУМПС и задължаване на ищеца да плати недължими разноски за медицинско изследване) на полицейски служители при и по повод изпълнение на служебната им дейност. Съдът е посочил, че от твърденията на ищеца може да се направи извод, че една част от действията, от които сочи да е претърпял вреди са извършени преди образуваното досъдебно производство, а друга-след неговото прекратяване. С оглед това съдът е приел, че доколкото страната изрично твърди, че търпи неблагоприятни последици от действия на длъжностни лица при изпълнение на служебната им административна, а не съдебна дейност, то гражданският съд не е компетентен, а е налице спор по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който е подсъден на административните съдилища.

Този петчленен съдебен състав по чл. 135, ал. 5 от АПК намира, че компетентен да се произнесе по исковата молба на Р. И. срещу ОД на МВР - гр.Пловдив, е Пловдивският районен съд, като съображенията за този извод са следните:

В исковата молба ищецът твърди, че на 17.05.2023г. управлявал л.а. С. И. и в [населено място] бил спрян от контролните органи от I-во РУ при ОД на МВР-Пловдив; била му извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство, което отчело положителен резултат за употреба на амфетамин; бил съпроводен от служителите на МВР до болница в гр.Пловдив където му била взета кръв за химико-токсилогично изследване. Независимо, че резултатите от изследването не били готови, ищецът бил задържан за 24 часа със заповед за задържане по ЗМВР, бил му извършен обиск в сградата на полицейското управление; против ищеца било образувано ДП № 323/2023г. по описа на Iво РУ при ОД на МВР в гр.Пловдив за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. На 17.05.2023г. със заповед за прилагане на ПАМ временно било отнето и СУМПС.

Извършените изследвания на кръв и урина установили липса на наркотични вещества или техни аналози, предвид това и поради липсата на състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, с постановление от 06.12.2023г. на РП-Пловдив било прекратено ДП № 323/2023г. на I-во РУ при ОД на МВР в гр.Пловдив. С решение № 656/19.01.2024г. по адм.дело № 1370/2023г. на Административен съд-Пловдив заповедта за отнемане на СУМПС била отменена. Полицейските служители незаконосъобразно изискали от него да плати разноските за медицинското изследване, като условие за връщане на незаконосъобразно отнетото му СУМПС. Ищецът излага подробни твърдения за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на неоснователното задържане за 24 часа в ареста, извършения обиск, неоснователното лишаване от СУМПС и правото да се придвижва, изразяващи се в притеснение и стрес, безсилие, унижение, неудобство, страх, злепоставяне пред роднини, приятели и обществото. Причина за това бил и дългият срок на разследване.

Поддържа, че имуществените вреди се изразяват в недължимо платените разноски за медицинските изследвания. Заявява петитум: да бъде осъден ответникът да му плати обезщетение в общ размер 4 000 лева за неимуществените вреди, причинени от незаконното 2 наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 НК, което е прекратено, както и да му плати обезщетение в размер 456,92 лева за причинените имуществените вреди, включващи сумата 38 лева-такса за вземане на кръвна проба и 418,92 лева депозит за изготвяне на експертиза в досъдебното производство.

От изложеното в исковата молба и в уточнителните молби, представени в изпълнение на указанията на Административния съд – Пловдив, съответно РС-Пловдив, следва, че ищецът претендира обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди от незаконосъобразно образувано и проведено досъдебно производство, в рамките на което спрямо него е предприета проверка за употреба на наркотици; задържан е със заповед на полицейски орган, обискиран е и временно му е отнето СУМПС. Извършената от органите на МВР проверка за употреба на наркотици (в изпълнение на правомощията по чл.30, ал.1, т.5 ЗМВР), заповедта за задържане от 17.05.2023, издадена от полицейския орган при І РУПловдив, на основание чл.72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и при наличие на данни за извършено престъпление чл.343б НК; извършения обиск на 17.05.2023г. на лицето, както и временното отнемане на СУМПС, са действия предприети по повод на съмнение за осъществяване на състав на престъпление. Този извод произтича както от правното и фактическото основание на издадените: заповед за задържане и протокол за обиск на лице, така и от образуването на досъдебно производство, следващо проверката за употреба на наркотици, но предхождащо задържането и обиска. Налице е обективна връзка между действията на полицейските органи и образуваното наказателно производство, която е въведена и от самия ищец в обстоятелствената и петитумната част на исковата молба. В случая всяко едно от предприетите от органите на МВР действия са част от единен процес, елементите на който всъщност са обединени от основаната на образуваното спрямо ищеца ДП и последвалото прекратяване претенция за обезщетяване на претърпени вреди. Посочената зависимост изключва самостоятелната значимост на вредите от всяко едно от действията, извън главното основание на иска. В този смисъл определение № 11/29.01.2018г. по адм.д.№63/217г. на 5членен състав на ВКС и ВАС, определение № 5/26.01.2024г. по адм.д.№ 53/2023г. на 5членен състав на ВКС и ВАС и др. Квалификацията на изпълняваната от съответните органи дейност е критерият за разграничение между съставите на отговорността на държавата съответно по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ. В случая се претендират обезщетения за вреди , не от същинска административна дейност , а от правозащитна дейност на полицйските органи, разследващи престъпление-в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. При тази правна квалификация на исковете, съгласно чл.2, ал.3 от ЗОДОВ, те се разглеждат по реда на ГПК, респ. – подсъдни са на общите (гражданските) съдилища, и конкретно – на РС-Пловдив, съгласно правилата на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ и на чл. 103 от ГПК за местната и родовата подсъдност на спора. В същия смисъл са и цитираните от състава на административния съд определение № 22/17.05.2021г. по гр.д.№ 9/2019г. и определение 1012/06.03.2024г. по гр.д.№ 528/2024г., постановени от други смесени петчленни състави на ВКС и ВАС.

Така мотивиран и на основание чл. 135, ал.5 АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба на Р. Б. И. против Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-гр.Пловдив, е Пловдивският районен съд.

ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за извършване на съдопроизводствени действия по разглеждането на спора.

Препис от определението да се изпрати за сведение на Административен съд-Пловдив и на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

3.

4.

Особено мнение на съдиите Иван Раденков и Любка Петрова по гр.д. 1625 от 2025г.

Подписваме настоящото определение с особено мнение, тъй като не сме съгласни с решаващите аргументи на състава, че дейността на служителите на МВР и издадените от тях незаконосъобразни актове, от които се претендира да са настъпили за ищеца вреди не са административни, а са във връзка с правораздавателната компетентност, която органите имат в хода на образувано и проведено досъдебно производство.

Действително, изложеното в определението изцяло съответства на логиката и посоченото от лицето в исковата му молба, че след спирането му за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества е бил задържан за 24 часа със заповед за задържане, като преди това е образувано досъдебно производство и в допълнение му е извършен обиск. Отделно от това, със заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ временно е отнето и свидетелството му за управление на МПС. Въпреки това, за да се прецени правилно на кой от двата спорещи съда са подсъдни обективно съединените искове на Р. Б. И. следва да се 4 разгледа същността на дейността и актовете, които според твърденията на ищеца са му причинили вреди, тъй като правната квалификация следва да бъде дадена от съда, независимо, че определени правни норми може да са посочени като основание за търсене на обезщетение от самото лице.

На първо място, проверката по контрола на движението по пътищата се извършва от органите на МВР с изпълнение на задълженията им по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Действията по спирането и извършването на проверката и установяването на употребата на наркотични вещества с полеви тестове са фактически действия в изпълнение на административните правомощия на служителите на КАТ да организират и следят за спазване на правилата на ЗДвП. За законосъобразността на тези действия според нормите на АПК следва да се произнесе административен съд в хода на разглеждането на исковото производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.

1, ал. 1 от ЗОДОВ. Към момента на проверката не е имало образувано досъдебно производство и дейността е чисто административна.

В допълнение, трайно установена е съдебната практика че правомощията по чл. 72 от ЗМВР за задържане на лица до 24 часа от страна на полицейските органи са административни и именно по реда на АПК се разглеждат жалбите на лицата срещу издадените заповеди, които представляват индивидуални административни актове и евентуално съпътствалите ги незаконосъобразни действия на служителите на МВР. В този смисъл вж. определение № 67 от 04.07.2018г. по адм.д.39/2018г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС.

Не на последно място, Заповедта за прилагане на ПАМ /отнемане на СУМПС/ категорично не може да се причисли към правораздавателните актове, нито към издадени актове и извършени действия на служителите в хода на провежданото досъдебно производство за установяване на извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс. Тя има своето правно основание в ЗДвП и обжалването й става именно по реда на АПК поради административноправния характер. Принципно, налагането на принудителни административни мерки представлява управленска /административна/ дейност и като такава следва да се разграничава от дейността по разследването, възложена в други случаи на служителите на МВР. Именно заради административноправния характер на актовете по налагане на ПАМ, а в конкретния случай и поради отмяната на Заповедта за отнемане на СУМПС по съдебноадминистративен ред не следва отговорност за евентуално причинени на Р. И. вреди да се търси по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, а по чл. 1, ал. 1 от с.з.