Решение № 1346 от 07.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1346 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100501315 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 17515/26.10.2023 г., постановено по гр.д. № 6591/2023 г. по описа на СРС, 43 състав, са отхвърлени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл.

415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 342 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявени от ищеца „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, срещу ответника В. Й. Б., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

254,04 лв., представляваща сбор от дължимите за периода от 20.07.2020 г. до 19.10.2020 г. абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 13.01.2020 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 13.01.2020 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 07.07.2020 г., както и от дължимите лизингови вноски за същия период по договор за лизинг от 07.07.2020 г. за базови 1 аксесоари, договор за лизинг от 05.01.2019 г. за NOKIA 7.1 Dual Blue и договор за лизинг от 07.07.2020 г. за NOKIA 2.3 32 GB Dual Charcoal, месечните застрахователни премии по застрахователна полица № TELBGRP0003147 от 07.07.2020 г. за застраховка при пътуване в чужбина „Смарт Турист“;

332,18 лв., представляваща дължими лизингови вноски за периода от 20.10.2020 г. до 19.11.2020 г.;

319,14 лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 13.01.2020 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 13.01.2020 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 07.07.2020 г., както и разликата между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключените договори за лизинг, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

За сумите е издадена заповед за изпълнение от 21.07.2022 г. по ч.гр.д. № 37870/2022 г. по описа на СРС, 43 състав.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Йеттел България“ ЕАД.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Въззиваемият дължал претендираните суми, тъй като с предаването на СИМ-карти същият получил достъп до мобилната мрежа на въззивника. Неправилно било прието, че представените месечни фактури не са годно доказателство, тъй като същите служели за доказване на доставената услуга. Подписът върху тях не представлявал задължителен реквизит. Договорите за мобилни услуги били прекратени на основание чл. 19, б. „б“, т. „в“ от Общите условия (ОУ).

Съгласно последните потребителят следвало да плаща дължимата сума в срок до 18 дена след датата на издаването на фактурата. В случая не се изисквало едномесечно писмено предизвестие за прекратяване. Лизинговият договор 2 бил прекратен поради неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги. Предсрочната изискуемост настъпила преди договорът да бъде прекратен. Договорите били индивидуално определени, клаузите за неустойки били равноправни. Кумулирани били две самостоятелни неустойки, обезпечаващи различни престации. Същите не противоречали на добрите нрави.

Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковете – изцяло уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно. Недоказано било твърдението, че с подписването на договорите били предоставени съответните СИМ-карти. Погрешно било и твърдението, че фактурите представляват електронен документ. Клаузите за автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на лизинговите вноски били неравноправни. Клаузите в процесните договори не били изготвени индивидуално. Правилен бил изводът на съда, че развалянето на договорите следва да бъде в писмена форма. Претендираните неустойки противоречали на добрите нрави. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 07.02.2023 г., депозирана от ищеца „Йеттел България“ ЕАД, с която са предявени срещу ответника В. Й. Б. (имената на ответника са уточнени с молба от 13.10.2023 г.) обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 342 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

254,04 лв., представляваща сбор от дължимите за периода от 20.07.2020 г. до 19.10.2020 г. абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 13.01.2020 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 13.01.2020 г., договор за мобилни услуги с предпочетен 3 номер +******* от 07.07.2020 г., както и от дължимите лизингови вноски за същия период по договор за лизинг от 07.07.2020 г. за базови аксесоари, договор за лизинг от 05.01.2019 г. за NOKIA 7.1 Dual Blue и договор за лизинг от 07.07.2020 г. за NOKIA 2.3 32 GB Dual Charcoal, месечните застрахователни премии по застрахователна полица № TELBGRP0003147 от 07.07.2020 г. за застраховка при пътуване в чужбина „Смарт Турист“;

332,18 лв., представляваща дължими лизингови вноски за периода от 20.10.2020 г. до 19.11.2020 г.;

319,14 лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 13.01.2020 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 13.01.2020 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******* от 07.07.2020 г., както и разликата между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключените договори за лизинг, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

За сумите е издадена заповед за изпълнение от 21.07.2022 г. по ч.гр.д. № 37870/2022 г. по описа на СРС, 43 състав.

По делото са приети следните писмени доказателства:

Договор за мобилни услуги от 07.07.2020 г. между страните за предоставяне на предпочетен номер +******* с абонаментен план „Тотал +“ за срок от 24 месеца с месечен абонамент в размер на 12,99 лв.;

Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер +******* от 13.01.2020 г. между страните за абонаментен план „Тотал +“ за срок от 24 месеца с месечен абонамент в размер на 29,99 лв.;

Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер +******* от 13.01.2020 г. между страните за абонаментен план „Тотал +“ за срок от 24 месеца с месечен абонамент в размер на 27,99 лв.;

4

Договор за лизинг на базови аксесоари във връзка с мобилен номер +******* от 07.07.2020 г. между страните, по силата на който на ответника са предоставени аксесоари на стойност 45,97 лв. за срок от 23 месеца, като е предвиден погасителен план с 1,92 лв. месечна вноска.;

Застрахователна полица № TELBGRP0003147/07.07.2020 г.;

Договор за лизинг на мобилен телефон марка „NOKIA“, модел 7.1 Dual Blue във връзка с мобилен номер +******* между страните, по силата на който на ответника е предоставен мобилният телефон на стойност 482,77 лв. за срок от 23 месеца, като е предвиден погасителен план с 20,99 лв. месечна вноска.;

Договор за лизинг на мобилен телефон марка „NOKIA“, модел 2.3 Dual Charcoal във връзка с мобилен номер +******* от 07.07.2020 г. между страните, по силата на който на ответника е предоставен мобилният телефон на стойност 289,57 лв. за срок от 23 месеца, като е предвиден погасителен план с 12,59 лв. месечна вноска.;

Застрахователна полица № 10129174/07.07.2020 г. за мобилен телефон марка „NOKIA“, модел 2.3 Dual Charcoal, по силата на която ответникът се е задължил да заплаща месечна застрахователна премия в размер на 3,99 лв.;

Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, действащи за договори, сключени с потребители след 29.11.2015 г. В чл. 19б от същите е предвидено, че „Теленор България“ ЕАД може едностранно да прекрати срочен или безсрочен индивидуален договор, ако потребителят не е платил дължими суми след изтичане то на сроковете за плащане по индивидуалния договор.

Фактури, издавани от ищцовото дружество в периода от 20.08.2020 г. до 20.11.2020 г.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна 5 норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е частично неправилно в обжалваната част.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 342 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ТЗ, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) валидно сключен договор за мобилни услуги; 2) изпълнение на задължението на ищеца да доставя мобилни услуги за процесния период, срещу което е възникнало насрещно задължение за ответника за заплащане на уговорената месечна абонаментна такса; 3) размер и изискуемост на задължението за заплащане на месечна абонаментна такса; 4) валидно сключени договори за лизинг; 5) предаване на лизинговите вещи на лизингополучателя; 6) размер и изискуемост на лизинговите вноски; 7) валидни клаузи за неустойка; 8) размер на дължимите неустойки; 9) прекратяване на съответните договори.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че същите са в облигационни отношения по силата на подробно описаните по-горе договори за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги, договори за лизинг и застрахователни полици. Всички договори са подписани от ответника, което обстоятелство не се оспорва.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:

На първо място следва да бъде направено разграничение между абонаментна такса и потребление на мобилни услуги. Задължението за заплащане на абонаментна такса възниква срещу предоставен достъп до мрежата на ищеца и се предплаща от потребителя ежемесечно съобразно абонаментния план, както е предвидено в чл. 23, б. „б“ от Общите условия 6

(ОУ), действащи между страните по отношение на процесните договори за мобилни услуги. Съгласно чл. 23, б „в“ ОУ пък месечна цена за ползвани услуги представлява сумата от стойността на всички услуги, ползвани от потребителя през дадения месец. Изводимо от тези разпоредби е, че потребителят заплаща ежемесечно абонаментна такса, за да има достъп до мрежата на оператора, а използването зависи изцяло от желанието на потребителя. Доколкото по делото ответникът не е оспорил обстоятелството, че ищецът е предоставил достъп до мрежата си на потребителя, то се налага изводът, че претендираното от ищеца вземане за заплащане на месечни абонаментни такси е възникнало. По делото обаче не се установява същият да е предоставил други услуги по смисъла на чл. 23, б. „в“ ОУ, поради което дължима е само чистата стойност на всяка абонаментна такса така, както е уговорена от страните в съответните договори/споразумения за мобилни услуги.