Решение № 88 от 07.05.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Велики Преслав, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20243610100860 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от М. С. М-Й срещу СУ“ Св.

П. Х.“ гр. В., обл. Шумен, представлявано от Директора - М.Д. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искови претенции: 1. конститутивен иск за признаване на уволнението й за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № 216 от 11.11.2024 год., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на осн. чл. 328, ал.

1, т. 2 и чл. 326, ал. 1 от КТ и чл. 29 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование № Д01-415/28.12.2023 год., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; 2. иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Учител – теоретично обучение“ при ответника и 3. осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 228, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, считано от 11.11.2024г., но за не повече от 6 месеца (до 11.05.2025г.) в размер на 12468.96 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: че е работила при ответника от 11.09.2017г. на длъжността „ Учител – теоретично обучение“, по силата на трудов договор № 10 от 11.09.2017г.

Излага, че въз основа на трудов договор била назначена за временно изпълняваща длъжността директор на СУ „П. Х.“, гр. В. до провеждане на конкурс. Навежда твърдение, че във връзка с назначаването й като директор подала заявление за неплатен отпуск за заеманата до сега от нея длъжност „Учител теоретично обучение“, считано от 12.09.2023г. до заемането на длъжността - Директор, до провеждане на конкурс.

Изтъква, че със Заповед № 237/31.10.2024г. на Началника на РУО - Ш. трудовото й правоотношение за заеманата от нея длъжност директор било прекратено, поради което ищцата на 04.11.2024г. подала заявление за прекратяване на неплатения годишен отпуск за длъжността „Учител - теоретично обучение“ и своевременното й възстановяване на работа.

1

Твърди, че новият директор я уверил, че ще бъде възстановена на работа и следва да се яви на 11.11.2024 год. е 8:30 ч. в сградата на СУ „П. Х.“. Ищцата сочи, че на горепосочената дата и час, съобразно уговорката й с директора, се явила в училището, където, обаче, й била връчена не заповед за възстановяване на заеманата от нея длъжност - „Учител теоретично обучение“, а Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, която била принудена да подпише в момента на връчването й.

Счита, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна.

Изтъква, че в издадената заповед не е спазен срока за предизвестие за прекратяването на безсрочен трудов договор. Сочи, че към датата на уволнението не са налице предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, тоест не е на лице реално съкращаване на длъжността и премахване на трудовата й функция.

Допълва, че в нарушение на чл. 329, ап. 1 от КТ, работодателят не е извършил подбор.

Освен това на ищцата не била предоставена възможност за пренасочване на друга подходяща за нея работа.

Акцентира, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е допуснал съществени нарушения на колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование като не е информирал съответния синдикат за извършване на съкращение в щата и не е посочил необходимостта от намаляване на числеността на персонала по категории, професии и специалности. Освен това ищцата настоява, че работодателят не е изискал и не е представил предварително съгласие за прекратяване на трудовото й правоотношение от съответната синдикална организация, поради което липсва дадено предварително съгласие на синдикалната организация за прекратяване на трудовото правоотношение.

Допълва, че е нарушена и разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от КТД, която задължава работодателите да запазват работното място на учителя с безсрочен трудов договор за периода, за който е назначен за временно изпълняващ длъжността „Директор“ на образователната институция. Счита, че е налице и нарушение на нормата на чл. 29 от КТД, която определя срока за предизвестие от два месеца.

По претенцията с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 228, ал.1 от КТ уточнява, че последното пълно брутно възнаграждение, което е получила на длъжността „учител теоретично обучение“ е в размер на 2078,16 лева, изплатено й за месец юни 2023 год.

По изложените доводи ищцата счита, че издадената заповед е незаконосъобразна, а прекратеното трудово правоотношение незаконно. Моли исковите претенции да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В последното по делото открито съдебно заседание ищецът се явява лично и заедно с редовно упълномощените си процесуални представители, като молят исковите претенции да бъдат уважени и претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взима становище по процесуалната допустимост, но неоснователност на исковите претенции.

Не се противопоставя на твърдението, че между ищцата и ответника е било налице валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 10 от 11.09.2017г., съгласно който ищцата е заемал длъжността „Учител теоретично обучение“. Не оспорва и това, че с ъ с Заповед № 216 от 11.11.2024 год. трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.

Оспорва твърденията на ищеца за допуснати от страна на работодателя нарушения, обосноваващи отмяна на процесната заповед за уволнение без да се разглежда спорът по същество.

2

Твърди, че утвърденото щатно разписание за времето, през което ищцата е била назначена за временно изпълняващ длъжността „директор“ включва 1 щатна бройка за заемане на длъжността „учител теоретично обучение“. Акцентира, че ищцата, изпълнявайки длъжността „директор“ на училището, въпреки че е била запозната с щатното разписание, без да го промени с нарочна заповед, е назначила друг /втори/ работник на същата длъжност на постоянен трудов договор, вместо не на срочен такъв /до завръщане на титуляра/.

Във връзка с изложеното по-горе допълва, че съгласно Допълнително споразумение № 189/14.09.2023 г. към Трудов договор № 3/23.09.2021 г., Д.Х.Ш. е бил преназначен на длъжност „учител теоретично обучение“. Навежда твърдение, че към момента на назначаване на Д.Ш. на длъжност „учител теоретично обучение“ е било невъзможно да се разкрие още една бройка за същата длъжност, т.к. броят на учителите е поставен в зависимост от броя на учебните часове. Съгласно Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда „Работно място за учителска длъжност може да се открива при наличие на учебни часове по определен учебен предмет, включително и на факултативни учебни часове, за изпълнение на минимална норма преподавателска работа“ (чл. 5, ал. 1). До 25 септември се подава списък - образец № 1, в който се определят броят на учениците, преподавателската заетост на всеки учител, който списък се утвърждава от МОН. Настоява, че нормативът за преподавателска работа по теоретично обучение е бил покрит, т.е. в случай на увеличение на щатните бройки за преподавател по теоретично обучение от една на две, същото би било напълно незаконосъобразно.

Ответникът счита, че докато е заемала временно длъжността „директор“ на училището, ищцата сама е извършила практически /без нарочна заповед/ съкращаване на щата, след като е назначила и друго /второ/ лице на длъжност „учител теоретично обучение“ на постоянен трудов договор, като по този начин е освободила сама себе си от същата длъжност, доколкото втора бройка на същата длъжност не би могла да съществува, по аргумент от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. Допълва, че подборът също е бил ангажимент на ищцата директор към онзи момент, поради което счита, че към момента ищцата не би могла да претендира права за себе си от собственото си недобросъвестно поведение.

Ответникът подчертава, че ищцата е създала тази ситуация със собственото си поведение, а фактът, че след завръщането си на работа през м.11.2024 год. от неплатен отпуск не е имала длъжност, която да заеме, е в резултат на нейните действия, извършени по времето, когато временно е изпълнявала длъжността директор на училището.

Категорично оспорва твърдението за нарушение на разпоредбата на чл. 12 от КТД, като счита, че тази разпоредба е нарушена именно от ищцата, която докато временно е изпълнява длъжността „Директор“ е назначила нова служител на длъжността „учител теоретично обучение“, вместо да я запази за себе си.

Поддържа, че на ищцата е било връчено предизвестие, като признава, че 2-месечният срок действително не е спазен, поради което в съответствие с чл. 220, ал. 1 от КТ, работодателят е разпоредил изплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието, а именно два месеца.

Настоява, че не е бил уведомен от ищцата, че членува в синдикална организация, поради което счита, че за директора на училището не е било налице задължение да иска предварително съгласие за прекратяване на трудовия договор на ищцата от която и да е синдикална организация.

Ответникът оспорва и претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение по чл. 225. ал.

1 от КТ в претендирания размер, като акцентира, че липсват доказателства, че ищцата е останала без работа през периода на търсеното обезщетение.

В обобщение счита, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна, а претенциите на ищеца - неоснователни.

3

В последното по делото открито съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа отговора на исковата молба, настоява, че исковете са неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 10 от 11.09.2017г., по силата на което ищецът е полагал труд при ответника на длъжност "учител теоретично обучение", с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 330 лв. за 4-часов работен ден, с договорен срок за изпитване от 1 година в полза на работодателя – до 31.08.2018 год.

Видно от находящите се в трудовото досие на ищеца допълнителни споразумения параметрите на трудовото правоотношение са били предоговаряни многократно. Съгласно клаузите на допълнително споразумение № 63/18.09.2017 год. е увеличено основното месечно трудово възнаграждение на ищцата на 380 лева, като останалите параметри по трудовия договор са останали непроменени. С допълнително споразумение № 149/31.08.2018 год. ищцата е преназначена от длъжност "учител теоретично обучение" – ½ щат на длъжност "учител теоретично обучение", при договорен 8-часов работен ден и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 760 лв. за срок до 31.08.2020 год. С допълнително споразумение № 40/24.01.2019 год. е увеличено основното месечно трудово възнаграждение на ищцата, както и полагащото й се допълнително възнаграждение за придобит тр. стаж и проф. опит. С допълнителни споразумения № 105/29.03.2019 год., № 128/02.09.2019 год., № 50/ 28.01.2020 год., № 58/19.01.2021 год., № 157/14.09.2021 год., № 80/12.05.2022 год., № 15/11.10.2022 год., № 58/06.12.2022 год., № 161/01.09.2023 год., е увеличавано основното месечно възнаграждение на ищцата и/или допълнителното възнаграждение за придобит тр. стаж и проф. опит, като трудовият договор се е трансформирал в безсрочен.