Определение № 392 от 27.06.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 392 гр. Варна, 27.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20243001000182 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 5083/31.10.2023 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, подадена от ЗАД „Алианц България“ АД, чрез адв.

Б.Н. срещу решение № 224/28.09.2023 г. постановено по гр.дело № 547/2022 г., по описа на Окръжен съд – Шумен, имащо характера на определение, с което е оставено без уважение искането на застрахователното дружество за изменение на решението относно разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение. Основното възражение на жалбоподателя е, че стойността на присъдените разноски следва да се определи върху сумата от 130000 лв., от които според него са претендирани частично 45000 лв., след направено изменение на иска в съдебно заседание, по реда на чл. 214 ГПК.

Позовава се на разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която при частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането, независимо за каква част от него е предявен искът. Иска се отмяна на обжалваното решение.

В законоустнаовения срок е постъпил писмен отговор на частна жалба, в който същата се оспорва като недопустима и незаконосъобразна.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Същата не следва да се счита за просрочена, доколкото е подадена в указания от съда, постановилия обжалвания акт срок.

1

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Първата инстанция е била сезирана с първоначално заявената претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв., предявени частично от 130 000 лв., видно от исковата молба. С определение от съдебно заседание от 12.07.2023 г. съдът е допуснал изменение на иска, като го е увеличил от 30 000 лв., предявени частично от 130 000 лв., на 45 000 лв., който размер „да се счита пълния размер на предявената претенция, за разлика от първоначално заявеното и тази сума да бъде частична от общия размер на претенцията 130 000лв.“ Така допуснатото изменение на иска и изрично заявеното в диспозитива на решението, че исковата претенция се отхвърля за разликата над 40 000лв до претендираните 45 000лв категорично сочи, че искът е предявен за сумата от 45 000лв, частичен от 130 000лв, а не за сумата от 130 000лв.

Съгласно решение от 25.01.24г. по дело С -438/22 на СЕС Наредба № 1/2004г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл.101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна – опр.1072/25.04.24г. на ВКС, 2 т.о. по ч.т.д. № 1928/23г. В този смисъл позоваването от частния жалбподател на чл.2 ал.7 от Наредбата се явява неоснователно.

При това положение обжалваният съдебен акт се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 224/28.09.2023 г. постановено по гр. дело № 547/2022 г., по описа на Окръжен съд – Шумен, имащо характера на определение..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба по реда на чл.248 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2