Решение № 1246 от 29.09.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1246 гр. Русе, 29.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20244520102261 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове по реда чл.422 от ГПК.

Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София, твърди, че на 11.11.2021 г . е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", по силата на който вземанията, произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS11231648 от 07.04.2015 г. и Приложение № CARD-12441097, били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания" АД изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържал изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително писмо от името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България". В случай, че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията и за предсрочната изискуемост за ненадлежно, към исковата молба ищецът представя и Уведомително писмо, изх.№ УПЦ-С-БПП/PLUS-17162860 от 16.04.2024 г. за връчване на ответника.

Твърди още, че на 07.04.2015 г. С. М. С., в качеството на кредитополучател, сключил договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-11231648 и Приложение № CARD-12441097 към договора. Съгласно т.12 от Условия към договора, представляващи неразделна част от договора за кредит, освен предоставения размер на потребителски кредит, кредиторът 1 можел да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит и ползването на кредитна карта с максимален кредитен лимит 10000 лева, която кредиторът ще издаде и достави на кредитополучателя. На основание т. 21 от Условията към договора, заедно с кредитната карта на кредитополучателя се предоставял и документ „Приложение", представляващо неразделна част от договора за кредит, съдържащо всички конкретни условия по револвиращия кредит и процедурата по активиране на кредитната карта, като задълженията на кредитополучателя по тази карта възниквали към момента на активирането й. Съгласно документа Приложение № CARD- 12441097, представляващо неразделна част от договора за кредит № PLUS-11231648, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД предоставило на кредитополучателя револвиращ заем с максимален кредитен лимит в размер 1000 лв., за усвояването на който кредиторът издал на името на кредитополучателя международна кредитна карта ,,Mastercard" с персонален идентификационен номер. Съгласно т. 14 от Приложението за ползването на револвиращия кредит, кредитополучателят дължал върху усвоения размер на кредитен лимит годишен лихвен процент от 35 %, който се изчислявал върху усвоения размер на кредитен лимит за времето на ползването му. За ползването на к а р т а т а картодържателят заплащал и такси, съгласно Тарифата, посочена в Приложението. Възползвайки се от предоставения му кредитен лимит, кредитополучателят извършвал транзакции посредством услугите плащания чрез терминални устройства POS и тегления в брой от банкомат АТМ. Към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК длъжникът не бил заплатил изцяло усвоените суми, като непогасена останала сума в размер на 2810.02 лева. Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на месеца и го изпращал на електронната поща на кредитополучателя. Месечните погасителни вноски се извършвали до 1-во число на месеца, следващ месеца на издаване на извлечението, като кредитополучателят бил длъжен да заплати поне минималния размер на вноската, съгласно Тарифата, поместена в Приложението. Месечната погасителна вноска покривала задължението в последователност: разноски, лихва и главница.

Подписвайки договора, страните договорили, че ако кредитополучателят не извърши плащане по дължимите суми в рамките на два месеца от последното плащане, последният дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска. На посоченото основание на картодържателя било начислено обезщетение за забава в размер на 783.65 лв. за периода от 11.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.

С оглед изложеното, за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникнал правния интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника като картодържател по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-11231648 от 07.04.2015 г. и Приложение № CARD-12441097 към Договора.

2

Съдът уважил претенцията на заявителя и по образуваното ч.гр.д.№ 461/2024 г. по описа на Районен съд - Русе издал Заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение.

Ето защо "Агенция за събиране на вземания" ЕАД предявява настоящия положителен установителен иск, с който моли да бъде признато за установено вземането му срещу ответника С. М. С. за сумите: 2810.02 лв. главница за периода 07.04.2015 г. - 10.11.2021 г., ведно със законната лихва от 26.01.2024 г. и 783.65 лв. обезщетение за забава за периода 11.11.2021 г. – 26.01.2024 г. Претендира и присаъждане на разноските, направени за двете производства.

Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва дължомостта на претендираните суми. Счита договора за нищожен, поради допуснати нарушения на чл. 10, ал. 1 и чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗПК. В него фигурирал погасителен план в табличен вид, където били посочени дата на падежа и размер на всяка една от месечните вноски, без конкретизиране какво се включва в последните. Визиран бил годишен процент на разходите като абсолютна процентна стойност - 41 %. Не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото било изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Липсвала конкретизация относно начина, по който бил формиран посочения ГПР, което водело и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна било нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, можело да се направи извод, че единственият разход за потребителя била предвидената възнаградителна лихва и при това положение не ставало ясно как е формиран ГПР. Неясното определяне на ГПР било самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК. Налице било и неспазване на изискването за форма по чл.10, ал.1 от ЗПК, както и за минимален размер на шрифта, с който следвало да бъде отпечатан договорът и всички негови елементи. Клаузите на договора трябвало да бъдат формулирани по начин, достъпен за средния потребител, както и напечатани на шрифт, позволяващ лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. Към процесния договор било представено и Приложение № CARD12441097 от дата 07.04.2015 г., което не било подписано от ответника. Същото било изходящ от ищеца частен донумент и не съставлявало годно доказателство за наличието на договор между страните за издаване и ползване на кредитна карта. В чл.12 от процесния договор нямало записани конкретни задължения на страните при или по повод издаването на кредитна карта - използвани били условни наклонения, самото издаване било предоставено на волята на кредитора ("може") и зависело от бъдещи събития. При липса на определяне на съществен елемент на договора за кредитна карта - определена парична стойност на кредита, очевидно било, че страните 3 са допуснали в договор възможността карта да бъде издадена с предоставянето на паричен лимит, но приели това предоставяне да се уреди с отделен договор или с анекс към договора за кредит. Това не се е случило - приложението не било подписано от ответника, поради което същото не можело да бъде прието като доказателство по делото.

На основание чл. 110 от ЗЗД ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане, както и на основание чл. 111 от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца възнаградителни и мораторни лихви. От договора за потребителски паричен кредит и включения в него погасителен план било видно, че последната погасителна вноска следвало да бъде платена на 05.08.2016 г., поради което погасителната давност настъпила на 06.08.2021 г., а с погасяване на главното задължение се погасявала и дължимостта на произлизащите от него лихви и обезщетения.

Предвид изложеното, моли предявения иск като неоснователен да бъде отхвърлен. Претендира направените в производството разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 461/2023 г. по описа на РС-Русе, в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С. М. С. за сумите, заявени с исковата молба, съставляващи вземания по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-11231648 от 07.04.2015 г. и Приложение № CARD-12441097 към Договора, сключен с кредитора “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”. Заповедта е връчена лично на длъжника, който в законоустановения месечен срок е подал възражение по чл.414 ГПК за недължимост на претендираните суми.

П о настоящото дело е приложен договорът за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна к а р т а PLUS-11231648 от 07.04.2015 г., сключен между кредитора “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и кредитополучателя С. М. С.. Съгласно условията на същия, на кредитополучателя се отпуска револвиращ кредит в размер на 1200 лв.

Съгласно Приложение към договора за потребителски кредит, на ответника е отпуснат револвиращ кредит в размер на 1000 лв., като кредиторът издава кредитна карта Мастъркард, която е електронен платежен инструмент, чрез който се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия кредит. Картата позволява да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати, плащания на терминални устройства, превод на пари по сметка и покупка на изплащане в мрежата на търговски партньори на 4 кредитора. Преди началото на ползване на картата, кредитополучателят е длъжен да я активира. Кредиторът издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15то число на месеца, което се изпраща на адреса на електронната поща на кредитополучателя. За ползването на картата се дължи годишна лихва от 35 %, която се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му.

Кредитополучателят дължи и таксите, предвидени в Тарифата. Приложението предвижда и годишен процент на разходите от 44.90 %. След усвояване на суми по кредитната карта, за кредитополучателя възниква задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. В минималната сума за плащане е включена минималната месечна вноска, месечна вноска по услугата “Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора” и просрочената сума, ако има такава.

Ищецът по делото „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е приобретател на вземането, на основание сключен на 11.11.2021 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания и допълнително споразумение към него от 08.02.2022 г. На 11.11.2021 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е подписано и Приложения № 1, в което под № 860 е вписано и вземането от ответника както следва: 2810.02 лв. остатъчна главница към 11.11.2021 г. и 122.25 лв. лихва за просрочие.