Определение № 12343 от 27.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12343 гр. София, 27.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110137683 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 118 във връзка с чл. 129 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба от В. В. В., с която срещу Н. В. В. е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване запазена част на ищцата от наследството на ЙЙ. К. Д., починала на 05.11.2021г., с намаляване на дарените в полза на ответника 2/3 идеални части от првото на собственост върху апартамент, находящ се в гр. Х, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор

********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №18-33/15.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Н. В. В. е постъпил отговор на исковата молба, с който се навеждат възражения за нередовност на исковата молба и родова неподсъдност на спора на районния съд, които се мотивират със съображения за оценяемост на иска по чл. 30 ЗН.

По въпроса оценяем ли е искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е налице противоречива съдебна практика на състави на ВКС.

Според едното становище, обективирано в определение № 60092 от 30.06.2021 г. по ч. гр.д. № 1507/2021 г., I г. о., определение № 70 от 19.04.2021 г. по гр. д. № 812/2020 г., II г. о. и др., искът по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство е неоценяем.

Чрез този иск наследникът с право на запазена част упражнява потестативното си право да иска възстановяването й, когато тя е накърнена чрез извършени от наследодателя завещателни разпореждания или дарения. Това право няма за обект конкретен имот или имоти, поради което чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН не се защитава право на собственост върху конкретен имот или имоти. Изяснява се, че когато накърняването е чрез завет или дарение и следва да се формира наследствена маса по чл. 31 ЗН, както и да се извърши преценка за размера на правата на наследника със запазена част, то определянето на стойността на наследствената маса и на стойността на запазената част е въпрос по съществото на спора по чл. 30, ал. 1 ЗН, а не част от предварителните въпроси, свързани с определяне на дължимата за производството държавна такса. Не се споделя тезата, че за вида на иска за възстановяване на запазена част от наследство следва да се изхожда от разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС – то има друг предмет, а именно установителния иск за нищожност на завещателно разпореждане /вид сделка/, за 1 чиято цена е приложима разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК.

Според другото становище, израз на което са определение № 60252 от 07.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1675/2021 г., II г.о., определение № 26 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 5019/2017 г., І г.о., определение № 336 от 25.06.2019 г. по ч. гр. д. № 3511/2018 г., ІІ г.о., по аргумент от т. Х г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е оценяем, тъй като с него се защитава имуществено право. Когато има за предмет вещни права върху недвижим имот, цената му се определя от данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска (чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК).

При така очертаното противоречие в практиката, за да се обезпечи постановяването на допустим краен съдебен акт, настоящият състав на районния съд намира, че компетентен да се произнесе по предявения иск по чл. 30 ЗН е Софийски градски съд със следните съображения:

Предметът на иска по чл. 30 ЗН подлежи на парична оценка по смисъла на чл.68 ГПК, тъй като чрез него по същество се оспорват извършени от наследодателя разпоредителни сделки. Поради това искът има облигационен, а не вещноправен характер, независимо от отражението, което уважаването му би имало върху правото на собственост.

Съответно цената на иска следва да се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК – от стойността на договора и съобразно претендирания размер на намалението, а когато предмет на спора са вещни права върху недвижим имот – по реда на т.2, въз основа на данъчната оценка на имота.

В случая данъчната оценка на дарени имот е 138 139,70 лв. /видно от писмото от Отдел „Общински прихпди – Средец на л. 36 от делото/. Атакуваното дарение с с предмет 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху имота, а размерът на запазената част от наследството по отношение на упражнилия правото наследник е 1/3 ид.ч. От тук съдът намира, че цената на предявения иск по чл. 30 ЗН е 30 697,71 лв., което обуславя извод, че родово компетентен е Софийски градски съд.

По така изложените съображения съдът намира, че следва да прекрати производството по настоящото дело, като го изпрати по подсъдност на Софийски градски съд на основание чл. 118, ал. 2, вр. с чл. 104, т. 4 ГПК.

Така мотивиран, Софийски район съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 118, ал. 2, вр. с чл. 104, т. 4 ГПК производството по гр.д.№ 37683/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав.

ИЗПРАЩА гр.д.№ 37683/2025 г. по описа на СРС на Софийски градски съд по компетентност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители по делото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2