Решение № 17 от 17.03.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Козлодуй, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Административно наказателно дело № 20241440200151 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. К. И. от гр.К., обл.В., ж.к.*, бл.*, ет.*, вх.*, ап.*, чрез процесуалния му представител адв.М. С. от АК - В., с която е обжалвал наказателно постановление №23-0288-000304/10.05.2023г. на Началника на РУ – Козлодуй, упълномощен със Заповед рег.№8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

С наказателно постановление №23-0288-000304/10.05.2023г. на Началника на РУ – Козлодуй, упълномощен със Заповед рег.№8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на М. К. И. от гр.К., обл.В., на основание чл.53 от ЗАНН, чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200.00 лева / двеста лева / за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, а именно, че управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление, като са наведени доводи за неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност.Прави се искане съдът да отмени наказателното постановление.

1

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят – С. И. Д. и свидетелия, присъствал при извършване и установяване на нарушенията – Д.

И. Й..На основани чл.281, ал.1, т.5 от НПК съдът прочете показанията на свидетелите И. В. В., В. Е. Ч. и К. И. П. дадени пред друг състав на съда в тяхната цялост.

От РУ на МВР – Козлодуй е постъпила административнонаказателната преписка, съдържаща следните писмени доказателства – АУАН №327/16.04.2023г.; НП №23-0288-000304/10.05.2023г., Заповед №8121з 1632/02.12.2021 на Министъра на вътрешните работи; докладна записка и протокол за предупреждение.

Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

С НП №22-0294-000395/19.04.2022г. на началник – сектор при РУ – Лом, издадено въз основа на АУАН №560270 от 12.04.2022г., на М. И. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, било наложено административно наказание „ Глоба „ в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение по на чл.174, ал.3 от ЗДвП.Горепосоченото наказателно постановление било връчено на жалбоподателя на 12.10.2022г. и влязло в сила на 27.10.2022г..От съдържанието на АУАН №560270 от 12.04.2022г. се установява, че СУМПС на водача е било иззето със съставянето му.

Актосъставителят С. И. Д. работел в РУ на МВР – Козлодуй на длъжност „ старши полицай „.На 16.04.2023г., заедно с колегите си от РУ – Козлодуй – св.Д. Й. и св.И. В., изпълнявали служебните си задължения на територията, обслужвана от РУ – Козлодуй, като около 17.30 часа извършвали обход на ул.” Х.Б. „ в гр.К., движейки се със служебния автомобил в посока от „ Б.П. „ към центъра на гр.К..До дом №** на ул.” Х.Б. „, полицейските служители се разминали с управлявания от жалбоподателя лек автомобил марка „ Мерцедес „, модел „ **** матик „, с рег.№******, собственост на „ **** „, ЕАД и „ **** „ ООД.По време на разминаването и тримата полицейски служители възприели жалбоподателя като водач на горепосоченото МПС, както и че същият е сам в него.Жалбоподателят бил познат на органите на реда, на които било известно, че същият е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред, поради което св.Д., който управлявал служебния 2 автомобил, веднага обърнал посоката на движение на последния и потеглил след управлявания от жалбоподателя автомобил, като подал светлинен и звуков сигнал с цел да го спре за проверка.Жалбоподателят обаче не спрял, а завил в първата пряка в дясно по посака на движението си, между ул.” М.К. „ и ул.” Х.Б. „.В този момент полицейските служители за секунди изгубили жалбоподателя от поглед, като също завили в горепосочената улица, където установили, че управляваният от жалбоподателя автомобил е спрял, като жалбоподателят се намирал извън него, до шофьорската врата, като затварял същата.До процесния автомобил и на разстояние от около 100 метра от него, нямало други лица.Органите на реда се представили и поискали от жалбоподателя документите му за управление и документите на автомобила за проверка.И. заявил, че не той е управлявал процесния автомобил, като относно лицето управлявало същия дал противоречиви обяснение, а именно заявил както, че същият е бил управляван от неговия баща, който тръгнал с друг човек и всеки момент трябвало да се върне, така и че автомобилът е управляван от негов братовчед на име И., който влязъл в една къща.Св.Д. направил справка чрез ОДЧ за това, дали жалбоподателя притежава СУМПС, от която било установено, че същият на 12.04.2022г. е бил лишен да управлява МПС по административен ред.За да извърши проба за употреба на алкохол и наркотични вещества на И., бил извикан и полицейският служител Н.Н..На място пристигнал и братовчеда на жалбоподателя заедно с детето си, който заявил, че не е управлявал процесния автомобил.

За така констатираното нарушение на ЗДвП, св.Д. съставил АУАН №327/16.04.2023г. против жалбоподателя при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, за това, че на 16.04.2023г., около 17.28 часа в гр.К., по улица „ Х.Б. „, пред дом №** е управлявал лек автомобил марка „ Мерцедес „, модел „ **** матик „, с рег.№******, собственост на „ **** „, ЕАД и „ **** „ ООД, като е лишен от това право по административен ред от дата 12.04.2022г. с акт.В АУАН изрично е отразено, че водачът е бил сам в МПС.АУАН бил съставен в присъствието на свидетел очевидец – И. В..Нарушението било квалифицирано като такова по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.След като се запознал със съдържанието на акта И. го подписал, като в графата за обяснения и възражения вписал, че не е карал той и има свидетели.

В законоустановения срок е издадено атакуваното наказателно постановление №23-0288-000304/10.05.2023г. на Началника на РУ – Козлодуй.

3

НП е било връчено на 26.06.2023г. лично на жалбоподателя.

След като анализира събраните доказателства и взе в предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

По делото се установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Също така жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е допустима, като съдът притежава материална и териториална компетентност за разглеждането й.

По приложението на материалния и процесуалния закон:

За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на страните.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при съставянето на АУАН са били допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават издаденото въз основа на АУАН НП, както и, че изнесеното в тях не отговаря на истината и не кореспондира с фактическата обстановка.

Видно от административнонаказателната приписка, АУАН е съставен от С. И. Д. – „ старши полицай „ при РУ - Козлодуй в присъствието на свидетеля очевидец на нарушението – И. В. В..Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не.Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението, актът се подписва от актосъставителя и свидетеля.В случай, че при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 задължава актът да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, които са свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административното нарушение, като това изрично следва да се отбелязва в акта.Съгласно чл.43, ал.1 ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност.Ролята на 4 свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.Още повече, че в конкретния случай сме изправени пред хипотезата на ал.1 на чл.40 ЗАНН.

В АУАН и НП е налице посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, както и описание на същото, като фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и НП са идентични.

Деянието, извършено от жалбоподателя, представлява административно нарушение и правилно е квалифицирано от административно наказващия орган като нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП гласи, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4, или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на посочената в АУАН и НП дата, жалбоподателят е извършил нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

Деянието, извършено от жалбоподателя представлява административно нарушение и правилно е квалифицирано от административно наказващия орган като нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.Това е така, тъй като в чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидена административно – наказателната отговорност за водач, който управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, а според чл.150А, ал.1 от ЗДвП, както бе посочено и по – горе, участващите в движението по пътищата ППС, трябва да се управляват от правоспособни водачи, които да не са лишени от право да управляват МПС по съдебен или административен ред.Нормата на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП не съдържа правило за поведение, а е санкционна такава, поради което не може да се стигне до прякото й нарушаване от страна на жалбоподателя.

Съдът намира за безспорно установено, че към процесната дата – 16.04.2023г. жалбоподателят И. е бил лишен от право да управлява МПС по 5 административен ред.Това обстоятелство се установява от събраните по делото доказателства, а именно, че с НП №22-0294-000395/19.04.2022г. на началник – сектор при РУ – Лом, издадено въз основа на АУАН №560270 от 12.04.2022г., с което е иззето СУМПС, на М. И. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, било наложено административно наказание „ Глоба „ в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение по на чл.174, ал.3 от ЗДвП, което НП е влязло в сила на 27.10.2022г..Считано от датата на фактическото отнемане на СУМПС на жалбоподателя – 12.04.2022г. до датата на процесното нарушение – 16.04.2023г., наложеното с горепосоченото НП наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца не е било изтекло.Същото изтичало на 12.04.2024г..

Също така съдът намира, че в АУАН и в НП е описано достатъчно конкретно и ясно извършеното противоправно деяние от обективна страна, механизмът на осъществяването му, времето и мястото на извършването му, неговото авторство и датата на лишаване от правоспособност по административен ред.

Съдът счита, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя И. е доказано със събраните по делото доказателства.На първо място съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.В конкретния случай съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се опроверга по никакъв начин изложеното в АУАН, актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.Извършените от страна на жалбоподателя на описаните в АУАН и НП нарушения, са доказани по един несъмнен и категоричен начин, а дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация е правилна и прецизна.Фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване, като тежестта на доказване е на АНО.Ангажираните писмени и гласни доказателства по делото, установяват по безспорен начин факта на осъществяване на описаното нарушение, времето и мястото на извършването му, както и неговото авторство.