Определение № 2201 от 10.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2201 гр. София, 10.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е. А.К. като разгледа докладваното от Е. А.К. Частно наказателно дело № 20241110207724 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

С Постановление от 10.05.2024г. на прокурор при СРП (изведено през регистратурата на дата 13.05.2024г), на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ****2022г., по описа на 06 РУСДВР, пр.пр. № *****/2022г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.

323, ал. 1 НК.

Срещу Постановлението на СРП е постъпила жалба от И. Г. Г., в която са наведени доводи за незаконосъобразност на постановлението и се моли делото да бъде върнато на СРП за продължаване на досъдебното производство.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа подадената жалба и взе предвид материалите по делото, прие следното:

СРС счита, че така подадената жалба се явява процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице, което няма процесуално легитимация да обжалва Постановлението за прекратяване.

Съобразно нормата на чл. 243, ал. 4 НПК - постановлението за прекратяване на наказателното производство може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, респективно от ощетеното юридическо лице.

Процесуалното качество на „пострадал”, е предвидено от законодателя в нормата на чл. 74 НПК, съгласно която „Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението“.

Явно е, че акцентът, поставен от законодателя за възникване на процесуалната фигура на пострадал, е наличието на вреди от престъплението, т.е. съставомерни такива, а не каквито и да било вредни последици, явяващи се последица от самото деяние. Ето защо, преценката на съда дали е възникнала надлежна процесуална правоспособност за определено лице, е винаги конкретна. За да се приеме, че от престъплението обективно може 1 да има пострадал, следва да е налице положителен извод за наличието на съставомерни общественоопасни последици или алтернативно - обектът на престъпното посегателство да е свързан с правната сфера на определен правен субект.

В настоящия случай наказателното производство е започнало и се води за това, че: на 15.05.2022г. в гр. София, ул. „Малобучински път“ № 47, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от другиго – И. Г. Г., предполагаемо право, като са задържани вещи и случаят е немаловажен -престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

СРС в този си състав, счита, че при така воденото наказателно производство за престъпление чл. 323, ал. 1 НК липсва възможност за възникване фигурата на пострадал или ощетено юридическо лице.

Изводи в тази насока съдът направи на база логическото и систематично тълкуване на посочената като нарушена норма на наказателния закон.

Разпоредбата на чл. 323, ал. 1 НК е ситуирана в Глава Десета - "Престъпления против реда и общественото спокойствие" и кръгът от обществени отношения, които се засягат с осъществяването му, респективно се защитават от закона, касае функционирането и безпрепятственото развитие на реда и управлението, а не тези, свързани с личността или собствеността на отделни физически и/или юридически лица. В случая, укоримо се явява самоволното осъществяване на право, а не това, че с него може да се засегне чужда лична правна сфера или се засяга такава.

В тази насока не може да бъде отмината и формулировката на самия престъпен състав, съгласно която - осъщественото право може да е действително за дееца, в който случай деянието на практика не засяга чужда правна сфера, но то и тогава е престъпно, защото правото е било осъществено не по предвидения ред, а самоволно.

Самоволното осъществяване на предполагаемото право също не предпоставя еднозначен извод за нарушена от страна на дееца чужда правна сфера заради реалната възможност същото да принадлежи на дееца. Чие е предполагаемото право се решава по гражданско правен ред, а не в рамките на наказателния процес дори в хипотезата на осъществено деяние по чл. 323, ал. 1 НК. Ето защо, и в този случай (на осъществяване на предполагаемо право) не може да се приеме причиняването на вреди от престъплението по чл. 323 НК.

Отделно от горното, визираното престъпление, за което се води настоящото наказателно производство, с оглед формулировката на нормата, има характер на формално такова. Това е така, тъй като в същото не се предвижда като съставомерен общественоопасен резултат причиняването на вреди, с което да се засяга правната сфера на конкретни лица.

Престъплението по чл. 323, ал. 1 НК изключва възможността за претърпяване на неимуществени вреди като пряка последица от деянието, защото същото не е насочено срещу личността на правния субект. Имуществените вреди от своя страна с оглед нормата на чл. 74, ал. 1 НК също трябва да са в пряка причинно-следствена връзка с престъплението и да са реално настъпили. В наказателния процес не може да се решава възникналия между 2 субектите имущественоправен спор, засягащ въпроса - на кого принадлежи правото, респективно - на кого са причинени вреди. Това е така, именно поради факта, че чрез нормата на чл. 323, ал. 1 НК наказателният закон брани единствено обществените отношения, накърнени чрез самоволното осъществяване на действителното или предполагаемото право, укорявайки нарушаването на законоустановения ред, а не самото право – предмет на спор между отделните правни субекти.

Именно поради това при престъплението по чл. 323, ал. 1 НК е налице пречка за възникването на процесуална правоспособност на жалбоподателя като пострадало лице по смисъла на закона, което от своя страна води до невъзможност да бъде реализиран съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора въз основа на така депозираната жалба.

С оглед на това, жалбата следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

За жалбоподателя остава открита възможността да обжалва постановлението на прокурора пред по-горния прокурор (в рамките на вътрешноинституционалния контрол).

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. Г. Г. ЕГН ********** срещу Постановление от 10.05.2024г. на прокурор при СРП (изведено през регистратурата на дата 13.05.2024г), с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ****2022г., по описа на 06 РУСДВР, пр.пр. № *****/2022г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.

323, ал. 1 НК.

ПРЕКРАТЯВА производството по НЧД № 7724/2024г., по описа на СРС, НО, 114 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО съобщението. подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от

Препис от определението да се изпрати на СРП и на И. Г. Г. на адреса, посочен в жалбата.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3