Решение № 3137 от 06.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3137 гр. Пловдив, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330110132 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против А. К. Т., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 18.12.2018 г. – 07.02.2022 г. има задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 1123,51 лв. за собствен обект, находящ се в .... За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 134,08 лева за периода 28.02.2019 г. – 31.01.2022 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ...., а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно първоначално по реда на чл. 26, ал.2 ОУ, поради неизправност на СТИ, а след монтиране на годен водомер – по реални показания.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1981/17.03.2022 г. по ч.гр.д. № 3687/22 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил установителни искове. Моли се за уважаването им. Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва исковете по основание и размер, в т.ч. – качеството на потребител; релевира възражение за изтекла погасителна давност; ищецът не поканил 1 длъжника да плати доброволно; писмените документи не съдържали подпис на ответника, като записванията в тях се оспорват. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Връчена е редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № ...../, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се ......, както и, че през този период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми. Предвид възражението за изтекла погасителна давност, да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, както и възражението за давност, а при доказване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за частично основателни по следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда 2 за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.

Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква, нито самостоятелното предоставяне на ОУ на всеки отделен потребител.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

Правото на собственост за ответника на процесния имот се установява от приетата по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ, УН, справката от вписване в АВ – Пловдив, респ. в своето изявление в УС представителят на страната не оспорва установяването на този факт в производството. Ответникът фигурира в базата данни на ищцовото дружество като потребител с № .. Ето защо се доказва по категоричен начин качеството „потребител”, според норм. уредба, като ответникът е материалноправно пасивно легитимиран да отговаря за натрупаните задължения за плащане на потребената и отведена вода, която услуга е ползвал в имота.

За пълнота и относно доводите в УС на особения представител - без значение за изхода на спора е, че имотът е съсобствен /няколко наследници/. В отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е открита партидата, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който /при липсата на други договорености/ ответникът би могъл да иска от другите съсобственици припадащата му се част от разходите за общата вещ /постановките в ТР 2/2017 на ОСГК ВКС не намират приложение, т.к. касаят потребители на ТЕ и конкретно тълкуване на норми от Закона за енергетиката, който не е относим в настоящото производство/. С оглед изложеното и док. ответникът има качеството на клиент на ищцовото дружество, дължи плащане на предоставените услуги.

Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на “ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че за част от периода са начислявани служебни количества – по 10 куб. на месец, след което са 3 извършвани вписвани на реални отчети. Налице са неколкократни покани за доброволно плащане, както и връчени известия за нередовен водомер и протоколи за отказан достъп до имота в периода на служебно начисляване.

Не могат да бъдат споделени възраженията, че месечните количества не са определени надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода.

Необходимите данни се съдържат в представените карнети, като макар същите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява, че потребителят е отказвал да осигури достъп до имота за отчет, а така също и, че при направена проверка е установена негодност на измервателния уред. Известието за нередовен водомер е получено лично от представител на потребителя в имота /другия наследник – с./. В карнетите е посочено за коя година се отнасят данните при първия отчет, след което са посочени дати и месеци на проверките. Правени са ежемесечни посещения, а карнетите са редовно водени.

Отделно, вещото лице по приетата ССЕ, която също се кредитира като компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното количество за процесния период е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на консумираните услуги, т.к. е имало реално ползване на доставената и отведена вода.

В действащите ОУ на дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ027/09.06.2006 г. се съдържа изрично задължение на потребителите да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да уведомява потребителя за този му ангажимент. След като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на едно от най – необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна, съотв. да бъде отвеждана канална вода/, потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени.

Следва да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба №4, потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери също са негово задължение.

Горното не е изпълнено, въпреки нормативните изисквания и реалното потребление на вода. Според разпоредбите на чл. 23, ал.5, т.1, пр.2 от действащите през периода ОУ, месечното количество изразходвана питейна вода се начислява в размер на по 5 куб.м. на обитател за нетоплофицирани жилища, като съгласно чл.23, ал.7, определените количества се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател.

Видно от карнетите, сл. начислявания са правени по 10 куб. на месец /без завишаване/. Следователно, въпреки неизпълнение на едно от основните му задължения да постави работещ водомер, потребителят е бил поставен в поблагоприятно положение, т.к. отговорността му не е била съответна. За исковия период, дори и при служебно начисляване по тарифа, са дължими суми от порядъка на 17 лв. - 22 лева месечно /сп. издадените фактури и отразеното в тях/, след което са вписвани данни от реални отчети за сходни суми, които в никакъв случай не могат да се приемат за прекомерни, завишени или невъзможни, предвид ежедневните дейности, свързани с ползването на вода и нейната цена.

С оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били налице 4 предпоставките за прилагане на клаузите на чл.23, ал.5 и ал.7 от Общите условия на ищцовото дружество при определяне на задълженията на ответника за част от процесния период. Имало е реална консумация на вода /в разрез с възраженията в ОИМ/, която не е отчитана по показания за част от периода, поради бездействие на самия потребител. Въпреки че е бил уведомен за неизправността на водомера, същият не е бил подменен своевременно, поради което и за част от периода е било налице служебно начисляване по тарифа, както се посочи на суми за потребление в горните рамки. Същият дължи плащане, като начислените количества са в негов интерес.