Решение № 1978 от 25.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1978 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20251100114132 по описа за 2025 година

Страни в производството са ищецът В. И. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.

София, ул. ********, и ответникът Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ с ЕИК 121265177, гр. София, ул. Света София №7, ет.5, на основание чл. 432 КЗ, да плати на

Образувано е по искова молба, подадена от В. И. П., чрез адв. Д. с пълномощно, срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

- 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 14.03.2023 г. в гр. София, , ведно със законната лихва от 19.04.2023 г. до окончателно заплащане на сумата,

- 4789,07 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.03.2023 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 19.04.2023 г. до окончателно заплащане на сумата.

Ищцата твърди, че на 14.03.2023 г., около 09:48 часа в гр. София е настъпил пътен инцидент, в който като пътник в автобус на масовия градски транспорт, е пострадала. Сочи, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол № К - 142, в който са описани причините за настъпване на процесното ПТП, а именно: "на 14.03.2023 г. автобус "Шкода Соларис" с рег. № ******** с № 5, управляван от В.В.Г., движейки се по бул. "Андрей Сахаров" с просока от ул. "Проф. Марков Семов" към ул. "Свети Киприян", при рязко задействане на спирачната уредба на управлявания от него автбоус, става причина ищцата да падне в салона 1 на автобуса и да получи телесни повреди. Непосредствено след инцидента, ищцата е откарана до УМБАЛ "Света Анна" АД - София, където й е поставена диагноза. Съгласно диагнозата ищцата получила фрактура коли феморис синистри; S72 счупване на бедрената шийка закрито и фрактура на лява китка. Уточнява, че счупването на дясното бедро на ищцата провокирало извършването на интервенция по КП: 216 - тотална смяна на тазобедрена става. За посочените травматични увреждания ищцата трябвало да ползва медицински изделия на стойност 4560 лева.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

От събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението към съдебноавтотехническата експертиза се установява, че на 14.03.2023 г. около 09:48 ч. в гр. София е настъпило произшествие с участието на тролейбус „Шкода Соларис“, рег. № ********, и пътничката В. И. П.. Тролейбусът се е движил по бул. „Андрей Сахаров“ в посока от бул.

„Проф. Марко Семов“ към ул. „Св. Киприян“. В района на кръстовището с бул. „Андрей Ляпчев“, след потегляне от светофар, водачът е задействал аварийната спирачна уредба с цел предотвратяване на удар с друго движещо се неизвестно моторно превозно средство, предприело маневра завой наляво пред тролейбуса.

В резултат на рязкото спиране в салона на превозното средство пътничката, която непосредствено преди това е предприела ставане от седалката си, е загубила равновесие и е паднала в средната част на салона по посока на движението на тролейбуса. От приложените видеокадри се установява, че потеглянето от светофара е осъществено в 09:47:21 ч., ставането на пътничката от седалката – в 09:47:22 ч., задействането на спирачната уредба – в 09:47:24 ч., а окончателното спиране на тролейбуса – в 09:47:29 ч., като фазите на падането са проследени в интервала 09:47:25–09:47:30 ч.

От техническа гледна точка непосредствените причини за падането на пътничката се свеждат до съвкупност от фактори: маневрата на неизвестното МПС, наложила аварийно спиране; задействането на спирачната система на тролейбуса; и поведението на самата пътничка, която по време на движение е предприела ставане от седалката. Водачът на тролейбуса е задействал аварийната спирачна уредба с цел избягване на пътен инцидент с друго движещото се МПС.

По отношение на положението на ищцата към момента на инцидента експертизата установява, че непосредствено преди задействането на спирачната уредба тя е предприела ставане от седалката, на която е седяла. От гледна точка на механиката на движението при рязко спиране върху пътника действа инерционна сила по посока на движението на превозното средство. При липса на устойчиво положение или достатъчно стабилен захват върху предвидените опори, тази сила води до загуба на равновесие и придвижване на тялото напред. В експертизата е посочено, че за преценка дали пътничката би паднала при държане за предвидените захвати е необходимо да се отчитат редица индивидуални параметри, включително разположение и наклон на тялото, посока на обръщане, момент на захващане и сила на захвата, поради което не може да се направи категоричен извод единствено въз 2 основа на скоростта на превозното средство.

От разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, се установява, че в момента на започване на изправянето си ищцата обективно не е имала възможност да се хване за стабилна опора. Посочено е, че непосредствено след самото изправяне водачът е задействал спирачната уредба, в резултат на което върху тялото са въздействали инерционни сили с посока напред и нагоре, довели до залитане и последващо политане напред. Вещото лице сочи, че единствената хипотетична възможност за предотвратяване на падането би била ищцата да се задържи назад за облегалката на седалката, от която е ставала, като самото изправяне по време на движение е свързано с преместване на центъра на тежестта напред.

Вещото лице е посочило, че ако спирачната уредба не е била задействана, не би настъпило политане напред в установената степен. Според него само отнемане на крака от педала на управление не би могло да създаде инерционни сили от порядъка на 0.4 - 0.5, които да доведат до подобно преместване на тялото, докато при задействане на спирачната система спирачното закъснение достига стойности от порядъка на 6-7, като усилието в този случай е приблизително четири пъти по-голямо. Посочено е още, че скоростта на превозното средство към момента е била приблизително 10 -15 км/ч, като само по видеозаписа не може категорично да се определи дали задействането на спирачната система е било аварийно, но от механиката на въздействието върху тялото следва, че настъпилото преместване напред е обусловено от задействане на спирачките, а не единствено от отнемане на педала.

В обобщение автотехническата експертиза приема, че процесното произшествие е настъпило при задействане на аварийно спиране от водача на тролейбуса с цел предотвратяване на сблъсък с неизвестно МПС, предприело маневра завой наляво пред него, като падането на пътничката е настъпило в резултат на инерционното въздействие при спирането, съчетано с факта, че същата е била в процес на ставане от седалката по време на движение на превозното средство.

От заключението към съдебно-медицинската експертиза се установява, че на 14.03.2023 г. около 09.48 ч. в гр. София ищцата В. И. П., на 75 години към датата на инцидента, при рязко спиране на тролейбус е паднала назад по гръб и е получила травматични увреждания. В резултат на падането са настъпили фрактура коли феморис синистра и фрактура радии синистри дисталис интраартикуларис. Пострадалата е приета по спешност в УМБАЛ „Св.

Анна“ – София, където след предоперативна подготовка е извършена оперативна интервенция, изразяваща се в ендопротезиране на лявата тазобедрена става.

След изписването ищцата е провеждала възстановяване, като в продължение на около два месеца се е придвижвала с проходилка. Общият възстановителен период след смяната на лявата тазобедрена става е продължил приблизително шест месеца, като към момента на изготвяне на експертизата се приема, че ищцата е възстановена от получените при инцидента травми. При прегледа е установен оперативен белег по външната повърхност на лявата тазобедрена става.

На 29.11.2023 г. ищцата е приета в болнично заведение с диагноза синдром на карпалния 3 канал на лявата ръка, представляващ компресия на n. medianus, проявяваща се с изтръпване на първи, втори и трети пръст на лявата ръка. На същата дата е извършена оперативна интервенция за освобождаване на карпалния тунел. Вещото лице приема, че този синдром е в причинно-следствена връзка с вътреставното счупване на радиуса на лявата длан, получено при инцидента, като вследствие на фрактурата и възрастта на пострадалата е настъпила компресия на срединния нерв, наложила оперативно лечение.

Ищцата е претърпяла болки и страдания за период около шест месеца, като през първите два месеца интензитетът им е бил по-изразен. Била е подложена на две оперативни интервенции – смяна на лявата тазобедрена става и оперативно освобождаване на карпалния тунел на лявата ръка.

Налице са трайни последици за здравословното състояние на ищцата, изразяващи се в необходимост от смяна на лявата тазобедрена става, като последиците се характеризират с по-лесна умора на мускулатурата около ставата при продължително натоварване. Тези изменения са с постоянен характер. Установени са и трайни белези – в областта на външната част на лявата тазобедрена става с дължина 12 см и в областта на лявата длан с дължина 5 см.

Вещото лице е посочило, че извършените разходи в общ размер на 4 789.07 лева са в причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент и са били необходими с оглед лечението и възстановяването на ищцата.

От показанията на свидетеля В.Г.В. се установява, че през 2023 г. е работил като водач в „Столичен електротранспорт“ ЕАД и е управлявал тролейбус по линия № 5 с маршрут от кв.

Надежда до ж.к. Младост 2. Свидетелят заявява, че инцидентът е настъпил в часовия диапазон около 10 -11 ч., в района на ж.к. Младост 1, при преминаване през кръстовище със светофарна уредба.

По негови данни в превозното средство са се намирали двама пътници - възрастна жена, седяща срещу третата врата, и мъж, който впоследствие е седнал на седалка до втората врата. След потегляне от светофара при подаден зелен сигнал, срещу тролейбуса се е движел лек автомобил, описан като червен, който е предприел маневра завой наляво пред тролейбуса на разстояние приблизително 10 метра или по-малко от предната му част.

Свидетелят сочи, че се е движил със скорост около 15 -20 км/ч и е реагирал, като е отнел крака си от педала, без да задейства спирачната уредба, с цел избягване на сблъсък. Посочва, че ако не е предприел това действие, е съществувала възможност за удар, след което другият автомобил е продължил в посока кв. Дървеница.

Свидетелят заявява, че в момента на тази маневра е чул шум от падане в салона и е установил, че пътничката е паднала в средната част на тролейбуса. При възприемането тя е била на пода, с крака насочени назад към тролейбуса и глава към предната част. Той е спрял превозното средство и е оказал помощ да се изправи и да седне. Предложил е да бъде повикана линейка или органите на реда, но по негови твърдения жената е отказала, заявявайки, че не желае да се търси медицинска помощ или КАТ. Свидетелят посочва, че е 4 помогнал да остане седнала до крайната спирка, където отново е предложил да бъде повикан лекар. Сочи, че на крайната спирка е пристигнала друга жена, която е поела грижата за пострадалата и е съдействала да слезе от тролейбуса.

Свидетелят заявява, че инцидентът е настъпил на спирката на ж.к. Младост 1, като по негово възприятие пътничката е могла да се спъне, но не сочи конкретен механизъм на падането.

Потвърждава, че е спрял превозното средство в района на кръстовището след възприемане на падането и че е отворил първата врата за слизане на пътниците. Посочва още, че е бил наясно със задължението за уведомяване на компетентните органи, но след отказа на пострадалата и напускането с придружител не е предприел такива действия.