Решение № 11006 от 05.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11006 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: *********

********* КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ********* Гражданско дело №

20241110164461 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал.

1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Министерството на отбраната на Република България да заплати на „***“ ООД сумата от 1493.71 евро (равностойност в евро на исковата сума от 2921.44 лева), представляваща възнаграждение за извършено от последното в периода м. юли 2024г.- м. август 2024г. сервизно обслужване на 13 броя леки автомобили, предмет на договор № УД-03-23/12.09.2018г., сключен между страните в резултат от проведена от Министерството обществена поръчка, за която сума на 06.08.2024г. били издадени 9 броя фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 30.10.2024г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 29.96 евро (равностойност в евро на исковата сума от 58.60 лева), представляваща обезщетение за забава върху това възнаграждение за периода от 06.09.2024г. до 28.10.2024г.

Ищецът твърди, че в резултат от проведена от ответника обществена поръчка страните сключили договор № УД-03-23/12.09.2018г., по силата на който доставил на Министерството на отбраната 13 броя леки автомобили, като се задължил съобразно условията на договора и сертификата за гаранция на автомобилите, а и съобразно предложението си за участие в обществената поръчка, да извършва в сервизите си безплатно гаранционно обслужване на автомобилите, което обхващало случаи на недостатъци на МПС, преждевременни износвания, производствени дефекти или отклонения, но не и текущата техническа поддръжка на автомобилите. Последната според ищеца съобразно цитираните от него клаузи на договора, макар и да била негов предмет, не следвало да се счита включена в обхвата на безплатното гаранционно обслужване, поради което поддържа, че му се следва възнаграждение за извършено от него в периода м. юли- м. август 2024г. сервизно обслужване на автомобилите, изразяващо се в смяна на масла, филтри, предпазители, уплътнение пробка картер, електрически крушки, консумативи, чиято обща стойност възлизала на сумата 2921.44 лева, за която сума на 06.08.2024г. издал 9 фактури. С оглед на това и доколкото ответникът не изпълнил паричните си задължения по тези фактури в срок съобразно посочения в тях падеж, ищецът претендира и обезщетение за забава, както и разноските за настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

1

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове като недопустими, а придадената им от ищеца правна квалификация- като неправилна, поддържайки в тази връзка, че от съдържанието на процесния договор не следвало задължение за заплащане на разходи за сервизно обслужване, отделно от общата цена, уговорена по договора. Независимо от това, исковете се оспорват и като неоснователни, като ответникът поддържа, че след като съгласно съдържанието на договора негов предмет било както отстраняването на възникнали в гаранционния срок повреди, така и текущото сервизно обслужване и след като съгласно чл. 5 от писменото съглашение уговорената в него цена е крайна, остава непроменена и включва всички разходи и възнаграждения, вкл. за извършване на гаранционна поддръжка в срока на гаранцията (за труд, резервни части и консумативи), а и доколкото тази цена била реално заплатена, не съществувало основание за отделно заплащане на извършената от ищеца през исковия период смяна на масла, филтри, предпазители, уплътнение пробка картер, електрически крушки, консумативи. Излага в тази връзка и подробни съображения, поради които счита, че в случая редовното сервизно обслужване на автомобилите е предмет на договора, въпреки че това не следвало от сертификата за гаранция- приложение към него, на който ищецът се позовавал. Подчертава, че в договорното съдържание било проведено разграничение между гаранционната поддръжка и техническото обслужване на автомобилите, от една страна, и отстраняването на гаранционни дефекти по тях, от друга, като и двете групи дейности били предмет на същия, за който уговорената окончателна цена била изцяло заплатена. Освен това, в Програмата за поддръжка на автомобила- част от сертификата за гаранция, били описани конкретните дейности, които се включват в техническото (сервизното) обслужване на автомобилите, а това били дейностите по смяна на филтри и масло, каквито именно бил осъществил ищецът в случая. Поддържа, освен това, че недопустимо в случая е да се заплаща отделна цена за извършените от изпълнителя дейности, тъй като договорът бил сключен като част от процедурата по обществена поръчка, а съгласно нормата на чл. 112, ал.

2 ЗОП договорът следвало да съответства на проекта за такъв, допълнен с всички предложения от офертата на участника, избран за изпълнител, а в ценовото предложение на „***“ ООД не се съдържали единична цена или отделна цена за сервизна поддръжка на автомобилите. При тези съображения счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени, като претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място следва да се изясни- така, както това е сторено в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, че доводите на ответника, с които обосновава оспорването на претенциите като недопустими, доколкото се основават на съдържанието на процесното съглашение, имат отношение към основателността на исковете, а не към тяхната допустимост. Същевременно, правната квалификация на исковете се дължи от съда въз основа на фактическите твърдения в исковата молба, поради което ирелевантно е дали и под коя правна норма сам ищецът е субсумирал твърденията си.

По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК осъществяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуването между страните по делото на договор за доставка на сочените в исковата молба автомобили, имащ за предмет и тяхното сервизно обслужване; 2/ реално изпълнение от страна на ищеца като доставчик и изпълнител по договора да достави в полза на ответника уговорените автомобили, както и да осъществи сервизното обслужване на същите, в частност през исковия период- м. юли 2024г.- м. август 2024г.; 3/ размера на възнаграждението за извършената услуга; 4/ настъпването на падежа на задължението на ответника да заплати извършената дейност по поддръжката на МПС; 5/ 2 размер на вредата от неточно в темпорално отношение изпълнение на процесното задължение, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода на забавата.

Между страните не са спорни, поради което и с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че между страните съществува договорно правоотношение по сключен помежду им договор № УД-0323/12.09.2018г. със соченото от ищеца съдържание, както и че в изпълнение на задълженията си по договора в периода м. юли- м. август 2024г. ищецът е извършил сервизно обслужване на автомобилите, предмет на договора, за стойността на което е издал и предоставил на ответника процесните фактури.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези правнорелевантни обстоятелства се установяват въз основа на неоспорената от страните доказателствена съвкупност, а именно: договор № УД-03-23/12.09.2018г., сключен между страните, фактури с номера, както следва: 2000555700, **********, 2000555703, 2000555705, 2000555706, 2000555707, 2000555708, 2000555710, 2000555712, всички издадени на 06.08.2024г., в които са посочени конкретно извършените от ищеца през процесния период като изпълнител по договора дейности, вложените при тях труд и материали, обемът и стойността на същите, както и падежът на паричните задължения на възложителя, който е идентичен за всички задължения, включен в коментираните счетоводни документи, а именно: 05.09.2024г.

Спорният по делото въпрос се свежда до това дали извършеното от ищеца сервизно обслужване в изпълнение на сключения между страните договор подлежи на самостоятелно заплащане, отделно от заплатената от ответника като възложител цена по договора, уговорена в чл. 4 от писменото съглашение, което предполага съдът да извърши тълкуване на действителната воля на страните, която същите са обективирали в писменото съглашение, като спази правилата, предвидени в нормата на чл. 20 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, А съгласно последователната и безпротиворечива практика на касационната инстанция по приложението на цитираната норма, вкл. формираната в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 502/26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ІV ГО, решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ІV ГО, решение № 504/26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV ГО, решение № 220/31.07.2014 г. по гр. д. № 6126/2013 г. на ІV ГО, решение № 134/25.06.2014 г. по гр. д. № 6886/2013 г. на ІІІ ГО, решение № 430/20.01.2015 г. по гр. д. № 1673/2014 г. на ІV ГО и др., „при спор относно точния смисъл на договорни клаузи съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, характеристиките на предмета на договора, както и други обстоятелства, които са от значение за установяване действителната воля на договарящите. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението, доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл, преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договорът, както и поведението на страните преди и след сключването му. Тълкуването цели запазване на цялото действие на договора- така, както в действителност е желано от страните, независимо от съдържащите се в него непрецизни, неточни и дори неправилни формулировки.“

3

Съгласно чл. 1 от процесния договор възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши доставка на 13 броя нови и неупотребявани леки автомобили с нормална проходимост, марка „Рено“, модел „Талисман“ съгласно техническото и ценово предложение на изпълнителя- неразделна част от договора, и в съответствие с изискванията на договора, като изрично е предвидено, че предметът на договора включва и гаранционното (сервизно) обслужване на МПС, но не и задължение на изпълнителя да регистрира МПС в КАТ от името на възложителя. Във връзка с последното в чл. 3 от договора е предвидено задължение на изпълнителя да осигурява гаранционно обслужване на доставените МПС в рамките на гаранционния срок по чл. 7, ал. 2, както и 24- часова възможност за техническа и пътна помощ в периода на гаранционния срок, като съгласно чл. 7, ал. 2 гаранционният срок е 7 години или 200 000 км- което настъпи първо, считано от датата на подписване на приемопредавателен протокол за доставка на автомобилите.

Така установеният в цитираните договорни клаузи предмет на съглашението е доуточнен и конкретизиран с уговорките на чл. 12 и чл. 13 от договора, предвиждащи конкретни задължения на ищеца като изпълнител по правоотношението. Съгласно чл. 12 изпълнителят се задължава да извършва текуща поддръжка и сервизно обслужване на МПС в рамките на гаранционния срок, като издаде и попълва сервизна книжка при условията и сроковете на договора, съответно при условията на гаранцията. Следователно, действително, както твърди ответникът, в предмета на договора е включена и текущата поддръжка, т. нар. сервизно обслужване на доставените автомобили, което обстоятелство не е и оспорено от името на ищеца. В чл. 13 от договора е предвидено, че изпълнителят се задължава да отстранява за своя сметка и в договорените срокове всички несъответствия на доставените МПС, проявени и/или открити в рамките на гаранционния срок, констатирани и предявени по реда на договора и съгласно гаранционните условия, като изпълнителят е задължен при тези дейности да влага само оригинални нови и неупотребявани резервни части, материали и консумативи. Последното задължение е приповторено и в чл. 26, ал. 2 от договора, съгласно който в рамките на гаранционния срок изпълнителят отстранява със свои сили и средства всички несъответствия на МПС, в това число повреди, съответно подмяна на дефектирали части и/или компоненти с нови и неупотребявани съгласно гаранционните условия и техническото предложение на изпълнителя. Следва да бъде съобразено обстоятелството, че клаузата в последния смисъл се съдържа в раздел VI от договора„Гаранционна отговорност и гаранционно обслужване“, поради което следва да се приеме, че в случая в понятието гаранционно обслужване страните са включили дейностите, които изпълнителят следва да извърши по отношение на МПС във връзка с проявени по тях недостатъци, несъответствия- така, както това е посочено изрично и чл. 26, ал. 2, а, както бе изяснено, и в чл. 13 от съглашението, но не и дейностите по текущо, периодично сервизно обслужване, които не са посочени в раздела от договора, касаещ ангажирането на гаранционната отговорност на изпълнителя, респ. извършваното от него гаранционно обслужване. Това разграничение на двата типа дейности- по гаранционно обслужване, насочено към отстраняване на възникнали в гаранционния срок по чл. 7, ал. 2 недостатъци по вещите, респ. по текущата им техническа поддръжка, следва и от обособяването на задълженията на изпълнителя във връзка с тях в две самостоятелни клаузи- съответно чл. 12 и чл. 13 от договора, като изрично единствено по отношение на задължението за гаранционна поддръжка е предвидено, че се извършва за сметка на изпълнителя, което обуславя извод, че след като това не е изрично предвидено и в клаузата на чл. 12, текущото сервизно обслужване не е за сметка на изпълнителя. Това е така, тъй като от съдържанието на уговорката на чл. 13 следва, че в случаите, когато дадена дейност е за сметка на изпълнителя, страните са предвидили това изрично в съответна клауза.