Присъда № 23 от 08.03.2022, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 23 по НОХД № 185/2022г. по описа на РС Бургас, обявена в публично съдебно заседание, след подписване с КЕП, на 08.03.2022г.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу М. Р. АЛ., ЕГН ********** за това, че на 26.12.2021г. в 09.55 ч. в гр.Созопол, по *** в посока ул. „***“, управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1,32 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7410+“ с фабричен № ARRM 0454, след като е осъден с влязло на 31.10.2017г. Споразумение № 543/31.10.2017г. по НОХД № 4942/2017г. на РС-Варна - престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал.1 от НК.

В разпоредително заседание подсъдимият М. Р. АЛ. и неговият защитник адв. К. направиха искане производство по делото да протече по общия ред, за което съдът насрочи заседание за разглеждане на делото по общия ред и за което бяха призовани и свидетелите, посочени в приложението към обвинителния акт. В насроченото съдебно заседание защитникът на подсъдимия и подсъдимият направиха искане производството да протече по реда на Глава 27 НПК като подсъдимият заяви, че не оспорва обстоятелствата изложени в обвинителния акт и направи самопризнания. Съдът, като взе предвид, че не е даден ход на съдебно следствие и че съгласно разпоредбата на чл. 370, ал. 2 НПК не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, когато са налице условията Глава 27, постанови предварително изслушване в отсъствие на свидетелите.

Подсъдимият и неговият защитник направиха искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и по-конкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка в обвинителния акт като се спира единствено на наказанието и счита, че същото следва да се определи в предвидения от закона минимум от една година лишаване от свобода като се намали с една трета до осем месеца лишаване от свобода, както и да се наложи глоба в размер на 500 лева.

Защитникът на подсъдимия – адв. К. счита, че подсъдимият изцяло признава вината си, съдействал е на разследването и осъзнава общественоопасния характер на деянието си, но че правното му положение се утежнява от предходно наложени наказания по осъждания за извършени престъпления. Намира, че при прилагане на по-благоприятния закон следва да се приеме, че подсъдимият е реабилитиран за първото от двете осъждания по чл. 88а НК и след това да се приеме, че е реабилитиран по право за второто осъждане по чл. 86 НК, което счита, че е в интерес на подсъдимия и за него е по-благоприятно.

Подсъдимият А. се признава за виновен и се присъединява към казаното от защитника си.

В последната си дума не иска да е в затвора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

1

От фактическа страна:

Подсъдимият М. Р. АЛ. – ЕГН **********, роден на ***г. в гр. ***, българин, български гражданин, с адрес: с. ***а, ********* „***, осъждан, както следва:

1. С Присъда № 142/03.12.2008г. по НОХД № 430/2008г. на РС *** в сила от 19.12.2008г. за престъпление извършено на 22.02.2008г. като пълнолетен с правна квалификация по чл. 129, ал. 1 НК му е наложено наказание „пробация“, което е изтърпяно на 14.10.2009г.;

2. С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 4942/2017г. на РС Варна в сила от 31.10.2017г. за престъпление извършено на 16.10.2017г. като пълнолетен с правна квалификация по чл. 343б, ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години.

На основание чл. 343г НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, което е изтърпяно от 16.10.2017г. до 16.04.2019г.

По повод коледните празници на 25.12.2021г., вечерта, подсъдимият М. Р. АЛ. употребил алкохол, а на сутринта - на 26.12.2021г., се качил като водач в лек автомобил с рег. № ***, който управлявал, а заедно с него в автомобила като пътник бил св. А.А..

Около 09.55 часа, управлявайки лекия автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.

№*** в гр.Созопол докато се движел по *** в посока към ул. „***“ подс. М. Р. АЛ. бил спрян за проверка от полицейските служители на РУ Созопол - свидетелите Г. ИВ. Д., ИВ. Р.

М. и Д. В. Д..

По време на проверката на полицейските служители направило впечатление, че водачът А. миришел на алкохол. Поради това подс. А. бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7410+“ с фабричен № ARRM 0454. Направеният тест отчел концентрация на алкохол в размер на 1.32 на хиляда.

На подс. А. бил връчен талон за медицинско изследване № 131792, който той подписал и след това бил отведен в ФСМП гр. Созопол, където отказал да даде кръвна проба за химичен анализ. Съставен бил протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, съгласно който медицинският специалист е удостоверил, че подсъдимият отказва да даде кръвна проба за анализ като подс. А. собственоръчно изписал изявлението и желанието си да не дава кръвна проба за анализ.

Бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 525075/26.12.2021г., с който е иззето свидетелството за управление на моторно превозно средство и талона към него. Подс. А. бил задържан за срок от 24 часа по Закона за МВР.

Съгласно справка съдимост А. е осъден по НОХД № 4942/2017г. по описа на РС Варна със споразумение № 543/31.10.2017г., за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, чието изпълнение е било отложено за срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимия М. Р. АЛ. самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:

От гласните доказателствени средства: разпит на свидетелите АС. М. АТ., Г. ИВ. Д., ИВ. Р. М. и Д. В. Д.;

От писмените доказателства и доказателствени средства: акт за установяване на 2 административно нарушение № 525075/26.12.2021г., талон за изследване № 131792, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка за последваща проверка за средство за измерване, Заповед 8121з-1186/13.09.2017г. за определяне на техническите средства за извършване на проверка за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка за нарушител/водач, справка за МПС, заповед за задържане по ЗМВР, справка съдимост, бюлетини за съдимост.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Съдът въз основа на самопризнанието, което се подкрепя от събраните доказателства, прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимия.

Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява подробен анализ на доказателствата като в случая доказателствените материали са обективни, последователни, логични, еднопосочни и непротиворечиви. Съдът дава вяра на свидетелите, че подсъдимият е управлявал МПС. Кредитира показанията на служителите, извършили проверка относно концентрацията на алкохол като показанията на свидетелите взаимно си кореспондират, както и кореспондират на писмените доказателства и се установява фактическата обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт, която е изцяло призната от подсъдимия и не се оспорва от подсъдимия и неговия защитник.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2, вр. ал.1 от НК.

За съставомерността на деянието следва да се установят признаците от обективната и субективната му страна. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като деецът е осъден с влязла в сила присъда за това, че е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.

На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление“ на МПС. Съдът счита, че подсъдимият безспорно е бил установен от контролните органи докато е управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.

№*** в гр.Созопол докато се движел по *** в посока към ул. „***“, т.е. налице е „управление“ по смисъла на закона (в тази връзка следва да се посочат задължителните указания на ВС, дадени в т.2, б „а“ на ППВС № 1/1983г., според които понятието „управление“, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение).

На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№***, който подсъдимият е управлявал, е „моторно превозно средство“ по смисъл на ЗДвП.

Концентрацията на алкохол в кръвта е установена по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози чрез техническо средство „Дрегер 7410+“ с фабричен № ARRM 0454, което е преминало последваща проверка за съответствие и е от 3 типа, определен за проверка за употреба на алкохол от водачите на ППС.

На подсъдимия е била разяснена възможността да оспори резултатите от техническото средство и да даде кръвна проба за анализ като резултатите са описани в издадения талон за изследване, но същият е отказал да даде кръвна проба. Това обстоятелство е надлежно удостоверено от медицински специалист в ФСМП гр. Созопол с протокол по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози в съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.

Съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на: 1). отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, 2). при неявяване в определения срок на посоченото място или 3). при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. С оглед отказа на подсъдимия да даде проба за изследване, както и направеното от него самопризнание, че е употребил алкохол и не оспорва резултата на техническото средство, следва да се приемат показанията на техническото средство и че управлението на МПС е с концентрация на алкохол в кръвта 1,32 на хиляда.