Решение № 260307 от 05.07.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 290/2020
- Вид
- Решение № 260307
- Подписан
- 05.07.2021
- В сила
- 12.05.2022
- Състав
- РОСИЦА ТОДОРОВА КЮРТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.493а, ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл.557, ал.1, т.2, б.а) · Кодекс за застраховането
- чл.558 · Кодекс за застраховането
- §96, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н
И Е № 260307 гр. Пловдив, 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова секретар: Ваня Казакова, като разгледа докладваното от съдията т.дело №290 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.а) КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът С.В.К., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на *** си В.А.К., ЕГН **********, понастоящем пълнолетна, от ***, чрез пълномощник адв.А.Г., твърди, че е *** на З.В.К., загинала при пътно-транспортно произшествие на **.**.**** г. около *** ч. на път І-8 км.201+000 при разклона за ***, ***. Твърди, че *** й е участвала в произшествието като пътник на предна седалка в л.а. Форд Кугар с рег.№ ***, управляван от З.Г.Ш.. Поддържа, че произшествието е виновно причинено от последната, която, движейки се с несъобразена скорост в посока ***-***, е навлязла в лентата за насрещно движение, при което е настъпил сблъсък с насрещно движещ се товарен автомобил Форд Транзит с рег.№ ***, управляван от Д.Е.В..
В следствие на удара водачът на автомобила с рег.№ *** и возещата се в същия автомобил З.К. са починали на място. Твърди, че към датата на произшествието починалата й *** е била едва на 21 години, млада, здрава и жизнена. С починалата са имали много силна емоционална връзка, като на ***. З.К. е била всеотдайна сестра, между двете е съществувало особено силно чувство на обич, уважение и подкрепа. С причинената й смърт ищцата е загубила морална, физическа и финансова опора. Не може да преживее трагедията, мъката й е огромна, отчаяна е от безвъзвратната загуба, не празнува празници, не се радва на нищо, животът й е променен напълно. Твърди се още, че за автомобила Форд Кугар с рег.№ *** към датата на инцидента няма сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, поради което следва да се ангажира отговорността на ответника. На 07.02.2020 г. последният е сезиран извънсъдебно със застрахователна претенция, но в тримесечен срок не е определил и изплатил обезщетение на ищцата. За сметка на това е изискал документи, които последната няма как да представи. Въз основа на изложените обстоятелствени твърдения, в исковата молба е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от описаното застрахователно събитие, ведно със законна лихва от 07.05.2020 г. (датата, на която изтича тримесечният срок за отговор и/или изплащане на обезщетението) до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът Г. Ф., седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от Б.М., оспорва исковете. Не оспорва, че е получил извънсъдебна претенция от ищцата, както и това, че по същата не е изплатил претендираното обезщетение. Възразява, че към претенцията не са били приложени доказателства за механизма на произшествието, причините и обстоятелствата, при които е настъпило, поведението на участниците, а така също и за това ищцата и загиналата да са имали трайна и дълбока емоционална връзка. Оспорва посочения в исковата молба механизъм на произшествието. Оспорва представеният констативен протокол за ПТП да се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на произшествието.
Възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата З.К., която: е пътувала без поставен предпазен колан, е употребила алкохол/наркотични вещества и се е съгласила да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач.
Оспорва между ищцата и загиналата да е била налице твърдяната връзка на силна привързаност, като поддържа, че претърпените от ищцата болки и страдания не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Счита също, че размерът на претенцията е завишен и не съответства на принципа за справедливост, както и на икономическите условия в страната и на стандарта на живот. Позовава се на разпоредбата на чл.493а, ал.4 във връзка с §96, ал.1 КЗ, според която обезщетението е в лимитиран размер до 5 000 лв. Моли за отхвърляне на исковете.
Конституиран е като подпомагаща страна на ответника Е.З.Ш., ЕГН **********, действащ чрез настойника си Е.Й.С., ЕГН **********,***.
В първото по делото съдебно заседание третото лице-помагач, чрез пълномощник адв.М.М., заявява становище по оспорване на исковете. Присъединява се към възраженията на ответника.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото удостоверения за родствени връзки и за наследници се установява, че ищцата С.В.К. и З.В.К., ЕГН **********, са ***.
Приет е като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица от **.**.**** г., от който се установява, че е настъпило произшествие с участието на лек автомобил Форд Кугар с рег.№ ***, собственост и управляван от З.Г.Ш., ЕГН **********, без застраховка, при което на предна седалка в същия автомобил е седяла З.В.К..
Установява се от същия документ, че и двете са починали при произшествието.
Обстоятелството, че за посочения лек автомобил към **.**.**** г. няма договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се установява и от приложената електронна справка от системата на Г. фонд. Установява се, че за произшествието е водено наказателно производство, което е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 НПК.
По делото са представени като писмени доказателства протоколи за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина от 20.12.2019 г., според които не се е доказало такова съдържание в изследваната кръв от починалите З.К. и З.Ш..
Установява се, че на 07.02.2020 г. (л.12) ищцата е сезирала извънсъдебно ответния Г. фонд с претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на *** й З.К.. С писмо от 14.02.2020 г. ответникът е изискал допълнителни документи, в т.ч.данни за досъдебно производство, протокол за оглед на местопроизшествие, медицинска, автотехническа и химическа експертиза и писмени доказателства, установяващи наличието на особена близост между молителя и починалата. С писмо изх.№24-01-77/30.04.2020 г. ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение на ищцата под претекст, че не са представени горните документи.
По делото е приета комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Според заключението механизмът на процесното произшествие е следният: З.Ш. е управлявала лек автомобил Форд Кугар с рег.№ *** по път І-8 ***-*** в посока от запад на изток. В един момент, при преминаване през десен завой на пътя, същата е загубила контрол над автомобила и е навлязла със странично плъзгане в насрещната лента за движение, където по това време се е движел товарен автомобил Форд Транзит с рег.№ ***.
Водачът на последния е реагирал чрез екстрено задействане на спирачната система, но въпреки това е настъпил удар между двата автомобила. Основна причина за произшествието е, че водачът на лекия автомобил е загубила контрол над автомобила и е навлязла в насрещната лента за движение в момент, когато това не е било безопасно. Водачът на товарния автомобил е нямал възможност да спре преди мястото на удара. От експертизата още се установява, че З.В.К. е починала в резултат от тежка, съчетана, несъвместима с живота черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна, коремна и опорно-двигателна травма. Подробно са описани в заключението множеството травми, за които се посочва, че са пряка последица от произшествието на **.**.**** г. Съчетаната травма е довела до нарушаване функциите на жизненоважни мозъчни центрове и до масивна кръвозагуба, вследствие на което са преустановени сърдечната дейност и дишането. В изпратената за изследване проба кръв, снета от З.В.К., не са открити наркотични вещества и медикаменти. За З.Ш. няма данни. Лекият автомобил Форд Кугар има предпазни колани на всички места. Не може да се определи от характера на травмите дали З.К. е била със или без поставен предпазен колан. Използването на предпазен колан не би предотвратило описаните травми.
По делото са разпитани две групи свидетели. Свидетелите на ищцовата страна Ю.З. и Д.Д. установяват, че ищцата С.К. и *** й З. са били в много близки отношения приживе на последната. С. е по-малка и З. се е грижела за нея. На един адрес в гр.*** живеели осем деца – *** и ***. С тях до настоящия момент живее и *** им. През 2017 г. или 2018 г. родителите им се разделили, като тогава майката заминала в ***. След това тя помагала от чужбина финансово. Неколкократно З. посетила майка си в ***, като отивала и се връщала, междувременно и работела там. З. помагала на всичките си *** и *** – купувала храна и дрехи, когато имала – им давала пари за училище. Всички, включително ищцата, понесли тежко смъртта й.
Свидетелите, разпитани по искане на третото лице-помагач – К.С. и Е. Ш., установяват, че загиналите при процесната катастрофа З.К. и З.Ш. са били близки приятелки. Последните 2-3 години преди смъртта им двете живеели заедно, първо в ***, после в ***. Заедно пътували и до ***, където работели спорадично. З. посещавала семейството си в гр.***, но не говорела много за тях. От ***си З. свидетелките знаят, че З. не се разбирала много с роднините си.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б.а) КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В чл.558 КЗ е уредена и процедурата пред ГФ. Предвидено е задължително рекламационно сезиране на фонда от страна на увреденото лице, преди отправяне на претенция пред съд. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496 (до 3 месеца от сезирането), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение. От доказателствата по делото се установява, че ищцата е сезирала ответния фонд с искане за изплащане на застрахователно обезщетение на 07.02.2020 г., по която молба ответникът е отговорил, че няма да заплати такова.
В КЗ не е ограничен кръгът от лицата, които могат да претендират обезщетение от фонда. Ето защо съдът намира, че активно легитимирани са всички лица, легитимирани с искове срещу застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по смисъла на същия кодекс, в това число т.нар.трети ползващи се от застраховката лица, като това са всички лица, претърпели вреди от застрахователното събитие, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.
В конкретния случай на **.**.**** г.на територията на Република България е настъпило застрахователно събитие по смисъла на закона и е възникнала отговорност за вреди, в резултат от причинено пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, смъртен резултат, причинна връзка между противоправното поведение и резултата, както и вина на прекия причинител. В тази връзка следва да бъде съобразена приетата по делото съдебно-техническа и медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена на база целия доказателствен материал по делото. Според експертизата З.Ш. е управлявала лек автомобил Форд Кугар с рег.№*** по път І-8 ***-*** в посока от запад на изток, като при преминаване през десен завой на пътя, същата е загубила контрол над автомобила и е навлязла в насрещната лента за движение, където по това време се е движел товарен автомобил.