Решение № 16546 от 05.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16546 гр. София, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20231110135327 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74 ЗЗД във вр. с чл. 479, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2 877,23 лв., претендирана като 50% oт стойността на изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********/*** г. за вреди на увреденото лице при ПТП, настъпило на ***.*** г. в ***, извън населено място, в околностите на гр. ***, на пътна артерия *** между товарна композиция, състояща се от седлови влекач „Скания“ с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, с прикачено ремарке с рег. № *** и лек автомобил „Субару ***" с рег. № ***, ведно със законната лихва от 26.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата в размер на 443,57 лв., представляваща мораторна лихва за периода от *** г. до *** г.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на ***.*** г. в ***, извън населено място, в околностите на гр. ***, на пътна артерия ***, водачът на влекач „Скания ***“ с рег. № ***, с прикачено към него ремарке с рег. № ***, предизвикал пътнотранспортно произшествие, в резултат на което било увредено имущество на трето лице – лек автомобил „Субару ***" с рег. № ***. Твърди, че бил застраховател по гражданска отговорност за ремарке с рег. № ***, съгласно полица № ***, със срок на действие от ***.*** г до *** г. Сочи, че гражданска отговорност за седлови влекач „Скания“ с рег. № *** е била застрахована при ответника. Твърди, че събитието е удостоверено с Полицейски протокол за ПТП № ****** г., изготвен от полицейски участък ***, Дирекция „***т“, Полицейски магистрален участък ***, съгласно който при извършване на маневра - смяна на лентите на движение, водачът на товарната композиция не спазва необходимата дистанция, в резултат на което одрасква лявата задна част на лек автомобил „Субару ***“ с рег. № ***, като причинява щети на същото. След настъпване на застрахователното събитие представителя за уреждане на претенции на територията на *** *** – „*** предявява претенция за плащане на обезщетение за причинените му в резултат на виновното и противоправно поведение 1 на водача на товарната композиция имуществени вреди, за което е образувана при ищцовото дружество преписка по щета № **********/*** г. Сочи, че по отношение на увреденото лице съобразно законодателството на *** *** всеки от застрахователя на влекача и този на ремаркето следва да покрие 50% от стойността на вредите. Твърди, че по щетата представителят за завеждане на претенции е приел, че спрямо ищцовото дружество следва да се ангажира пълна гражданска отговорност като отново от страна на представителя са били представени остойностените разходи в общ размер на 2661,40 евро, с левова равностойност от 5205,25 лв., които били заплатени на 16.04.2020 г. в полза на „***. Твърди, че посочената сума включва: 1478,21 евро, без ДДС – разходи за извършване на ремонт по увреденото МПС; 230 евро придружаващи инженерни разходи и амортизация; 378,15 евро – разноски за вещо лице; 30 евро – еднократна такса и 281,30 евро – адвокатски хонорар, както и 263,74 евро – такса за обработка на щетата. Твърди, че на ***.*** г. е постъпила и допълнителна претенция по процесната щета за сумите, както следва: 252,98 евро - допълнителни щети по увреденото МПС и 27,83 евро – такса за обработка на допълнителна претенция по щетата, които суми е заплатил на *** г., отново в полза на „***. Сочи, че общата стойност на заплатеното застрахователно обезщетение и разноските за определянето му по процесната щета била в размер на 5754,46 лв. Твърди, че с плащането на дължимото застрахователно обезщетение за ищцовото дружество е възникнало право на иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на теглещото превозно средство – влекач „Скания“ с рег. № ***, съгласно чл. 479, ал. 1 от КЗ, тъй като вредите са причинени при движение на композицията. Посочва, че съгласно чл. 499, ал. 7 КЗ водачът на ремаркето и водачът на влекача носят солидарна отговорност, затова претендира 50% от заплатеното застрахователно обезщетение. Сочи, че писмо с изх. № *** г., ответното дружество е поканено доброволно да възстанови сумата от 2877,23 лв., представляваща 50% от сбора между изплатеното застрахователно обезщетение и разноските по определянето му, съответно ликвидиране на щетата, както и допълнителните такива, като вземането не било погасено. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на ПТП, респ. противоправното поведение на водача на водача на товарната композиция, състояща се от гореописаните влекач и ремарке, както и че поради това за него липсва правно основание за възстановяване на изплатеното от ищцовото дружество обезщетение. Твърди, че вина за процесното ПТП има водачът на лек автомобил „Субару ***" с рег. № ***. Оспорва размера на вредите. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени обстоятелствата, че на посочената в исковата молба дата между товарна композиция, състояща се от седлови влекач „Скания“ с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, и прикачено ремарке с рег. № ***, което е застраховано при ищеца, и лек автомобил „Субару ***“ с рег. № *** е реализирано ПТП в срока на застрахователното покритие по договорите, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за увреденото МПС в размер на 5 754,46 лв. /левова равностойност на 2 942,21 евро/.

Предвид обстоятелството, че в разглежданата хипотеза се касае за ПТП, 2 настъпило на територията на *** ***, който факт не въведен като спорен между страните, с участие на товарна композиция, чиито съставящи я компоненти са обект на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при различни застрахователи с обичайно местопребиваване на територията на *** ***, то повдигнатият правен спор съдържа международен елемент, поради което следва да бъде изследван въпросът за приложимото материално право. Според Решение от 21.01.2016 г. по съединени дела С359/14 и С-475/14 на Съда на ЕС, при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008 на ЕП и Съвета, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 на ЕП и Съвета предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредите, т.е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за възстановяване на вредите на пострадалото лице.

В т. 54 от горепосоченото решение е посочено изрично, че задължението на застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ да обезщети причинена на пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда /чийто фактически състав, но и кръга лица, отговорни за обезщетяване на вредата, действително се определят според приложимото право по чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007г. на ЕС и Съвета/, а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице. Според Общностният съд на първо място следва да се определи по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на пострадалото лице между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално право по силата на Регламент № 864/2007г. на ЕП и Съвета, а на второ място следва да се определи, в съответствие с чл. 7 от Регламент № 593/2007г. на ЕП и Съвета кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователите – ищци в главните производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.

Съобразно чл. 4, § 1 от Регламент № 864/2007г. на ЕП и Съвета при задължения от непозволено увреждане приложимото материално право е правото на държавата, в която е настъпила вредата. В разглежданата хипотеза пътнотранспортното произшествие е настъпило в пределите на *** *** ***, поради което приложимо се явява *** материално право, предвиждащо солидарна отговорност на застрахователите на влекача и на ремаркето за причинените вреди, като във вътрешните им отношения всеки от тях отговаря за ½ от сумите по щетата /в този смисъл § 7, ал. 1, § 18, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, § 115 от Закона за застрахователните договори, § 421 от *** граждански кодекс, § 78, ал. 2 от Закона за застрахователните договори/. От това се налага извод, че уреждането на отношенията между самите застрахователи следва да се осъществи по правилата на приложимото материално, определено по реда на чл. 7 от Регламент № 593/ 2007 на ЕП и Съвета. Според цитираната разпоредба доколкото страните не са избрали приложимо право, то договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на застрахователя. В процесния случай липсват данни за избор на приложимо право.

Същевременно няма съмнение, че и двете застрахователни дружества имат обичайно 3 местопребиваване на територията на *** ***, поради което и отношенията между тях следва да бъдат уредени от българското материално право, в това число и въпросите относно съществуването на суброгационно право, обема на застрахователното покритие и отговорност /в този смисъл т. 57 и т. 58 от Решение от 21.01.2016г. по съединени дела С359/14 и С-475/2014 на СЕС/.

Съгласно чл. 479, ал. 1 КЗ вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство. От цитираната разпоредба може да се направи обоснован извод, че българското законодателство не предвижда разделяне на отговорността на застрахователите, а възлага задължението за репариране на вредите, нанесени при движение на състав от теглещо превозно средство и ремарке, в тежест на застрахователя на теглещото превозно средство. Същевременно обаче липсва изрична правна норма в КЗ, която да регламентира суброгационно право в полза на застрахователя на ремаркето. Правна възможност за суброгация на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на ремаркето в правата на обезщетеното лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на влекача може да бъде изведена от общата разпоредба на чл. 74 ЗЗД, според която този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. /в този смисъл Решение № 1327 по т.д. № 2084/2022г. по описа на СГС/. Настоящият състав счита, че в настоящата хипотеза са се проявили и двете материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на суброгационно право – от една страна, ищецът е изпълнил едно чуждо задължение, тъй като с чл. 479, ал. 1 КЗ отговорността за репариране на вредите е възложена на ответното дружество. От друга, правният интерес за изпълнение произтича от отговорността за компенсиране вредите на пострадалия, регламентирано с приложимото към деликта *** право. В тази връзка, съдът намира, че в *** е възникнало право на регресен иск вследствие настъпила суброгация в правата на увреденото лице срещу ответното дружество в качеството му на застраховател по „Гражданска отговорност“ на водача на влекача.