Решение № 412 от 08.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Пловдив, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дафина Арабаджиева при участието на секретаря Ваня Казакова като разгледа докладваното от Дафина Арабаджиева Търговско дело № 20265300900242 по описа за 2026 година

Производството по настоящото търговско дело е образувано по искова молба, подадена на 08.04.2026 год. от „ДЖИ ИНВЕСТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против „МАТИ“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 12 960, 21 евро, представляваща непогасена главница по Фактура № 0000000635/28.01.2025 г., ведно със законна лихва, считано от 08.04.2026 г. до окончателното й изплащане и сумата от 1 688,93 евро - обезщетение за забавено плащане за периода от 12.02.2025 г. до 13.03.2026 г.

Претендират се разноските, направени в настоящото производство и тези в обезпечителното производство.

Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:

Посочва се, че на 28.01.2025 г. между ответното дружество в качеството на купувач и ищцовото дружество в качеството на продавач е сключен неформален Договор за покупко – продажба на 24,42 т. соев шрот на цена от 865 лв. без ДДС за тон, на обща стойност 21 123,30 лева без ДДС или 25 347,96 лв. с ДДС. В изпълнение на договора продавачът е продал и предал на ответника – купувач договореното количество от соевия шрот, за което е издадена Фактура № 635 от 28.01.2025 г. за сумата от 25 347,96 лв. с ДДС, равняваща се на 12 960,21 евро по фиксинга на БНБ и е подписан Приемо-предавателен протокол към нея.

Твърди, че стоката е предадена на купувача, което е удостоверено с подписан протокол, издадена е фактура, настъпил е падежът за плащане – 11.02.2025 Г., но цената на доставената стока не е платена.

С оглед забавата счита, че ответникът дължи освен главница и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

1

На основание изложените доводи моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски за настоящото производство и за производството по обезпечаване на исковете, предмет на настоящото производство.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба. Исковата молба, ведно с приложенията към нея и съобщението по чл. 367 ГПК, са връчени на ответника. В двуседмичния срок за отговор, започнал да тече от прилагането на съобщенията по делото, такъв не е постъпил.

Липсва изразено от ответника становище по исковете и в рамките на проведеното на 06.10.2026 год. съдебно заседание, за което е редовно призован. Не е направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Направено е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение.

След като съдът е преценил, че са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК, искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е уважено, като едновременно с това е приключено и съдебното дирене.

Съобразно нормата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че се основа на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В тази връзка, доколкото са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, такова следва да бъде постановено, като исковете следва да бъдат уважени изцяло.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в настоящото исково производство и обезпечителното производство. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., 2

ТК/.

Предвид така изложеното искането на ищеца за присъждане на разноски в размерите, посочени в приетия списък по чл. 80 ГПК е изцяло основателно, като следва да му се присъдят разноски в общ размер от 2 965, 58 евро, включващи разноски в настоящото производство и в производството по обезпечаване на бъдещ иск, за които са представени доказателства за извършването им към исковата молба.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А „МАТИ“ ЕООД, ЕИК 115757708, със седалище и адрес управление: гр.

Раковски, ул. „Завет" № 31, представлявано от управителя И. А. К. да заплати на „ДЖИ ИНВЕСТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 207692514, със седалище и адрес на управление: гр.

София. ул. „Атанас Дуков" № 32, вх. сграда „М ПЛАЗА БИЛДИНГ", ет. 1, представлявано от управителя Г. П. Г. сумата от 12 960, 21 евро, представляваща непогасена главница по Фактура № 0000000635/28.01.2025 г., ведно със законна лихва, считано от 08.04.2026 г. до окончателното й изплащане и сумата от 1 688,93 евро - обезщетение за забавено плащане за периода от 12.02.2025 г. до 13.03.2026 г., както разноските в общ размер от 2 965, 58 евро, включващи разноски по т.д. № 242 по описа за 2026 на ПОС и в производството по обезпечаване на бъдещ иск – ч.т.д. № 165/2026 г. по описа на ПОС.

Решението е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

3