Определение № 3295 от 25.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3295 гр. Варна, 24.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20233100501557 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 43494/09.06.2023 г. подадена от В.

И. В., ЕГН: **********, жив. в град Варна, ул. **********, против определение № 6509/30.05.2023 г. по гр. д. № 4938/2023 г. на ВРС, 30-ти състав, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до приключване с влязло в сила решение на производството по гр. дело № 6468/2023 г. на ВРС, 52 състав.

Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.

Правят се оплаквания, че претенцията на Д. К., която е заявена с иска от 23.05.2023 г., по която е образувано гр. дело № 6468/2023 г. по описа на ВРС е единствено по въпроси, свързани със собствеността на процесната вещ – лек автомобил марка „Ауди“ с ДК. № ********, предмет на вече образуваното и спряно дело № 4938/2023 г. по описа на ВРС. Тази претенция е следвало да бъде разгледана в рамките на производството по гр. дело № 4938/23 по описа на ВРС по делба на лекия автомобил, а не да бъде предмет на ново, покъсно образувано гражданско дело, чийто предмет е оспорване на вида собственост на процесната вещ. Твърди се, че чрез аналогични действия, би се препятствал хода на всяко делбено дело, за неопределен период от време, което не е смисъла на ГПК и делбеното производство.

Моли се за отмяна на определение № 6509/30.05.2023 г. по гр. д. № 4938/2023 г. на ВРС и за възобновяване на делото.

В писмен отговор, Д. Л. К., ЕГН: **********, от град Варна, ул. ***********, чрез адв. Р. М., оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното определение е правилно и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 254 от ГПК, включително и по т. 7 – подпис на съдията. На основание чл. 2 от ГПК – съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права и в случая, видно от определение № 6509/2023 г. съдът е счел, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, че решението по гр. дело №6468/2023 г. на ВРС ще е от значение за правилното решаване на спора по гр. дело № 4938/2023 г. на ВРС.

Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено определение № 6509/30.05.23 г. по гр. дело № 4938/2023 г. на ВРС.

1

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на В. В. срещу Д. К., за делба на придобития от страните по време на брака лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6-Авант“, с номер на рамата **********, черен на цвят, с ДК. № ********. От ответника по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който е направил възражения за придобиване на автомобила с лични средства. С молба входящ № 39639/29.05.2023 г. ответникът е направил искане за спиране на производството, до приключване на образуваното, по повод на подадена от него искова молба, гр. дело № 6468/2023 г. на ВРС, по предявен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК, чл. 127, ал. 2 от ЗЗД и чл. 32, ал. 2 от СК по отношение на процесния автомобил.

Настоящият съдебен състав служебно е изискал информация от РС-Варна, като е установил, че от Д. К. действително е подадена искова молба срещу В. В., по която е образувано гр. дело № 6468/2023 г. на ВРС, като петитума по предявения главен иск по делото има за предмет да установи принадлежността на правото на собственост на делбения автомобил. Гр. дело № 6468/2023 г. на ВРС на основание чл. 104, ал. 4 и ал. 6 от ГПК е прекратено и делото е изпратено на Окръжен съд – Варна, по компетентност, тъй като цената на установителния иск е в размер на застрахователната стойност на автомобила, която е посочено, че е в размер на 28000 лева, като в ОС-Варна е образувано гр. дело № 1671/2023 г., което към настоящия момент е висящо.

На основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, ВРС с определение №6509/30.05.2023 г. е спрял производството по гр. дело № 4938/2023 г., до приключване на производството по гр. дело № 6468/2023 г. на ВРС, с влязъл в сила краен съдебен акт.

Така формираните правни изводи, съдебният състав на ВОС приема за правилни и законосъобразни, като оплакванията в частната жалба са неоснователни.

Въпросът за наличието на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е разрешен със задължителна за съдилищата тълкувателна практика на ВКС - ТР № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК има предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения, както и ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС дава задължителни разяснения за връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Тя е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора.

Искът по гр. дело 6468/2023 г. на ВРС, е между същите страни и има за предмет да установи принадлежността на правото на собственост на делбения автомобил, като този 2 спор е преюдициален и решаването му има значение за правилното решаване на спора за делба на същия автомобил.

Следва да бъде отчетено обстоятелството, че най - новата практиката на ВКС приема, че е допустимо предявяването на самостоятелен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен след започване на делбеното производство /в този смисъл определение № 142 от 06.07.2016 г. по ч. гр. д. № 1707/2016г. ВКС II ГО/. В посоченото определение е прието, че: в делбата съдът действително дължи произнасяне по преюдициалния спор, който е от значение за извода налице ли е съсобственост, но по преюдициалните спорове не се формира сила на пресъдено нещо. Ако приеме възражението за основателно, съдът ще отхвърли иска за делба, но решението няма да има установително действие за това кой е собственик на съответния имот. Именно затова за заинтересованата страна е налице правен интерес да предяви в самостоятелно производство правата си в случаите, когато има интерес силата на пресъдено нещо да обхваща и принадлежността на правото на собственост.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че обжалваното определение е безмотивно. ВРС е обсъдил тези обстоятелства, които са достатъчни да направи извод за преюдициалността или не на производството по гр. д. № 6468/2023 г. на 52-ри състав на ВРС.

По изложените по-горе съображения частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложените съображения, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба входящ № 43494/09.06.2023 г. подадена от В. И. В., ЕГН: **********, жив. в град Варна, ул. **********, против определение № 6509/30.05.2023 г. по гражданско дело № 4938/2023 г. на ВРС, 30-ти състав, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до приключване с влязло в сила решение на производството по гражданско дело № 6468/2023 г. на ВРС, 52-ри състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на страните, при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3