Решение № 249 от 23.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. София, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Л.

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело № 20211000502221 по описа за 2021 година

С решение № 60084/14.07.2021г., постановено по гр.д. № 51/2021г. на ВКС, I г.о. е отменено решение № 2796/16.12.2019г. на САС, ГО, 1-ви състав, постановено по гр.д. № 328/18г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС.

Въззивното производството е образувано по жалба на Л. К. Д. срещу решение № 3935/ 05.06.2017г. на СГС, ГК, 8 състав, постановено по гр.д. № 20128/14г., с което са уважени искове по чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД и не са уважени направените от нея възражения.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение е неправилно. Сочи, че в съдебното заседание на 30.06.2016г. е представен оригиналът на оспорения от ищците предварителен договор и при извършената констатация съдът е установил, че той съответства на представеното по делото копие. От заключението на счетоводната експертиза е видно, че на същата дата, тя е заплатила в касата на дружеството 25 300 лв. с основание „депозит по предварителен договор от 30.06.2006г. за покупка на ап.24“. Издаден е приходен ордер от „Елиди“ ООД и са положени подписите на вносителя и главния счетоводител. Сумата е осчетоводена в хронологичната и

1 синтетичната ведомост за месец юни 2006г. Дори и плащането да не е извършено редовно съгласно изискванията на ЗСч., това не означава, че жалбоподателят не е внесла сумата. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че показанията на свидетелите са неубедителни относно факта на упражнената от нея фактическа власт върху апартамента за периода 20062014г. Напротив от тези на свидетеля Щ. се установява, че Л. Д. е упражнявала реално владение върху имота след сключване на предварителния договор. И двамата свидетели, доведени от нея, са живели в процесния период в същата сграда. Неправилно са кредитирани показанията на свидетеля, която е сестра на ищеца. Въззивникът счита, че необосновано е прието, че не е сключен предварителен договор между него и „Елиди“ ООД и че оспорването на датата е основателно. Ангажирани са всички допустими доказателства, от които се установява, че той е сключен на 30.06.2006г. и датата е достоверна. Неоснователно не е присъдена на жалбоподателя стойността на извършените в процесния имот подобрения и то тази, с която се е увеличила стойността му. За да приеме, че това нейно възражение е неоснователно съдът не е изложил мотиви. От доказателства се установява, че имотът е бил придобит в степен на завършеност „Груб строеж“. Като всички видове довършителни работи са направени и заплатени от жалбоподателя. В представения от ищците нотариален акт за покупко- продажба не се съдържа облигационна уговорка за извършване на различни СМР след изпълнението на грубия строеж. От показанията на свидетелите се установява, че през 2008-2009г. те са посетили процесния апартамент и той не е бил довършен. За последен път е бил в него десет дни преди разпита му като свидетел и жилището е било довършено. Свидетелят Д. е посочил, че живее в същата сграда и е виждал майсторите, които са извършвали ремонта, както и сина на жалбоподателя да внася кухненски плот. Тези показания се потвърждават от тези на другия разпитан свидетел. Техническата експертиза е посочила, че стойността на имота се е увеличила със сумата от 43 644лв. Следва да се имат предвид и твърденията на ищците в исковата молба, че Л. Д. владее недобросъвестно имота от 01.07.2011г., т.е. преди това тя има качеството на добросъвестен владелец. Счита за неоснователен искът с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. Ако въззивният съд приеме, че искът за обезщетение по чл.73 от ЗС е основателен, то да уважи и направеното от жалбоподателя в отговора на исковата молба възражение за прихващане.

В жалбата се

2 посочва, че е доказано придобиването на имота по давност от въззивника.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с който отхвърли предявените искове .

В депозиран писмен отговор П. и Е. К. и в съдебно заседание чрез процесуалния им представител, оспорват жалбата. Излагат доводи за неоснователността й. За това, че предварителният договор е съставен за нуждите на процеса. Счетоводната експертиза е оспорена от тях, тъй като вещото лице е работило само по документи, предоставени от ответника по исковете. Той поражда само облигационни, но не и вещни права. Владелецът, въз основа на такъв договор, е недобросъвестен. Правилно е прието, че възражението за претендирана сума за подобрения е неоснователно. Сочат, че имотът не може да бъде придобит по давност за периода 2006-2014г., тъй като не е изтекъл необходимият период от време. В отговора се излага, че имотът е предоставен ва Л. Д. в заем за послужване през 2010г. в напълно завършен вид. До тази година владението е осъществявано от ищците.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД . В исковата молба ищците П. и Е. К. твърдят, че са собственици в режим на СИО на следния недвижим имот“ апартамент № 24, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“*, бл.***, ет.*. Придобили са го през 2006г. на основание договор за поукпкопродажба от „Елиди“ ООД, за който е съставен нот. акт № 39/14.08.2006г.

Апартаментът се намира в сграда с вход единствен, на четвърти етаж, кота +12м. и се състои от кухненски бокс, дневна, две стаи, баня, тоалетна, дрешник, мокро помещение и две тераси със застроена площ от 85, 93 кв.м. при съседи: от изток- ап.23, коридор и стълбище, от запад-двор, от юг-двор, заедно с 3, 55% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, съответстващи на 14, 41 кв.м., който е изграден в масивна жилищна сграда, построена в УПИ ХХ-1484, с площ от 1190 кв.м., кв.3, м. „ Младост“1 по плана на гр. София при съседи: УПИ ХIХ-1483, улица, УПИ-ХХI- за Светия синод. С ответника Л. Д. са били в близки отношения и поради влошеното й финансово състояния са и предоставили горния апартамент за периода 01.07.2010г. до 01.07.2011г. да го ползва безвъзмездно и без да е 3 сключван договор за наем. След изтичане на този период ответникът е продължил да полза имота без основание като е сменил ключалката на входната врата и е отказал да сключат договор за наем и да върне владението на имота. Л. Д. продължава да го ползва като свой. С нотариална покана от 08.10.2014г. ищците са поканили ответника да им предаде владението, но то не е върнато. Л. Д. от 01.07.2011г. е недобросъвестен владелец и от неправомерното му ползване ищците са лишени от възможността да отдават апартамента под наем и да получават доход от него. Затова ищците молят съда да признае по отношение на ответника, че те са собственици на описания по- горе имот и да го осъди да им предаде владението върху него. Молят съда да осъди Л.Д. да им заплати обезщетение за ползване за периода от 15.12.2011г. до 15.12.2014г. в размер на 14 066 лв., в едно със законната лихва върху окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете. Счита ги за неоснователни.

Твърди, че процесният недвижим имот се намира в сграда с функционално предназначение на жилищна. Тя е изградена въз основа на отстъпено право на строеж с нот. акт № 48, т.VI, рег. № 15777, дело № 946/2005г. То е учредено на „Елиди“ ООД, чиито съдружници са били П.К. и Л. Д.. Те са били и управители на дружеството. Сградата е изградена въз основа на разрешение за строеж от 26.10.2005г. и е въведена в експлоатация на 04.04.2008г. Макар, че ищците са станали собственици на процесния имот, те никога не са го владели. В нотариалният акт, с който ищците са купили процесния имот, няма поето задължение отстрана на строителя да предаде владението върху имота, както и за довършителни работи. Оспорва, че имотът й е предаден на 01.07.2010г. и че между тях е съществувала уговорка да го ползва за срок от една година до 01.07.2011г. Л. Д. твърди, че владението никога не е предавано на ищците от техния праводател. Твърди, че съгласно решение по протокол от 15.01.2005г. само ответникът е имала право да продава недвижимите имоти, собственост на дружеството в сградата , изградена в УПИ ХХ-1484, кв.3. В отговора се прави възражение за подобрения и за присъждане на сумата, с която се е увеличила стойността на имота. Той е бил придобит в степен на завършеност „Груб строеж“ като всички видове довършителни работи са направени и заплатени от нея. Позовава се на чл.70 ал.3 от ЗС, тъй като владението й е основано на предварителен договор и тя се ползва от правата по чл.71 и чл.72 4 от ЗС. Претендира сумата от 110 000 лв., с която се е увеличила стойността на имота. Прави искане и за присъждане на по-малката стойност измежду тази на направените разноски и увеличената стойност на имота в размер на 45 000лв. Прави възражение за задържане на вещта. Позовава се на придобивна давност за периода 29.06.2006г. до 31.12. 2014г. Твърди ,че през този период, а и до настоящия момент владее процесния имот необезпокоявано и има качеството на добросъвестен владелец. Прави възражение за прихващане между присъдено обезщетение на ищците по иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и присъдената й сума за подобрения.

Ищците черпят правото си на собственост върху процесния имот от договор за покупко – продажба, оформен с нот. акт № 39/14.08.2006г.

С нотариална покана от 15.09.2014г. ищците са поканили ответника да им предаде владението на имота.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че имотът се владее от ответника.

Не се спори, че в полза на „Елиди“ ООД е учредено право на строеж с нот. акт № 48/10.08.2005г. за УПИ ХХ-1484 с площ от 1190кв.м.

Не се спори, че процесният апартамент е бил собственост дружеството както към 30.06.2006г., така и към 14.08.2006г. на

Безспорно е, че изграждането на жилищната сграда в горния УПИ е започнало въз основа на разрешение за строеж № 871/26.10.2005г. както и че тя е въведена в експлоатация с удостоверение за въвеждане в експлоатация № 52/04.04.2008г. на ДКС – СО.

Приложеният към отговора на исковата молба протокол от 15.01.2005г. е изключен от доказателствата по делото на основание чл.183 от ГПК.

Прието за безспорно и ненуждаещо от доказване обстоятелството, че между ответника и „Елиди“ ООД не е сключен окончателен договор.

Л.Д. черпи права от предварителен договор, сключен на 30.06.2006г. между нея и „Елиди“ ООД за процесния апартамент. Той е оспорен от ищците по отношение на датата на сключването му като считат, че е антидатиран и създаден за нуждите на процеса. Като частен диспозитивен документ той не обвързва съда с материална доказателства сила. При оспорването му тежестта на доказване се разпределя по правилото на чл.193 5 ал.3, изр.2. Тъй като оспореният договор не носи подписа на страната, която го оспорва, то тази, която го е представила е длъжна да докаже неговата истинност. Нейна е тежестта да установи с всички допустими и относими доказателства, че документът е съставен на датата, посочена в него, т.е. че има достоверна дата. По правилото на чл.181 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпила физическа невъзможност за подписването на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. В съдебно заседание е представен за констатация оригиналът на предварителния договор от 30.06.2006г., при която съдът е установил еднаквост между него и копието, приложено по делото. Във връзка с оспорването ответникът е ангажирал счетоводна експертиза и писмени доказателства- главна книга и оборотна ведомост. Вещото лице е прегледало счетоводни документи, които са му били представени : копие от ПКО № 18/30.06.2006г., счетоводна документация за 2006г.- синтетична оборотна ведомост и хронологична оборотна ведомост. Въз основа на тях е установило, че на 30.06.2006г. с ПКО № 18/30.06.2006г. ответникът е внесла в касата на дружеството сумата от 25 300лв. с основание за вноската: депозит по предварителен договор от 30.06.2006г. за попукпо- продажба на ап.24. Сумата е осчетоводена по сметка 501 в хронологична оборотна ведомост и в аналитична подсметка 429. Сумата е отразена в счетоводството на „Елиди“ ООД и в съставените от него хронологична и синтетична оборотни ведомости. Вещото лице не е констатирало несъответствия при прехвърлянето на началните и крайни салда по сметките. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си като е пояснило, че при авансово плащане, каквото има в случая, трябва да се засегне и друга сметка, а именно сметка „Клиенти“, за да се издаде фактура и да се начисли ДДС. Сумата е осчетоводена по сметка 429 като пари на съдружник, влезли в дружеството по сметка „Каса“. Основанието на тази операция е депозит, а не е авансово плащане за процесния недвижим имот. На основание чл.182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото.