Протокол № 153 от 03.07.2025, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 153 гр. Варна, 03.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20253000500304 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:36 часа се явиха:

Въззивникът Министерство на труда и социалната политика, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д. Д., редовно упълномощен и приет от първата инстанция.

Въззиваемите С. Т. К. и Б. Д. К., редовно призовани, не се явяват. За двамата се явява процесуалният им представител адвокат В. П.-Д. от АКШумен, редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

ЮР.К. Д.: Не са налице процесуални пречки.

АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на страните да изразят становище по изготвения проект за доклад, обективиран в определение от разпоредително заседание № 383/11.06.2025г.

ЮР.К. Д.: Нямаме възражения, моля проекта за доклад да се приеме за окончателен.

1

АДВ. П.: Нямам възражения по проекта за доклад.

СЪДЪТ

ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от разпоредително заседание № 383/11.06.2025г.:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Министерство на труда и социалната политика /МТСП/, гр. София, представлявано от юр. к. Д. Д., насочена срещу решение № 316/25.03.25г. по гр. д. № 339/24г. на ОС-Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове срещу С. Т. К. и Б. Д. К., и двамата от гр. Варна, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 79 358.38 лева като обезщетение за причинени имуществени вреди, както и сумата от 3 343.41 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2023г. до 18.02.2024г., на осн. чл. 45 и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Счита се, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и е необосновано. Счита се, че съдът е формирал изводите си без да вземе предвид представените по делото доказателства. Поддържа се, че по делото е било установено извършването от всеки от двамата ответници (в качеството им на собственици и управляващи в различни периоди на „Евроконсулт 20142020“ ЕООД, с което ищецът е имал сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05М90Р001-2.010-0155-С01 по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“), на фиктивно осъществяване и отчитане на дейността на дружеството по посочения договор. Именно това фиктивно изпълнение на заложените по проекта дейности (същите са били само отчетени, без реално да са били изпълнени), е противоправното поведение на ответниците, от което е последвала вредата за ищеца. Всеки от двамата ответници е отчел като изпълнени следните дейности, посочени в исканията им за плащане на суми по проекта: подписване на трудови договори, извършване на консултации и подпомагане на лица от целевата група, провеждане на обучения. В тази връзка се поддържа, че установеното по делото обстоятелство, че дружеството счетоводно е отразило извършването на някаква търговска дейност, не налага извод за изпълнение на проектните дейности, още повече, че вещото лице по делото не е изследвало първични счетоводни документи при изготвяне на изслушаната експертиза. Според извършени проверки от компетентните държавни органи за финансов контрол (Дирекция „Защита на финансовите интереси на ЕС“ към МВР и НАП), са били констатирани нередовности по изпълнението на проекта от управляваното от ответниците дружество: фиктивност на трудовите договори, тъй като липсвали доказателства за извършване на трудова дейност от лицата от целевата група, назначени на длъжност „експерт програми и проекти“; създаденото към бенефициента социално предприятие не е извършвало стопанска дейност и не е реализирало 2 никакви приходи за целия си период на същестуване в рамките на изпълнение на проекта, макар и за това да е бил създаден екип от хора (ръководител, счетоводител, офис-мениджър). Тези констатации са били отразени и във влезлия в сила административен акт, с който е била определена финансова корекция, който акт по своята същност представлява и официален удостоверителен документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила. Счита се, че при липсата на нарочно оспорване на този документ от ответниците, съдът в нарушение на диспозитивното начало е събрал и кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за да формира изводи, противоречащи на установените с документа факти. Допълва се, че предмет на настоящия спор е увреждането на патримониума на ищеца МТСП (неговия бюджет) от противоправните действия на ответниците-физически лица, а не правоотношението, възникнало между административния орган, управляващ Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси – 20142020г.“ и търговското дружество-бенефициент. С оглед на горното се претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни С. Т. К. и Б. Д. К., представлявани от адв. В. П.-Д., с който жалбата се счита за допустима, но неоснователна. Излага се, че бенефициентът по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД, е създаден именно като социално предприятие, в което е била осигурена реалната заетост на лицата. Поради това усвоените финансови средства не са били оборотни такива на търговското дружество и последното не е осъществявало никога търговска дейност – предоставеният от МТСП финансов ресурс е бил използван по предназначение – за закупуване на офис оборудване и канцеларски материали, за заплащане на работни заплати и осигуровки. Всички заложени в проекта дейности (изброени в раздел 8 от договора за безвъзмездна финансова помощ) са били изпълнени и това е доказано по делото чрез заключението на съдебносчетоводната експертиза по делото и от другите писмени доказателства.

Заключението не е било оспорено от представителя на ищеца. Същевременно по делото не са били представени от ищеца протоколи от извършени проверки на посочените във въззивната жалба държавни органи (МВР и НАП), а напротив – от представен от ответника Протокол от 13.01.21г. от главен инспектор по приходите в НАП, било установено, че дружествотобенефициент е извършвало дейността си без нередности. Наетите от бенефициента лица са били обучени в компетенции в сферата на предоставянето на услуги за юридически лица, посредством работа с психолог и техники за развиване на личната мотивация и увереност. Влезлият в сила административен акт за определяне на финансова корекция от 16.10.23г. е задължителен за страните по него – МТСП и дружеството бенефициент „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД, но не и за страните по настоящото дело. Този административен акт може да обосновава вредата на ищеца спрямо 3 посоченото дружество, но не и спрямо настоящите ответници, тъй като по настоящото дело не е било установено ответниците да са причинили вреда на ищеца, присвоявайки посочените финансови средства. Поради това и юридическото лице носи самостоятелна отговорност за задълженията си към кредиторите, за които не отговарят неговите управители. Поради неоснователност на главния иск, такъв се явява и акцесорният. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноските в настоящото производство.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт.

Страните не са формулирали доказателствени искания към въззивния съд, а предвид липсата на хипотезата на т. 1 от ТР № 1/09.12.13г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/13г. за служебно събиране на доказателства - такива не следва да се събират.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в изпълнение на указанията за довнасяне на дължимата държавна такса, въззивникът Министерство на труда и социалната политика с молба от 16.06.2025г. е представил доказателства за доплащането на дължимата държавна такса.

ЮР.К. Д.: Поддържам въззивната жалба. Няма да соча доказателства, нямам доказателствени искания.

АДВ. П.: Поддържам подадения отговор на въззивната жалба. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Представям списък на разноски.

ЮР.К. Д.: Правя възражение, считам, че е прекомерно адвокатското възнаграждение. С оглед липсата на фактическата и правна сложност на спора считам, че е прекомерно адвокатското възнаграждение, като моля да имате предвид задължителната практика на Съда на Европейския съюз, определяща, че националният съд не е обвързан с Наредбата. Считам, че може би наполовина, около 2 000 лв. е адекватният размер на адвокатското възнаграждение, т.е не спорим за 2 000 лв.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъка с разноски, ведно с доказателства за извършването им от въззиваемите.

4

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

ЮР. К. Д.: Моля да отмените първоинстанционното решение като неправилно - постановено при съществени процесуални нарушения, подробни съображения сме развили във въззивната жалба. Моля да имате предвид, че първоинстанционният съд неправилно е ценил доказателствата. На първо място, неправилно е установил доказателствената сила на представения официален документ - административен акт, влязъл в сила, а освен това решението е мотивирано със заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което във въззивната жалба подробно сме развили мотиви защо това заключение на съдебно-счетоводната експертиза не би могло да бъде възприето като точно, правилно и да стане основание за постановяване на решението. В зависимост от изхода на спора, моля да ни бъдат присъдени сторените разноски, за които доказателства има в кориците на делото, заедно с юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съобразно Наредбата за правната помощ.

АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отхвърлите подадената въззивна жалба като неоснователна, както и да потвърдите първоинстанционното решение в неговата цялост, тъй като същото е правилно и законосъобразно. Поддържам изложеното в отговора на въззивната жалба като само ще добавя, че съгласно чл. 62 от Закона за публичните финанси задължението на управляващия орган, който е отговорен за финансовото управление на средствата на Европейския съюз, е да предприеме необходимите действия действително за събиране на недължимо платени или надплатени суми, както и неправомерно получени или неправомерно усвоени средства. Това е в унисон и с регламент № 2988/18.12.1995г., в който в чл. 1, §2 се дава дефиниция на понятието „нередност“ в смисъл, че това са отново „неправомерно усвоени средства.“

Със съдебно-счетоводната експертиза, проведена в първата инстанция, която беше приета от съда, неоспорена от въззивника, се установи, че няма такива разходи, които са неправомерно присвоени от физическите лица и поради това смятам, че първоинстанционното решение е правилно, предявеният иск е неоснователен.

ЮР. К. Д. (РЕПЛИКА): Във връзка с изразеното становище от ответниците, моля да имате предвид, че цитираният от тях нормативен акт, регламент № 2988/1995г. считам за неприложим към настоящия казус, доколкото той урежда отношенията по административните мерки, които 5 административните органи на държава-членка предприемат при установяване на нередност. Този регламент е приложим в отношенията между управляващ орган и бенефициент, такива мерки са приети, съответно има и представени доказателства по това дело за такива мерки, актът за финансова корекция е такава мярка по регламент № 2988/1995г., но този нормативен акт не касае конкретното отношение. Считаме, че всъщност деликтът, който претендираме в първоинстанционната и сега във въззивната жалба, е с установен фактически състав доколкото фактическите действия, извършени от дружеството-бенефициент, са извършени безспорно от двамата ответници в първоинстанционното производство.