Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11832 от 16.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 70339/2024
Вид
Решение № 11832
Подписан
16.06.2026
Състав
ТЕОДОРА АНГЕЛОВА КАРАБАШЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 11832 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110170339 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, допълнена с уточнителна молба от 15.04.2025 г., подадена от „**********“ ЕАД, чрез юрк. *******, против ******* П. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на дружеството следните суми: 3 144.78 лева – главница, представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.07.2023 г., ведно със законната лихва от 26.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***********************; сумата от 514.91 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 30.10.2024 г., главница за дялово разпределение в размер от 0.00 лева за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 26.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер от 3.63 лева за периода от 01.09.2023 г. до 30.10.2024 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника ******* П. П., чрез адв.С. Ч., с който се признават в цялост предявените претенции.

В проведеното открито съдебно заседание на 02.03.2026 г. процесуалният представител на ответника заяви, че оттегля извършеното признание, поради сключено с ищцовото дружество споразумение за доброволно разсрочено изплащане на сумите.

С молба с вх. №********/20.4.2026г., процесуалният представител на ищеца, признава твърдението за цялостно плащане на задължението, като прави искане за присъждане единствено на юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, защото плащането е станало в хода на процеса.

С последвала молба от 01.06.2026г. ответникът потвърждава писмено изложеното.

С оглед позициите на страните по делото и представените по делото доказателства, се налага извод, че процесните вземания са били платени в хода на процеса. Извършените плащания не са оспорени от ищеца, а напротив – признати са, като на основание чл.235 ГПК, исковете следва да се отхвърлят.

1

На ищеца не се следват разноски, освен юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, защото другите суми са били платени според представеното по делото споразумение.

На ищеца следва да се определи юрисконсултско възнаграждение, което не е погасено по делото.

Цялостното плащане на вземането е извършено в рамките на исковото производство.

Отговорността за разноски е обективна и безвиновна – същата се носи, в частност, за неоснователно оспорен правен спор. Същото, съгласно НЗПП, в в минимален размер възлиза на 50.00 евро / съгласно чл.25,ал.2 от Наредбата/. Цитираната разпоредба пряко противоречи на отговора на преюдициално запитване по т. 1 на решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С - 427/2016 и С-428/2016 на СЕС, първи състав, че разпоредбата на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. чл. 4, § 3 ДЕС. Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката— да договорят възнаграждение в по- нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури 2 изпълнението на тези легитимни цели.“ Такива „легитимни цели“, според тълкуването на СЕС, съставляват осигуряване на достъп до правосъдие, гарантиране на квалифицирана правна помощ, предотвратяване на злоупотреба с право и др.. Предвиждането с подзаконов нормативен акт, без наличието на законова делегация, на, по същество максимален размер, на възнаграждението за адвокатска защита, по всеки иск, органичава достъпът до правосъдие / ако съдът прилага пряко разпоредбата, то и при предявяването на иск, включително за лихва от 1 лев, ищецът следва да понесе адвокатско възнаграждение от 400 лева, и ищецът следва да прецени дали би могъл да понесе разноските/, като пряко не води до предотвратяване на злоупотребата с право. Същото тълкуване, при приравняване на статута на адвокат и юрисконсулт, съгласно българското законодателство, следва да намери приложение и в настоящия случай При съобразяване на цитираното тълкуване на СЕС, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 25.00 евро.

С оглед изхода на делото и с арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, като следва да се вземе предвид обстоятелството, че последният е погасил задълженията си за процесния имот едва в хода на производството , поради което и разноски не му се следват.

Така мотивиран, съдът,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса, предявените от ********** ЕАД с ЕИК: ******* и адрес: гр. ************ против Ю. П. П. ЕГН: ********** и адрес: гр.***************обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за следните суми: 3 144.78 лева (с еквивалент 1 611.39 евро) – главница, представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.07.2023 г., ведно със законната лихва от 26.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за топлоснабден имот, находящ се в гр.

***********************; сумата от 514.91 лева (с еквивалент 263.84 евро)– лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 30.10.2024 г., главница за дялово 2 разпределение в размер от 0.00 лева за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 26.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер от 3.63 лева (1.86 евро) за периода от 01.09.2023 г. до 30.10.2024 г.

ОСЪЖДА Ю. П. П. ЕГН: ********** и адрес: гр.**********, да заплати на ********** ЕАД, ЕИК ******* сторените по делото разноски от 25.00 евро за юрисконсултско възнаграждение по гр.д.№*****/2024г.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „ПМУ Инженеринг“ ООД.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред СГС от връчването му за страните.

Ответната страна може да заплати доброволно сумите по банкова сметка:

BG48SOMB91301011253302.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3