Решение № 108 от 29.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Варна, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110203691 по описа за 2025 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д. К. М. с ЕГН **********, чрез адв. А., ВТАК, срещу: Електронен фиш Серия "К" № 11279595, издаден от ОД МВР Варна, с който на Д. К. М. като законен представител на "П. Момчев" ООД, ЕИК 204603485 за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е било наложено адм. наказание "глоба" в размер на 300.00 /триста/ лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП .

С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се твърди, че същият е незаконосъобразен, постановен при неспазване на 1 матернално равните и процесуалноправните норми в несъответствие с целта на закона. Излагат се подробни аргументи, с които се иска съдът на отмени ЕФ.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са депозирани писмени бележки, с които се поддържа жалбата и се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение посочени в списък за разноски по.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител - юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронният фиш серия Серия "К" № 11279595 е съставен от ОД на МВР- Варна, против въззивника, затова че на 29.06.2025 г. в 12:02 часа в област Варна, общ. Аксаково на път трети клас, с номер 2902, на км.7.8, област Варна, път III-902, км.7.8. АТСС насочено към с.Оброчище, снима посока гр.Варна, е извършено нарушение за скорост с лек автомобил "АЛФА РОМЕО СТЕЛВИО" с рег. № ********* установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120ссda, като при разрешена скорост 60 км. /ч. въведено с пътен знак В-26 е установена скорост 91 км. /ч., като превишаването е 31 км. /ч. – нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ППВарна било устнановено извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на превозното средство бил установен възз. Д. К. М.. Поради това 2 бил издаден електронния фиш, с който на въззивника М., като собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лв. за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП.

ЕФ бил връчен на възз. на 19.08.2025 г., като на 01.09.2025 г. тя депозирала жалба срещу ЕФ в РС-Варна.

По делото бе приобщена АНП, както и докладна записка от Ст.К.-РУАксаково, ведно със справка от АИС АНД, касаеща възз. М., справка за нарушител/водач за жалб. М., ЕФ Серия К № 11279595 и др..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени.

Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Административно наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и 3 случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. Съдът намира, че давността за това нарушение не е изтекла. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания. В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на административно наказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. разпоредбата на чл.

11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , във вр. с чл. 11 от ЗАНН.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.

81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл. 80, ал. 3 от НК , във вр. с чл. 11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.

4

Спазени са разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДП . В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в населено място- гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. Съдът не споделя посоченото в жалбата, че не било ясно къде е извършено нарушението. Напротив от съдържанието на ЕФ е видно, че то е извършено в Област Варна, общ. Аксаково на път трети клас, с номер 2902, на км.7.8, област Варна, път III-902, км.7.8. АТСС насочено към с.Оброчище, снима посока гр.Варна.

Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни. Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира "дата на съставяне на фиша" (за разлика от чл. 42, т. 2 ЗАНН , който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на датите относно издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден. Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция 5 електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 29.06.2025 г. и предвид датата на връчването му на наказаното лице – 19.08.2025 г., не е налице и индиция за не съблюдаване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН във връзка с процесното административно наказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в населено място- гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР.

Като законен представител /постоянен синдик/ на процесното МПС в електронния фиш е посочен възз. Д. К. М.. Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС е ангажирана именно отговорността на въззивника. Същата не оспорва, че именно тя е управлявала автомобила.

От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120ссda, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, видно от приложените доказателства по АНП.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 6

26.02.2014 година по т. д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

В настоящата си редакция чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.