Решение № 1223 от 08.08.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1223 гр. Плевен, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20244430106529 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Е.

И. А., ЕГН **********, против ЕОС МАТРИКС ЕООД ЕИК ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника поради погасяване по давност сумата от 1000.00 лв. - частичен от главницата с остатък от 21147.68 лв., обективирана в изпълнителен лист, издаден по ч. гр.д. № 5503/2011г. по описа на РС-Плевен, които парични задължения към настоящия момент са предмет на принудително изпълнение по образуваното изп. дело № 20198140400081 на ЧСИ Н.В. от района на ПлОС, поради изтекъл 5-годишен давностен срок за вземанията на ответното дружество, като се сочи периода от 29.04.2015г . до 20.12.2023г.

Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист е образувано изп. д.

№ 20198140400081 на ЧСИ Н.В., по което е осъдена да заплати на ответника главница, лихви и разноски в общ размер на 43865.04 лв., ведно със законна лихва върху главницата до окончателното изплащане. Сочи, че е осъдена при условията на солидарност със С.А.А. с изп. лист по Заповед за изпълнение № 3901/ 14.09.2011 по ч. гр.д. № 5503/2011 г. на Районен съд – Плевен, влязла в сила, като с тази заповед е осъдена да заплати на кредитора „ЮРОБАНК И 1

ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"’, сумата от 22242.22лв., от които главница в размер на 22584.92лв., договорена лихва за периода 26.02.2007г.-22.08.2011г. вкл. в размер на 92.06лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2011г. до окончателно й изплащане, както и сумата от 1315.75 лв, от които държавна такса на 484.84 лв. и юрк.възнаграждение 830.91лв. Твърди, че по делото има плащания, но няма такива в периода от 29.04.2015 г. до 20.12.2023 г., както и действия от страна на взискателя за събиране на вземането. Моли съда да се произнесе с решение, че не дължи сумата от 1000лв. по изпълнителния лист като частичен от остатъка от дължима главница от 21147.68 лв., претендира разноски.

Ответникът твърди, че искът е допустим, че вземането му е цедирано.

Сочи, че по представения изпълнителен лист е имало предходно образувано изпълнително дело - № 952/2011г. на ЧСИ Н.В., което е било прекратено на 07.01.2019г., и впоследствие е образувано изп.д. 81/2019г. при същия ЧСИ.

Счита, че искът е неоснователен. Сочи, че давността е петгодишна, че до 26.06.2015г. давност не е текла, т.к. делото е било висящо, че е имало изпълнителни действия, че при образуване на изп.д. 81/2019г. е имало прекъсване на давността с искане за предприемане на изп.действия с определени способи, впоследствие също има изп.действия – на 26.02.2019г., удръжки на различни дати, имало е спиране на давността поради обявеното извънредно положение. Твърди, че давността не е изтекла към подаване на исковата молба и че искът е неоснователен. Моли съда да го отхвърли, претендира разноски, в условията на евентуалност възразява за прекомерност на адв.хонорар на ищеца.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и видно от представения изпълнителен лист от 14.09.2011г., че по ч.гр.д. 5503/2011г. на ПлРС, е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и посочения изпълнителен лист, с които ищцата Е. И. А. е осъдена при условията на солидарност с друго лице – Севдалин Асенов, да заплати на кредитора „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ", сумата от 22 242.22лв., от които главница в размер на 22 584.92лв., договорна лихва в размер на 1565.24лв., наказателна лихва в размер 2 на 92.06лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2011г. до окончателно й изплащане, както и сумата от 1315.75 лв. – разноски по заповедното производство. Тази заповед за изпълнение е връчена на длъжника Е. А. на 17.01.2012г. с ПДИ по изп.д. 952/2011г. на ЧСИ Н.В..

Липсват твърдения на страните или доказателства, по тази заповед за изпълнение да е направено възражение по чл. 414 от ГПК, поради което съдът приема, че ЗИ е влязла в сила на осн. чл. 416 вр. с чл. 414 ал. 2 от ГПК, в редакцията му от ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г., след изтичане на двуседмичен срок - на 01.02.2012г. По образуваното изп.д. 952/2011г. на ЧСИ Н.В. по изп. лист от 14.09.2011г. са налице същински изпълнителни действия, както следва: с молбата за образуване на делото от 02.12.2011г., взискателят е възложил на ЧСИ извършването на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ, на 11.01.2012г. е наложен запор на МПС на ищцата, и запор върху трудовото й възнаграждение, на 24.01.2012г., ищцата, в качеството си на длъжник по изпълнителното дело е направила писмено изявление да се удържа от заплатата й минимална сума по закон, като са налице удръжки чрез работодателя за периода 27.01.2012г. – 29.04.2015г. На 18.03.2016г. по делото е постъпило искане от ЕОС Матрикс ЕООД за конституиране като взискател по делото на основание цедиране на вземането, което е отказано от ЧСИ, а на 07.01.2019г. – молба за предаване на изпълнителния лист поради перемпция на делото. На същата дата - 07.01.2019г. е налице прекратяване на изп.д.

952/2011г. на ЧСИ Н.В., поради перемиране на делото. На 07.01.2019г. е налице образуване на изп.д. 81/2019г. по молба на титуляра на вземането към този момент – ЕОС Матрикс ЕООД, с искане в молбата за изпълнение чрез конкретни изпълнителни способи – запор, оценка и опис на движими вещи, запор на трудово възнаграждение или пенсия. На 26.02.2019г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата в Български спортен тотализатор, като по този запор са събирани суми за периода 16.09.2020г. – 21.01.2021г. На същата дата - 26.02.2019г., ЧСИ е насрочил и опис на движими вещи в дома на длъжника за 29.03.2019г. Към настоящия момент делото не е прекратено.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 439 ал. 2 от ГПК, доколкото е налице висящо и непрекратено, а спряно от съда, изпълнително производство по изпълнително дело № 81/2019г. на ЧСИ Н.В..

3

Производството е допустимо, доколкото по делото е изложен конкретен факт – изтекла погасителна давност на вземанията за периода от 29.04.2015г. до 20.12.2023г., на който ищеца основава иска си. В случая, погасителна давност е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 01.02.2012г., но тя е била прекъсната още на 02.12.2011г. със започване на изпълнителния процес по изп. д. 952/2011г., като първото прекъсване е било с молбата, по която е налице възлагане от взискателя на ЧСИ за извършването на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. Прекъсване е имало на 11.01.2012г. – чрез изпращането на запорни съобщения за запор на МПС и заплата на ищеца, а с изявлението си на 24.01.2012г. длъжникът е дал съгласие за събиране на вземането от заплатата му в минимален размер, което изявление също е прекъснало давността и е придало доброволност на събирането на вземането за периода 27.01.2012г. – 29.04.2015г. Следващото прекъсване на течението на давността на вземането е било на 07.01.2019г. – с молбата на взискателя по изп.д. 81/2019г. за предприемане на конкретни изпълнителни действия – запори, оценка и опис, а следващото прекъсване на давността е на 26.02.2019г. – налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, като по този запор са събирани вземания от 16.09.2020г. до 21.01.2021г.

Преценката на съда относно прекъсване на давността, е обвързана от задължителното тълкуване, дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо именно приложението на института на давността в изпълнителния процес. С него е прието, че давността се прекъсва при образуването на изп. дело когато е поискано приложение на определен изпълнителен способ, на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, и многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ, независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител /когато, както в случая, е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ/. Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по него принудителни действия. Като действия по изпълнението, водещи и до прекъсване на давността са изброени неизчерпателно - запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива 4 образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г. Доколкото обаче съществува колизия между двете разрешения - по ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, по отношение на въпроса - спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, отговор е даден в ТР 3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС.

При това положение, първото изпълнително производство по изп. д.

952/2011г. е било висящо и неперемирано към 26.06.2015г., и при неговото наличие течението на погасителна давност за вземането е спряло до тази дата - 26.06.2015г. /съгласно действащото до този момент ППВС 3/1980 г./ Установеното с новото ТР № 2/26.06.2015 г. тълкуване на правната норма се прилага след тази дата, и доколкото след 26.06.2015г., не е имало изпълнителни действия по изп. д. 952/2011г. до 26.06.2017г., то е било перемирано на тази дата, независимо от по-късното постановление за прекратяване на ЧСИ. След започването на новия срок на давността – след влизане в сила на новото разрешение - 26.06.2015г., е било налице прекъсване на давността по отношение на ищеца на 07.01.2019г., както и впоследствие – на 26.02.2019г. по посочените по-горе начини – искания от взискателя и действия на ЧСИ по изп.д. 81/2019г. Към датата на първото прекъсване в посочения от ищеца процесен период - 07.01.2019г., не е изтекъл 5 годишен давностен срок от 26.06.2015г. за погасяване на което и да е вземане на ищеца, вкл. и главницата, която е предмет на настоящето дело. За пълнота следва да се отбележи, че давностния срок, при който вземанията могат да се погасят в случая, е 5 годишен за всички вземания по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, независимо дали той е за главница или за лихви, т.к. съгл. чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая обаче предмет на делото е 5 въпросът има ли изтекла погасителна давност за главницата за периода, въведен от ищеца - от 29.04.2015г. до 20.12.2023г., т.е. – налице ли е бездействие на кредитора в този период, който да обхваща 5 години. Както погоре беше посочено, давността, започнала да тече на 26.06.2015г., преди да изтекат пет години е била прекъсната на 07.01.2019г., и впоследствие – на 26.02.2019г., като съдът намира, че от последното прекъсване на 26.02.2019г. и събиранията по запора до 21.01.2021г. отново не изтекли пет години без предприети изпълнителни действия или такива, прекъсващи давността – не само до края на периода, очертан в исковата молба - 20.12.2023г., а и до датата на подаване на самата искова молба – 12.11.2024г. Същевременно следва да се отчете, че в този период е имало и още едно спиране на течението на давността за периода 13.03.2020г. – 21.05.2020г., съгласно ЗМДВИП, обявено с Решение на НС на от 13.03.202020г. и за преодоляване на последиците.