Решение № 15770 от 07.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15770 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА при участието на секретаря ИВА ИВ. И.А като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110157929 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от „*******************“ АД срещу „********“ АД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата от 198.99 лв. – регрес по щета № 100150***** от 2015 г., образувана при „*******************“ АД.

Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 14.05.2020 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано частно гр. дело № 18285/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането, както и на направените по последното заповедно дело и в исковото производство разноски.

Ответникът – „********“ АД, гр. София чрез процесуалния пълномощник юрисконсулт ********* в писмен отговор на исковата молба от 30.04.202 4 г., подаден чрез Системата за сигурно електронно връчване на 29.04.2024 г. поддържа становище за неоснователност на предявения иск, като излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да 1 отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) – регресен установителен иск на платилия застрахователното обезщетение застраховател по имуществена застраховка, срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност”.

Заявените от ответника възражения за неоснователност на иска, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

Безспорно е между страните по делото, че на 03.02.2015 г. е реализирано пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил ************ с рег. № ************ – А.Г.Д., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника към датата на ПТП 03.02.2015 г. Безспорно е, че при посоченото ПТП е увреден застрахования при ищеца по имуществена застраховка „КАСКО“ лек автомобил ******** с рег. № *******, собственост на „************“ ЕООД, управляван от Н.Г.Д.. Безпорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че относно последния автомобил е налице тотална щета, по която ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на 6069 лв., от които 6021 лв. – обезщетение за тотална загуба на автомобила и 48 лв. – разходи за репатриране на увредения автомобил с пътна помощ. Не се спори и, че ликвидационните разноски на ищеца по преписката възлизат на 10 лв.

Единственият спорен въпрос между страните по делото е за размера на дължимата от ответника на ищеца парична сума по предявения регрес, по който ответникът доброволно е заплатил на ищеца преди завеждане на делото сумата от 5880.01 лв. – обстоятелство, по което страните също не спорят.

При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), като по правилата на чл. 208, ал. 3, изр. 1 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Нормата на чл.

2

213, ал. 1 КЗ (отм.) установява, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение (което, на основание чл. 208, ал. 3 КЗ, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие), както и обичайните разноски направени за неговото определяне. По правилата на чл. 213, ал. 1, изречение 3 от КЗ (отм.) застрахователят по имуществена застраховка (в случая – ищецът) може да предяви вземанията си направо към застрахователя на причинителя на вредата по застраховка “Гражданска отговорност” (в случая – ответникът).

Съгласно чл. 208, ал. 3, изр. 1 КЗ (отм.) заплатеното обезщетение от застрахователя (ищеца) на увреденото лице трябва да бъде равно на размера на вредите, претърпени от последния, към деня на настъпване на събитието.

Относно начина на определяне размера на застрахователното обезщетение, е налице константна съдебна практика, изразена и в решение № 52/08.07.2010 г. по търг. дело № 652/2009 г. на ВКС, ТК, 1-во търг. отд. С цитираното съдебно решение изрично се приема, че методиката, установена с Наредба № 24/2006 г., не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ (отм.) и не ограничава отговорността на застрахователя. Тя представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в методиката. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – съгласно чл. 208, ал. З от КЗ (отм.) (същото постановява и чл. 273, ал. 2, изреч. 1 от КЗ (отм.)), като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. В този смисъл е и решение № 115/09.07.2009 г. по търг. дело № 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ търг. отд., в което се приема, че действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 от КЗ (отм.) (респ. и по чл. 208, ал. З от КЗ(отм.)) е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуване на имущество от 3 същия вид, респ. – пазарната стойност на ремонта за отстраняване настъпилата вреда. В горния смисъл е и определение № 598/14.07.2010 г. по търг. дело № 145/2010 г. на ВКС, ТК, 1-во търг. отд.

Горното мотивира съда да не възприеме заключението на повторната автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице Х. И. относно действителната стойност на щетите върху процесния увреден лек автомобил, тъй като вещото лице е било обвързано при работата си от параметрите на поставената по искане на ответника задача – да изчисли размера на застрахователното обезщетение като приложи Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. и съответно даденото от него заключение е в този смисъл, а не определя действителния размер на щетите по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие – 03.02.2015 г.

Установява се от първоначално допуснатото и изслушано по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза от 25.09.2024 г., дадено от вещото лице В. Д. и поддържано в открито съдебно заседание на 11.10.2024 г., което съдът кредитира като дадено вярно и безпристрастно от вещото лице и като съответстващо на събраните в процеса писмени доказателства, че при така установената тотална щета, действителната пазарна стойност на увреденото МПС, определена към датата на ПТП е 8500 лв. Според експертизата стойността на запазените части на застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил след процесното ПТП, т. е. на която същите биха могли да бъдат реализирани, възлиза на 1262.50 лв., като размерът на справедливото обезщетение за установената тотална щета е 7237.50 лв.

Ищецът е определил и платил на застрахования парично обезщетение в по – нисък размер – 6021 лв., което не включва ликвидационните разходи по щетата в размер на 10 лв., както и платените за репатриране на увредения автомобил 48 лв. Последните три парични суми подлежат на възстановяване от ответника по предявения регрес изцяло.

Не се спори между страните по делото, че ответникът е възстановил на ищеца по предявения регрес общата сума от 5880.01 лв.

Горното мотивира съда да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата от 198.99 лв. – 4 регрес по щета № 100150***** от 2015 г., образувана при „*******************“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.05.2020 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано частно гр. дело № 18285/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство по частно гр. дело № 18285/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав разноски в размер на 25 лв. – платена по сметка на Софийски районен съд дължима държавна такса и в размер на 50 лв. – за възнаграждение на един юрисконсулт, както и направените в исковото производство по настоящото дело разноски в общ размер на 375 лв., от които 25 лв. – платена по сметка на Софийски районен съд дължима държавна такса и 350 лв. – депозити за възнаграждение на вещ о лице.

Предвид изхода на делото, представляването по делото на ищеца от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и претендираната в списъка по чл. 80 парична сумата от 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, но с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, такива не следва да му се присъждат.

Всички присъдени на ищеца, дължими парични суми, посочени по-горе в лева, предвид подмяната на националната валута от лев с евро, следва да бъдат превалутирани от левове в евро, съобразно чл. 11 – чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като всяка присъдена числова стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс за 1 ЕВРО = 1.95583 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав, РЕШИ:

5

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „********” АД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. ************** Д Ъ Л Ж И на „*******************“ АД с ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр. *************, бул. „************ сумата от 101.74 ЕВРО /получени след превалутиране на 198.99 лв./ – регрес по щета № 100150***** от 2015 г., образувана при „*******************“ АД – по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.05.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „********” АД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. ************** ДА ЗАПЛАТИ на „*******************“ АД с ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр.

********************* сумата от 12.78 ЕВРО /получени след превалутиране на 25 лв./ – разноски, направени за дължима държавна такса в заповедното производство по частно гр. дело № 18285/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 25.56 ЕВРО /получени след превалутиране на 50 лв./ – за възнаграждение за един юрисконсулт в заповедното производство по частно гр. дело № 18285/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ; общата сума от 191.73 ЕВРО /получени след превалутиране на 375 лв./ – направени по делото в исковото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 51.13 ЕВРО /получени след превалутиране на 100 лв./ – възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.