Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19523 от 26.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48527/2025
Вид
Определение № 19523
Подписан
26.05.2026
Състав
Виктория Марианова Станиславова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19523 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110148527 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 328811/09.10.2025 г. на Т. С. Б., ЕГН **********, срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 1 125,55 лева – задължение за предоставени В и К услуги по фактура № 104834249/15.04.2021 г. за имот, находящ се в ******* поради неправилно начисление на В и К услуги на посочената стойност в посочения период и поради изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е възразило за недопустимост на производството поради наличие на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК спрямо Т. С. Б. по ч. гр. д. № 30045/2025 г. на СРС, 35 състав, за сумата в общ размер на 1 441,06 лева, част от която е и съдебно оспорената в настоящия процес сума от 1 125,55 лева. Към писмения отговор е приложен препис от заповедта по чл. 410 ГПК, издадена по горепосоченото дело.

Във връзка със служебните си задължения да следи за допустимостта на производството, съдът е извършил служебна справка за предмета и етапа на развитие на производството по ч. гр. д. № 30045/2025 г. на СРС, 35 състав, при което е установил, че с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (поради неподадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение) Т. С. Б. е осъдена да заплати на СОФИЙСКА ВОДА АД сумата 1 441,06 лева, представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес: гр. *******, за период от 25.02.2021 г. до 23.08.2024 г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата 99,07 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.05.2021 г. до 08.06.2022 г. Като е констатирал, че между вземанията, предмет на влязлата в сила заповед по чл. 410 ГПК, и тези на предявения пред настоящия съд отрицателен установителен иск е налице идентитет, съдът е указал на ищцата в 1седмичен срок от получаване на съобщението на съда да вземе становище по възражението за недопустимост на производството поради наличието на влязла в сила заповед за изпълнение за вземането, предмет на предявения пред настоящия съд отрицателен установителен иск.

С молба от 18.03.2026 г. ищцата е посочила, че въпреки издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за нея е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като има качеството на потребител и съобразно практика на СЕС национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, не могат да 1 препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите.

При така събраните данни, СРС намира настоящото съдебно производство за недопустимо поради липса на правен интерес. Мотивите му за това са следните:

Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако възражение не бъде депозирано в предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което предявеният от заявителя установителен иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на чл. 416 ГПК.

Съгласно актуалната съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав, обективирана в Определение № 1706 от 20.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1371/2023 г., II т. о., ТК, Решение № 18 от 22.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2539/2024 г., II т. о., ТК, Определение № 278 от 19.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1811/2021 г., I т. о., ТК, и др., защитата на длъжника срещу издадена в заповедното производство заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и чл. 417 ГПК е предмет на специална правна уредба, съдържаща се в разпоредбите на чл. 413 и сл.

ГПК. Съгласно чл. 414, ал. 1 и ал. 2 ГПК (приложима редакция ДВ бр. 100/2019 г.), длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, без да е необходимо обосноваване на възражението (освен в случаите по чл. 414а), в едномесечен срок от връчване на заповедта. При подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника заповедният съд указва на заявителя - кредитор, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението - чл. 415, ал. 1 и ал. 4 ГПК (приложима редакция ДВ бр. 100/2019 г.), за да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането. Ако кредиторът изпълни надлежно указанията на заповедния съд, по разпореждане на закона искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и неговото успешно провеждане има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение с последваща възможност за принудително реализиране на обективираното в съдържанието й парично вземане. Пропускът на кредитора да предяви положителния установителен иск по чл. 422 ГПК и да представи доказателства за това до изтичане на преклузивния срок по чл.

415, ал. 4 ГПК е обвързано от процесуалния закон с неблагоприятни правни последици, посочени в чл. 415, ал. 5 ГПК - обезсилване на заповедта за изпълнение изцяло или частично, както и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист в случаите по чл. 418 ГПК. Уреденият в чл. 414 ГПК и чл. 415 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК специален процесуален ред, по който се развиват заповедното производство и разглежданото в трайната съдебна практика като негово продължение исково производство, образувано по повод на предявения от заявителя - кредитор положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, изключва общия процесуален ред за защита на длъжника. При наличие на издадена и необезсилена заповед за изпълнение защитата на длъжника се осъществява чрез изрично предвидения в закона правен способ - подаване на възражение по чл. 414 ГПК, като длъжникът няма право на избор дали да подаде възражение срещу заповедта или да предяви против кредитора отрицателен установителен иск по общия ред на чл. 124, ал.

1 ГПК, с който да оспори съществуването на обективираното в заповедта парично вземане. Предвиденият в чл. 414 ГПК облекчен процесуален ред, при който защитата на длъжника се изчерпва с подаване на възражение (без изискване да бъде мотивирано) и като последица от възражението тежестта за установяване съществуването на вземането се прехвърля върху кредитора, а пропускът на кредитора да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК води до обезсилване на заповедта (и на изпълнителния лист по чл. 418 ГПК), лишава длъжника от правен интерес да оспорва съществуването на вземането чрез отрицателен установителен иск и да води самостоятелно исково производство, различно от производството по чл. 422, ал. 1 ГПК. Защитата на 2 длъжника чрез отрицателен установителен иск, предявен във връзка с проведено заповедно производство, е допустима и възможна само след влизане в сила на заповедта за изпълнение при предпоставките на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК. Ако въпреки липсата на правен интерес, длъжникът предяви в срока по чл. 414, ал. 4 ГПК отрицателен установителен иск, този иск ще е процесуално недопустим.

Следователно, съгласно формираната последователна актуална практика на ВКС предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е недопустимо, поради липса на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК. Доколкото исковата молба, с която е сезиран СРС, касае именно хипотеза на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, настоящият съд намира, че предявеният пред него отрицателен установителен иск е недопустим и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – да бъде прекратено.

Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца за допустимост на производството, наведени в молбата от 18.03.2026 г., като счита за неприложима в разглеждания казус цитираната практика на СЕС. Нещо повече, в настоящата хипотеза, в сезиращата съда искова молба липсват каквито и да е твърдения за наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с ответното дружество, като съдът счита, че навеждайки такива за първи път с молбата от 18.03.2026 г. ищцовата страна цели превратно прилагане на практиката на СЕС и заобикаляне на силата на пресъдено нещо на влязлата в сила заповед по чл. 410 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответното дружество следва да се присъди сумата от 50,00 евро – юрисконсултско възнаграждение в производството по гр. д. № 48527/2025 г. на СРС, 29 състав.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх. № 328811/09.10.2025 г. на Т. С.

Б., ЕГН **********, срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните недължимостта на сумата в размер на 1 125,55 лева – задължение за предоставени В и К услуги по фактура № 104834249/15.04.2021 г. за имот, находящ се в ******* поради неправилно начисление на В и К услуги на посочената стойност в посочения период и поради изтекла погасителна давност, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 48527/2025 г. на СРС, 29 състав.

ОСЪЖДА Т. С. Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 50,00 евро - юрисконсултско възнаграждение за производството по гр. д. № 48527/2025 г. на СРС, 29 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3