Решение № 1396 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1396 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100510105 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищците М. И. П. и К. Л. П. срещу решение № 7930 от 04.05.2025 г., постановено по гр. дело № 11484/2024 г. по описа на СРС, 171 състав, с което са отхвърлени предявените срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че „Топлофикация София“ ЕАД няма право на принудително изпълнение срещу всеки от ищците съответно за по ½ част от следните суми, претендирана от тях при условията на разделност: 3807,47 лв., цена на доставена за периода м. май 2014 г. – м. април 2016 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 02.11.2016 г. до окончателното й изплащане, 233,13 лв., лихва за периода 15.09.2015 г. – 05.10.2016 г., както и 452,23 лв., съдебни разноски, за събирането на които суми е издаден изпълнителен лист от 17.05.2017 г. по ч. гр. д. № 62293/2016 г. на СРС, 47 състав и е образувано изпълнително дело № 20178410406902 по описа на ЧСИ Н.М..

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че приложимият давностен срок за оспорените вземания е три години и той е изтекъл през 2021 г., евентуално в хода на настоящия исков процес, тъй като последното валидно предприето изпълнително действие е 1 от 24.02.2018 г. Въззивниците считат, че молбите на взискателя не прекъсват давността, тъй като не са предприети действия по исканията в тях. Поддържат, че перемпцията е без значение за давността, поради което дори и да има действия, които да прекъсват срока на перемпцията, то те нямат отношение към прекъсване на давностния срок. Ето защо молят за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради следните съображения:

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.12.2016 г. по гр.д. № 62293/2016 г. по описа на СРС, 47 състав, е разпоредено М. И. П. и К. Л. П. да заплатят разделно при равни дялове от по ½ част в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3807,47 лв., цена на доставена топлинна енергия за периода м. май 2014 г. – м. април 2016 г., ведно със законната лихва от 02.11.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата от 233,13 лв., лихва за забава за периода 15.09.2015 г. – 05.10.2016 г., както и сумата от 452,23 лв., съдебни разноски. По делото не се твърди да е проведено исково производство и изпълнителният лист да е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, като при липсата на приложено заповедно производство и други данни за връчване на заповедта за изпълнение следва да се приеме, че последната е влязла в сила найкъсно на деня на издаване на изпълнителния лист – 17.05.2017 г.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са 2 преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като срокът на новата давност е всякога пет години.

Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.

Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството – чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Ето защо, противно на доводите във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. В този смисъл – Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др. Следователно, за уважаване на иска в настоящото производство следва да се извърши преценка дали след момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 17.05.2017 г., е изтекла петгодишна погасителна давност, без да са настъпили обстоятелства, довели до спирането или прекъсването й.

За принудително събиране на вземанията е бил издаден изпълнителен лист от 17.05.2017 г. и с молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД от 04.08.2017 г. е образувано изп. дело № 20178410406902 по описа на ЧСИ Н.М.. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.), като в изпълнителния процес давността може се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 37 3 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

Следователно, с молбата на взискателя от 04.08.2017 г. за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист от 17.05.2017 г. и с изпращането на покани за доброволно изпълнение на длъжниците давността за вземанията не е била прекъсната. От приетото по делото копие на изпълнителното дело, образувано при ЧСИ Н.М., е видно, че съдебният изпълнител е извършил проучване на имуществото на длъжника, като веднага след образуване на изпълнителното дело е изискал справки от НБД „Население“, от НАП и от Служба по вписванията, които не са същински изпълнителни действия. Давността за вземанията, започнала да тече с влизане в сила на заповедта на 17.05.2017 г., е била прекъсната на 24.08.2017 г. с налагането на запор върху вземания на длъжниците К. П. и М.

П. по банкови сметки в „Банка ДСК“ АД, както и с извършването на последващи действия по висящото изпълнително дело, както следва: на 09.09.2019 г. с молба на взискателя, в която е направено искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ (запор върху трудово възнаграждение, опис и запор върху движими вещи); на 14.10.2021 г. с нова молба на взискателя, в която е направено искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи (запор на банкови сметки и върху трудово възнаграждение, опис и запор върху движими вещи); на 31.05.2022 г. и на 19.09.2023 г. с насрочване на опис на движими вещи на длъжниците; както и на 17.01.2024 г. с подаване на нова молба от взискателя с искания за предприемане на конкретни изпълнителни действия (запор на банкови сметки и върху трудово възнаграждение, опис и запор върху движими вещи). Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че насрочването на опис представлява действие, изграждащо избрания изпълнителен способ и представляващо активно поведение на съдебния изпълнител, насочено към конкретно имущество на длъжника, поради което несъмнено прекъсва давността, без оглед на обстоятелството дали впоследствие описът е бил извършен. Противно на доводите на въззивника, годни да прекъснат давността са и всички молби на взискателя, с които същият е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия – налагане на запор върху вземания на длъжника към банки или върху трудово възнаграждение, както и извършване на опис на движими вещи и налагане на възбрана върху недвижим имот. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ несъмнено прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му, без оглед на обстоятелството дали впоследствие съдебният изпълнител е изпълнил задълженията си, като е реализирал поискания от взискателя изпълнителен способ (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.).

Действително, както е посочено и във въззивната жалба, перемпцията е без правно значение 4 за давността, но това не означава, че действията, които прекъсват срока на перемпцията, не прекъсват и давностния срок, след като представляват активно поведение на съдебния изпълнител или на взискателя, насочено към принудително изпълнение на дълга. За разлика от изтеклата погасителна давност, перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение, поради което при предприемане на изпълнителни действия по перемирано дело (преди изтичане на погасителната давност) същите не са недопустими, тъй като съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане за предприемане на изпълнителни действия в ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право, но неизпълнението на това канцеларско действие от съдебния изпълнител няма значение за прекъсването на давността. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК, т. 3, според което погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.