Решение № 2118 от 03.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2118 гр. София, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Господин Ст. Тонев като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100501995 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Н. Т. Л., срещу постановление №4469 от 09.02.2021г. по изпълнително дело №20208630403402 на частен съдебен изпълнител С.Х. с рег.№863 на КЧСИ, с което е отказано да бъде намален размера на определените такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че сумата от 271,10 лева е неоснователна и прекомерна, тъй като цялото задължение е в размер на 741,10 лева, а начислените такси и разноски са 36,58% от същото. Твърди, че според нейните калкулации размерът на таксите и разноските следва да бъде 37,50 лева. Твърди също така, че във връзка с обжалване на решението по делото, по което е издаден изпълнителният лист, в частта за разноските, последните са намалени на 8,95 лева и не е ясно защо остатъкът от 741,10 лева се търси от нея. Претендира отмяна на обжалваното постановление и намаляване на начислените такси и разноски до сумата от 37,50 лева.

Взискателят не е подал в срок възражение на жалбата на длъжника.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №20208630403402 на частен съдебен изпълнител С.Х. с рег.№863 на КЧСИ е образувано по молба от 25.11.2020г. на „Т.С.“ЕАД срещу И.Н.Л. и Н. Т. Л., въз основа на изпълнителен лист от 19.08.2020г., издаден по гр.дело №72274/2015г. по описа на 1

СРС, с който И.Н.Л. е осъден да заплати сумата от 8,95 лева, жалбоподателката Н.Л.- сумата от 375 лева. С молбата е поискано да бъде извършена справка за банковите сметки и сейфове на длъжниците и налагане на запор върху откритите такива, справка в НОИ за действащи трудови договори и налагане на запор на трудови възнаграждения, опис и оценка на движими вещи, както и цялостно проучване на имущественото състояние на длъжниците. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за издаване на изпълнителен лист, както и направените по изпълнителното дело разноски.

Авансово заплатената сума от взискателя е в размер на 108 лева с ДДС, от които 20 лева без ДДС- такса по т.1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнително дело, 20 лева без ДДСтакса по т.5 за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, 20 лева без ДДС- по т.3 за извършване на 4 справки за длъжника и неговото имущество и 30 лева- по т.9 за налагане на 2 запора без извършване на опис. Всички описани справки са направени по делото, връчена е покана за доброволно изпълнение (на 03.02.2021г.), наложени са и запорите (на 04.01.2021г.).

Взискателят е заплатил на 16.12.2020г. сумата от 2,40 лева с ДДС по т.31 за допълнителни разноски (справки в АВ- София).

На 08.01.2021г. длъжникът И.Л. е представил по изпълнителното дело доказателства за заплащане на дължимата от него сума в размир на 8,95 лева преди завеждане на изпълнителното дело и на 11.01.2021г. съдебният изпълнител е вдигнал наложените му запори на банкови сметки.

На 12.01.2021г. до съдебния изпълнител е изпратено съобщение от „ЦКБ“АД, че по наложения запор на сметка на Н.Л. в банката, цялата дължима сума в размер на 741,10 лева е преведена по сметка на ЧСИ.

На 04.02.2021г. жалбоподателят- длъжник Н.Л. е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал да бъде намален размерът на начислените по ТТРЗЧСИ такси.

С обжалваното постановление частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на таксите.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, 2 когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били изцяло погасени от длъжника Н.Л. преди образуване на изпълнителното производство.

Погасяване е извършено от другия длъжник- И.Л., вследствие на което са вдигнати наложените запори и производството по отношение на него е прекратено. Тук следва да се отбележи (макар това обстоятелство да е извън обхвата на настоящото производство), че намаляването на разноските по заповедното и исковото производство до сумата от 8,95 лева е по отношение само на длъжника И.Л., но не и по тношение на жалбоподателя Н.Л.).

Задължението на жалбоподателя Н.Л. е събрано по наложения от съдебния изпълнител запор на банкова сметка в „ЦКБ“АД. След като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма легално основание за отпадане на отговорността му за такси и разноски от взискателя, включително за процесуално представителство от юрисконсулт, като общата дължима сума е тази, посочена в поканата за доброволно изпълнение- 741,10 лева, от които 375 лева по представения изпълнителен лист, 95 лева разноски на взискателя по изпълнителното дело и 271,10 лева такси по ТТРЗЧСИ. Последната сума е правилно изчислена от ЧСИ и действията, за които са събрани тези такси действително са извършени по изпълнителната дело.

Предвид гореизложеното частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Н. Т. Л., срещу постановление №4469 от 09.02.2021г. по изпълнително дело №20208630403402 на частен съдебен изпълнител С.Х. с рег.№863 на КЧСИ, с което е отказано да бъде намален размера на определените такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3