Решение № 352 от 20.11.2023, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 274/2023
- Вид
- Решение № 352
- Подписан
- 20.11.2023
- В сила
- 20.11.2023
- Състав
- Красимира Веселинова Тагарева, Калина Георгиева Пейчева, Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Цитирани разпоредби
- чл.196, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.96 · Закон за движението по пътищата
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.108, ал.1 - 3 или 5 · Кодекс за застраховането
- чл.108, ал.1 - 3 или 5 · Кодекс за застраховането
- чл.108, ал.1 - 3 или 5 · Кодекс за застраховането
- чл.108, ал.1 - 3 или 5 · Кодекс за застраховането
- чл.386 · Кодекс за застраховането
- чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.408, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 352 гр. Ямбол, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Красимира В. Тагарева
Членове:
Калина Г. Пейчева
Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20232300500274 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от „ИТИВА АГРО 73"ЕООД, ЕИК 205362998, представлявано от управителя И. Т. И., чрез адв. К. Х. от САК, се обжалва решение №139 от 30.03.2023г., постановено по гр.д.№2842/2022г., по описа на ЯРС, с което ЯРС отхвърля предявения от „ИТИВА АГРО 73"ЕООД, ЕИК 205362998, против ЗАД „Евроинс"АД, ЕИК 121265113, иск за заплащане на сумата от 10 000 лв.(частичен иск от 30 669, 04 лв.), представляваща обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС" от 15.06.2022 г., за имуществени вреди по трактор с рег.№ У 05445 от настъпило на 14.08.2022 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от 05.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; осъжда „ИТИВА АГРО 73"ЕООД, ЕИК 205362998 да заплати на ЗАД „Евроинс"АД, ЕИК 121265113 сумата от 500 лв. - разноски по делото.
Въззивникът счита първоинстанционното решение за неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, обусловили направените неверни правни и фактически изводи. Твърди, че първостепенният съд е направил неправилен извод, че мястото на настъпване на застрахователното събитие попада в хипотезата на изключенията по чл.6, ал.2, т.8 от ОУ. Възразява, че е неправилно приетото от съда, че се касае за проявена груба небрежност на застрахования. Жалбоподателят сочи, че обстоятелството, че вещото лице инж. С.Х.П., изготвил назначената по делото САТЕ, участва в застрахователната дейност, поражда основателно съмнение в неговото безпристрастие - основание за отвод по чл.196, ал.1 вр. чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Твърди, че заключението на в.л.инж. П. не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи всички предявени искове. Претендира присъждане на сторените разноски по настоящото дело.
С отговора на въззивната жалба от въззиваемата страна „ЗД ЕВРОИНС" АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Христофор Колумб" № 43, представлявано от юрисконсулт С. М., се излага подробно становище за неоснователност на въззивната жалбата, респ. за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Моли ЯОС да потвърди изцяло обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените във въззивното 1 производство разноски.
В о.с.з. въззивникът не изпраща представител. Въззиваемата страна ЗД„Евроинс“ АД не изпращат представител. От пълномощника на въззиваемата страна – юриск. Атанасов е постъпила писмена молба, с която поддържа подадения отговор на въззивна жалба и моли ЯОС да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и е заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:
Видно е от приетата застрахователна полица, че на 15.06.2022 г. е бил сключен валиден договор за застраховка Каско на МПС между ответника ЗД„Евроинс“ АД и ищцовото дружество „ИТИВА АГРО 73"ЕООД /застрахован/, при посочено трето ползващо се лице - Кей Би Си Банк България ЕАД, с период на действие 16.06.2022 - 15.06.2023 год.
Обект на застраховката е собствен на ищцовото дружество Трактор „Джон Деър“, с рег.№ У05445 с посочена застрахователна сума 79 250 евро. В договора е посочено, че застрахованият е получил общите и специалните условия по застраховката, които приема.
Това се установява и от приемо - предавателен протокол от 15.06.2022 г., представен от ищеца по делото. ОУ към договора са представени от ответника с отговора на исковата молба.
Представено е свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника, в което като собственик на процесния трактор е посочен ищеца.
Безспорно е и се установява от приложеното платежно нареждане, че уговорената застрахователна премия по договора е заплатена в пълен размер от застрахования.
Видно от декларация от 15.08.2022г., управителят на ищцовото дружество е написал, че на 14.08.2022г. при извършване на маневра в стопанския двор с трактора не е преценил височината на склада и настъпили следните увреждания - челно стъкло, халогени, огледало, ПВЦ лайсна.
По делото ищецът-въззивник е представил и обяснения от 12.09.2022 г. адресирани до застрахователя с искане за преразглеждане на щета № 0500882673, в които е изложил, че е паркирал предницата на трактора в склад, т.к. височината му не позволявала да влезе целия. Когато се опитал да потегли и при вдигане на кормилото нагоре бутнал неволно реверса, тракторът тръгнал напред и се ударил в рамката на склада независимо, че веднага натиснал спирачката.
С уведомление от 05.10.2022 г. застрахователят уведомил писмено ищеца, че не са налице обстоятелства за изплащане на обезщетение, т.к. декларираните от него вреди били настъпили в резултат на навлизане в помещение с недостатъчна височина спрямо тази на колесния трактор, а съгласно ОУ - застраховката не покрива вреди в следствие на груба небрежност на застрахования или лице, което ползва застрахованото МПС.
Представени са копие от фактури и работни карти издадени от „Мегатрон"ЕАД, в които подробно са посочени подменени части и детайли.
Застрахователят-ответник е представил в пълнота преписката по образуваната щета № 0500882673/15.08.2022 год., в която се съдържат - искане за завеждане на претенция, декларация подписана от законен представител на ищеца, копие от свидетелство за управление на МПС и свидетелство за правоспособност, знак за технически преглед, снимки от извършен на 15.08.2022 г. оглед на застрахованото МПС, протокол за оглед от 15.08.2022 г., подписан от представител на ответника и представител на застрахования, в който са посочени констатираните като увредени части - фар за мъгла, челно стъкло, външно огледало, ПВЦ лайсна таван.
Представено е и копие от писмо изх. № 1210-12/17.03.20223 г. от Кей Би Си Банк България ЕАД, в което е посочено, че банката няма претенции към застрахователно обезщетение по щета № 0500882673.
По делото е назначена САТЕ като при изслушване на заключението по САТЕ в.л. инж.С.П. е декларирал, че няма връзка със страните и обещава да даде вярно заключение по знание и съвест, дал е обяснение в о.с.з., че от повече от 12 години не е управител на застрахователна компания, освен това е бил управител на ЗК, различна от ответната, 2 предвид което въззивният съд приема, че не са налице основания за отвод на в.л. инж.С.П..
В заключението вещото лице е посочило, че описаните в исковата молба вреди върху ППС биха могли да настъпят по описания начин. Същите биха могли да настъпят и при механизъм на ПТП, описан от ищеца пред ответника към момента на завеждане на щетата.
На увредения трактор е извършен само един оглед от застраховател на 15.08.2022 г. На база анализа на доказателствата по делото вещото лице посочва кои са увредените детайли, чието увреждане е в причинно-следствена връзка с ПТП и биха могли да настъпят както при механизъма на ПТП, описан в исковата молба, също и при този, описан при първоначалното подаване на щетата от застрахованото лице. 8316.60 лв. е общата сума за ремонт на описаните детайли от ЗК и видимите от снимките, приложени по делото. В търговската мрежа липсват алтернативни резервни части за марката МПС и ремонт се извършва само и единствено в оторизиран сервиз. Общата сума за ремонт съгласно описани от протокол за оглед от 15.08.2022 г. е 1915,80 лв. Стойността на посочените калкулации резервни части съответства на действителните пазарни цени.
По делото пред ЯРС е разпитан свид. С., който сочи, че на 14.08.2022 г. преди обяд управителят на ищцовото дружество го извикал да направят едно приспособление за трактор. Качил се да изкара трактора, но т.к. воланите на тракторите се намествали и без да искал бутнал лостчето за ход на машината, което било на самия волан и тракторът тръгнал.
Бил на метър, метър и двадесет от една сграда, навес. Бил го вкарал предния ден вътре, защото кабината му била висока и опирала на покрива. Сграда се намирала в стопанския двор. Свидетелят видял удара. Счупило се предното стъкло. В последствие като го закарали в сервиза се оказало и други неща, които били закрепени по кабината.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо.
Предявен е осъдителен иск по чл.405, ал.1 от КЗ вр. чл.386 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1 - 3 или 5 от КЗ.
Според чл.386 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Съобразно чл.408, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят може да откаже плащането на застрахователно обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В тази връзка в практиката на ВКС безпротиворечиво се приема, че за да възникне правото на застрахователя по чл.408, ал.1, т.3 от КЗ да откаже плащане, е необходимо освен наличието на неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което да е значително с оглед интереса на застрахователя и да е предвидено в закон или в застрахователния договор, също така е необходимо и настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие трябва да съществува пряка причинно-следствена връзка.
В чл.18, ал. 1 от ОУ е записано, че застрахованият е длъжен да полага за застрахованото МПС грижата на добър стопанин, както и да взема мерки за предпазването му от увреждане. За обезпечаване изпълнението на това, а и на останалите договорни задължения в Раздел IV на ОУ са предвидени и изключения от застрахователното покритие.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 25 от раздел IV „ изключения от застрахователно покритие" е 3 предвидено, че от обхвата на застрахователното покритие са изключени всякакви косвени вреди, както и вредите произлезли от груба небрежност или виновно действие или бездействие, в това число и умишлено, на застрахования, негов родственик, служител, представител или трето лице, на което застрахования временно е предоставил застрахованото МПС. В КЗ липсва дефиниция на понятието "груба небрежност", но в раздел II "Определения" на ОУ, т. 4 се съдържа такава дефиниция, според която „груба небрежност“ е неполагането на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. В съдебната практика се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и представлява по-засилена форма на небрежност – неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия. Според съдебната практика груба небрежност при управление на МПС е виновно противоправно поведение на застрахования, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата, което е довело до настъпване на увреждането, при съзнанието на водача, че е възможно да увреди застрахованото имущество. В случая ЯОС намира, че водачът на колесния трактор (представител на застрахования ищец) е действал при груба небрежност по смисъла на чл.6, ал.1, т.25 от Общите условия за застраховка на МПС („Каско"). Водачът разполага със съответната правоспособност да управлява земеделска техника, а не е взел всички полагащи се мерки за да предотврати потегляне на трактора и е нарушил чл.96 от ЗДвП, който гласи, че водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само. Съгласно чл.6, ал.1, т.19 от ОУ, от обхвата на застрахователното покритие са изключени вредите, произлезли от самопотегляне, както в случая, когато тракторът е потеглил при опит на водача да намести волана, при което е задействан лост за потегляне. Освен това е паркирал трактора като една част от трактора е била под навеса, а кабината - в непосредствена близост до препятствие (по-ниска от кабината на трактора врата на навес) и не е взел необходимите мерки да не се удари трактора в препятствието. Предвид изложеното ЯОС приема, че водачът на процесното МПС е извършил грубо нарушение на ЗДвП и по-конкретно на разпоредбите на чл.96 от ЗДвП. Водачът не е изпълнил и задълженията си по чл.18, ал.1, т.1 от ОУ да полага за застрахованото МПС грижата на добър стопанин, както и да взема мерки за предпазването му от увреждане. Съдът приема, че пряка причина за настъпване на ПТП и причинените увреждания по трактора е поведението на водача, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният водач при управление на МПС.