Решение № 2475 от 17.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2475 гр. Варна, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Р. В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 2025311011**00 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление: **, вх. В, с която против Р. И. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК са предявени следните искове, с правно основание вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № **/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Белоградчик, а именно: 1094,79 евро (2141,23 лева), представляваща главница по договор за потребителски кредит Стандарт № ** от ** г., за периода от ** г. до ** г., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 751,** евро (1469,38 лева), представляваща договорна лихва, начислена за периода от ** г. до ** г., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

426,11 евро (833,40 лева), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо от вноска № ** с падежна дата ** г. до вноска № ** с падежна дата ** г., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 532,56 евро (1041,60 лева) – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо от вноска № ** с падежна дата ** г. до вноска № ** с падежна дата ** г.; 348,64 евро (681,88 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2023 г. до 22.09.2025 г. Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:

1

С исковата молба се сочи, че страните по делото се намират в облигационно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях договор за потребителски кредит № ** от ** г. Същият е със следните параметри: сума на кредита - **0.00 лв.; срок на кредита - 36 месеца; размер на вноската - 239.21 лв.; годишен процент на разходите (ГПР) - 48.96 %; годишен лихвен процент - 41.00 %; лихвен процент на ден - 0.11 %. Общото задължение по кредита е в размер на 8610,01 лв. Според ищеца, ответникът е избрал допълнителна услуга „Фаст“, за която дължи възнаграждение в размер на 2000 лв., както и допълнителна услуга „Флекси“, за която дължи възнаграждение в размер на 2** лв. Погасителната вноска за допълнителните услуги е в размер на 125 лв.

С начисляване на възнагражденията за допълнителните услуги, общият размер на задължението, на потребителя възлиза на сумата от **110,01 лв., а общият размер на месечната погасителна вноска е 364,21 лв., при запазване на падежната дата – 15-то число на месеца. Възнаграждението за допълнителните услуги е дължимо на равни месечни вноски, които се добавят към месечните вноски за погасяване на кредита. Изготвен е погасителен план, с 36 бр. месечни вноски, всяка в размер на 364,21 лв. Същият е получен от ответника на ** г., заедно с договора за кредит, СЕФ и допълнителна преддоговорна информация.

Твърди се, че ищецът е изправна страна по договора, като в изпълнение на поетите задължения е извършено рефинансиране на задължение, поето от потребителя към кредитора „П. К. Б.“ ЕООД, за сумата от 3884,21 лева, а остатъкът от сумата по договора, в размер на 1115,79 лева е преведен на ** г., по банкова сметка на ответника, посочена в договора. Сочи, че на 27.06.2023 г. е подписан анекс №1, с който са отложени погасителни вноски №2, и е изготвен нов погасителен план. На 02.10.2023 година е подписан анекс №2, с който е намален размерът на погасителни вноски №№ 3,4,5, и е изготвен нов погасителен план.

В исковата молба се сочи, че ответникът е извършил плащания в общ размер на 4069,16 лева, с които е погасена сума в размер на 3802,06 лева, съгласно задължението по погасителен план. Поради забава в плащанията, съответно неплащане на погасителните вноски, са начислени лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 858,98 лева, за периода от 16.05.2023 г. - дата на изпадане на длъжника в забава, до датата на подаване на заявлението в съда, които са заплатени частично - 177,10 лева, а остатъкът на задължението е в размер на 681,88 лева.

Твърди, че с плащанията си кредитополучателят е погасено задължение за заплащане на такси по Тарифа, в размер на 90,00 лева. След като са отразени извършените плащания, дължими са следните суми: непогасена главница в размер на 2141,23 лева, дължима от вноска № ** с падежна дата ** г. до вноска № ** с падежна дата ** г.; договорно възнаграждение в размер на 1469,38 лева, дължимо от вноска № ** с падежна дата ** г. до вноска № ** с 2 падежна дата ** г.: възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, в размер на 833,4 лева, дължимо от вноска № ** с падежна дата ** г. до вноска № **, с падежна дата ** г.; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, в размер на 1041,6 лева, дължимо от вноска № ** с падежна дата ** г. до вноска № ** с падежна дата ** г. и 681,88 лева - лихва за забава, дължима от 16.05.2023 г. дата на изпадане на длъжника в забава, до датата на подаване на заявлението в съда.

Заявява, че съгласно т.15.1. ОУ към ДПК № ** „КЛ/СД потребителят може да избере да не закупи допълнителна услуга или да закупи една, или повече допълнителни услуги към ДПК, като това се отнася и прилага единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга. Навежда се твърдението, че закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“ е изцяло по желание на длъжника. Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържали следните възможности: приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на падежната дата на вноските.

Излага, че в процесния случай ответникът дължи възнаграждение на кредитора, тъй като се е възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, намаляване на определен брой погасителни вноски и отлагане на определен брой погасителни вноски, както и за възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги. Сочи, че потребителят е усвоил предоставената му в заем сума, поел е задължението за изпълнение на уговореното в ДПК, съгласно погасителния план към него, от което следва извод, че ответникът е запознат с условията на сключения с ищеца договор за потребителски кредит, като същият се е съгласил с цената на кредита, на преддоговорния етап с получаването на СЕФ за сравняване на различни предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и със сключването на договора, към който момент той е наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор.

В срока по чл.**1 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Възразява срещу дължимостта на претендираните суми. Оспорва договора за кредит като недействителен. Заявява, че същият съдържа неравноправни клаузи, като по този начин размерът на дължимите суми се увеличава значително. Твърди, че задължението за главница е погасено изцяло. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Не претендира разноски.

С писмена молба по делото ищецът уточнява, че ответникът е заплатил по договора, сума в общ размер на 2080,53 евро, от която – 1943,94 евро – погасителни вноски, 90,58 евро – лихва за забава и 46,01 евро – начислени такси по Тарифа.

3

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.240 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне относно основателността им.

Въз основа заявление на „П. К. Б.“ ЕООД, с искане за издаване на заповед за изпълнение против Р. И. Ч., е образувано ч.гр.д.№ **/2025 г. по описа на РС-Белоградчик. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №** г., с която в полза на заявителя – ищец в настоящото производство, са присъдени следните суми: 2141,23 лв., представляваща главница за периода от ** г. до ** г., ведно със законната лихва за периода от 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

1469,38 лв., представляваща договорна лихва за периода от ** г. до ** г., ведно със законната лихва за периода от 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 833,40 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, в размер на 833,40 лева, дължимо от вноска № ** с падежна дата ** г. до вноска №** с падежна дата ** г., за периода от ** г. до ** г., ведно със законната лихва за период от 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 1041,60 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, в размер на 1041,60 лева, дължимо от вноска № ** с падежна дата ** г. до вноска № ** с падежна дата ** г., за периода от ** г. до ** г., ведно със законната лихва за периода от 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; **,00 лв., представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 15.07.2024 г.; 681,88 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2023 г. до 22.09.2025 г., както и сторените разноски в заповедното производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок от съобщаването, депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение, по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено с разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между 4 страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира определени парични суми по процесния договор, при неизпълнение на това задължение от страна на ответника. При въведени възражения от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възраженията си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.

С доклада по делото, на страните е указано, че съдът е длъжен служебно и без да е налице възражение от страна на ответника /потребител в процесния случай/, да извърши проверка за наличие на нищожна клауза, на която ищецът основава вземането си, като при установяване на такава, претенцията следва да бъде отхвърлена. На основание чл.146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. При възражение за наличие на неравноправни клаузи, каквото е въведено от ответника, в тежест на ищеца е да докаже, че конкретните условия по договора, които се оспорват, са индивидуално уговорени с ответника.

Съгласно разрешението дадено с ТР №** г. на ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.